ПЪРВОКЛАСНИЦИ ОТ КУБРАТ ОПИСАХА ВЪЛНЕНИЯТА СИ ОТ ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН: ДЪГА, ЦВЕТЯ И УСМИВКИ КАТО СЛЪНЦЕ

Туана, Никола, Викторио, – любознателни, атрактивни и енергични.. Така ги запомних от участието им в инициативи на МКБППМН още докато бяха в детската градина. Те вече са ученици, имат нови задължения и отговорности . Малки са но крачат с големи мечти, надежди и очаквания.

ДЕЦАТА- ТЕ СА НАСТРОЕНИЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО, СМИСЪЛ И ГОРДОСТ НА ВСЕКИ РОДИТЕЛ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ПЕДАГОГА И ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛИСТА.

С какво ще запомнят първия учебен ден разказаха първокласниците развълнувани и още под въздействието на многото емоции събрани от първия им училищен ден и празник.


Туана Незирова: ”Оххх, (прави дълга въздишка и се смее на глас) най-после и моят първи учебен ден дойде. Имам две сестри, които отдавна са ученички и двете ходеха с едни хубави ранички на училище и нямах търпение да порасна за да имам и аз раничка. Вече имам-шарена и голяма. Обичах да ходя на детска градина, ще ходя и на училище с желание. Имаме много хубава учителка, която ще ни учи на толкова много неща и ще имам нови приятелки”.


Никола Мичев: „Цялото ми семейство беше с мен в моя първи училищен празник. Бати, който вече е студент също беше на тържеството, направи много снимки. Беше вълнуващо-цветя, букети за учителката в ръцете на всеки от учениците, чадъри висящи в класната ни стая, като на детско парти и толкова нови деца, надявам се да стана приятел с много от тях, защото когато сме много е по-весело и забавно. Щастлив съм, че съм ученик, а учителката ми се видя добричка много. Дано я слушаме по-вече и по-малко ядосваме”.


Викторио Борисов: „Да си призная честно, никак не исках да ставам ученик. Колкото по-вече наближаваше първия учебен ден виждах притесненията и вълненията на мама, която много обичам и исках заради нея да тръгна на училище. Но самият ден -15 септември, учителката, многото деца и гости събрани на едно място в класната стая с големите цветни чадъри ми повлияха толкова празнично и си пожелах всеки ден да съм на училище. Толкова букви по стените, нашите букви на нашите имена и заради тях ще идвам. И заради учителката ми и новите приятели. Обещах на моите баба и дядо, които са учители, че вече на празниците сам ще им пиша пожеланията, защото вече съм голям и съм ученик”.

Нора Михайлова: „Толкова се радвам. Вече съм голяма. Ще си чета самичка приказки и книжки. Даже на баба ще чета. Бях развълнувана на първия учебен ден- учителката ни подготви изненада с чадъри, моето беше розовичко- висяха по тавана и беше като на карнавал. Имах стихче за първия учебен ден и с него поздравих учителката и всички гости. Мъничко се притеснявах да не сбъркам , но успях да го кажа цялото. А баба ми Дорче (ти я познаваш, казва срамежливо) ми направи страхотен подарък за моя първи ден - часовник и стихче за първокласника в рамка и вече е на бюрото ми”.


Димитър Евгениев: „С огромен букет за учителката ми тръгнах за моя първи учебен ден. На път за училище видях и много други деца с цветя. Притеснявах се много, но мама ме успокояваше. Ще имам нови другарчета и приятели. Ученик съм и като такъв трябва да слушам по-вече и да се старая , често ме съветва баба Марче. В двора на училището беше пълно с деца, много балони и цветя, дворът беше като дъгата.”

Преслав Йорданов: „Най-после дойде и моят първи училищен ден и празник. Голяма подготовка настана у дома- букет за учителката, нови дрешки, защото все пак е празник, нали? Също като бати вече ще имам домашни, ще пиша, ще се науча да чета и така ще научавам толкова много неща и ще мога да чета за любимите ми футболисти. Обичам много футбола и се старая много. Искам да съм добър ученик, футболист и гимнастик. Когато бати идва от училище и разказва на мама за успехите си, тя много се радва и тогава усмивката й става като слънцето, вече и аз ще я усмихвам, както бати”.


На нас възрастните (педагози, родители, специалисти) остава да пожелаем на добър час на малките любознайковци и с пожелание техните първи учители да станат и техни вдъхновители и пътеводители, които да ги водят по пътя и в света на знанието и просвещението.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.