Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Петя Стефанова- носителка на голямата награда от Международния конкурс "Лирични гласове" 14 11 2019      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 

Петя Стефанова- носителка на голямата награда от Международния конкурс "Лирични гласове"

(„Смири се” е нейният любим израз, който често си повтаря в търсене и постигане на вътрешен мир, баланс и хармония… )

Чаровна, талантлива и позитивна. Това са първите думи за които се сещам, когато трябва да я побера, както се казва в три думи. Това е Петя Стефанова. Тетевенското момиче, което тази година пожъна успех след успех – победителка в конкурса „Горчиво вино” и носителка на голямата награда от международния конкурс "Лирични гласове". Нейният талант взе благословията на големия майстор на лиричното слово Евтим Евтимов. Литературните критици са убедени в нейното силно творческо бъдеще.

Петя, честита стихосбирка. За кратко тя грабна сърцата на твоите фенове и приятели. Много енергия и чувства събрани на едно място под магията на словото. Как се чувстваш?

- Щастлива съм… и малко шокирана, тъй като всичко се случи сравнително бързо, благодарение на моя издател. Една сутрин осъмнах с първата си книга, която толкова много ме изразява и като оформление, че щом я видях, си казах: „Това съм аз!“.

Последните няколко месеца са изключително ползотворни за теб. Участия, конкурси и голямата награда от „Лирични гласове”. Моля те да разкажеш за тях.

- През годините съм пращала много стихове за конкурси, но имам усещане, че фаворизирането не пропуска и поезията – това толкова фино душевно изкуство. Миналата година, точно на 15 септември, разбрах, че печеля литературния конкурс за любовна поезия „Горчиво вино“, който беше анонимен и произведенията се пращаха само по пощата на хартиен носител. Така ме забелязаха. После дойде голямата награда от „Лирични гласове“, после второто място на „Ерато“, литературен конкурс за поезия, организиран от в-к „Уикенд“ … и така. След всичко си имам стихосбирка, удовлетворена съм, малко учудена – също. Мерило за истински хубава поезия, според мен, няма. Поезията не е само красиви думи и впечатляващи метафори, тя е смисъл. Много смисъл в малко думи. Евтим Евтимов ми каза, че различни хора ще се опитат да ми кажат какво е поезия, но аз го знам най-добре. Също и, че не бива да се опитвам да приличам на другиго, а да слушам себе си, т. е. сърцето си.

Пътуванията и срещите с публиката с какво и как те обогатиха? Как мислиш възражда ли се интереса към поезията?

- Срещнах се с публика само на връчването на наградата от „Лирични гласова“, където прозвучаха прекрасни стихове. Поезията докосва нашите дълбоко закътани преживявания, съкровеното, онова, което се страхуваме да изречем на глас. Българите не са загубили своята чувствителност, само са я тикнали някъде, за да си спестят болката от ежедневието. Иначе – много хора четат поезия…Почти винаги в моментите на съмнение, когато съм искала да се откажа и да спра да пиша, някой близък /или не дотам/ човек ми е казвал: „Последното, което прочетох, така ме трогна … Не спирай, продължавай да пишеш!“. И аз продължавах. Съмненията за стойността на написаното винаги ще ги има, така, както ще има и хора, които да намерят своя си стих, оня, който така ще проникне в тях, че често ще се връщат към него и ще го четат, ще се опознават, ще мислят, ще чувстват…

Какво те кара да пишеш?

- Всичко, всичко може да се претвори в стих – светът около нас, както и начинът, по който го репрезентираме в себе си.

Как се ражда един стих…?

- Те идват отнякъде – думите и смисълът. Понякога разбирам смисъла, след като напиша думите. Рефрен от песен, реплика от филм, утро, самотна луна, плач, придошла река, усещане, затворена врата, внезапна емоция, загуба или победа – всичко може да се превърне в стих, ако дръпне струната в теб. Мисля, че най-красивите стихове се написват на един дъх, с лекота.

Вдъхновението идва от…?

- То не идва, то живее в пишещите хора, но стимул, дошъл отвън или отвътре, му дава посока и му помага да се разгърне.

Познавам те като голям професионалист-психолог. Освен поета в теб , читателите искам и да знаят за големия пътешественик в теб, за интереса към екстремното, около какво бяха последните емоции…?

- Питаш ме за нещо, което е важна част от живота ми, което ми дава смисъл, за което благодаря ден след ден, че съм се родила и мога да пропътувам дългите пътища, да се срещна с култури, нрави и хора, да опитам различното и да се завърна препълнена с впечатления, които да опиша и да предъвквам през дългите и студени зимни дни. И така – до другото пътешествие. Да – пътуваме с мотор, всяка година по 2-3 хиляди километра, засега само на Балканите. Има толкова красота, която чака да я откриеш и докоснеш. Тази година отново посетихме Румъния, двата прекрасни прохода в Карпатите – Трансалпина и Транфъгъраш, Сибиу, Сигишуара… Предстои да напиша поредния си пътепис, надявам се някога пътеписите ми да се появят във вид на книга, за да достигнат до повече хора, които да почувстват и да пожелаят да разширят кръгозора си с едно такова пътуване. Част сме от една неповторима мото-общност, Yamaha TDM България, прекрасни хора и приятели, с които споделяме любовта си към вятъра в косите, любопитството към околния свят и всичко пъстро и неповторимо.

Денят винаги за теб започва с…?

- С гледката от моя прозорец – с вечността на Балкана и с мисълта, че ме има и този ден.

За финал, какво не би ти омръзнало да пожелаеш и отправиш към хората?

- Светът е прекрасен, той ни очаква, само трябва да протегнем ръка. Да не забравяме да протягаме ръка – към другите и към себе си, да даваме най-доброто, на което сме способни, да не предполагаме, а да питаме, да не нараняваме с лекота. Това е достатъчно.

Благодаря ти за този разговор и нека вдъхновението бъде винаги с теб!!!!


Интервю на Н. Карагьозова - Нади


Тишина


Сред намърморената тишина
момчето си събра багажа.
А майка му – останала сама,
не знаеше какво да каже.
Продъниха се всички светове,
а пръстите се чупеха, присвити;
и сиви бяха дни и цветове,
очите й угасваха изтрити.
Сама до прага, сам – сама
му махна и приседна кротко.
Тя беше майка и жена,
раздялата я сви на топка.
Остана. Дни и времена
принадлежаха й до края.
Но бе самичка. Сам – сама
в помръкналата бяла стая…


Скитникът

Той е самотен, жаден за любов скитник.
С побелели страни от дълго очакване.
Никой не го посреща, никой не пита,
дали го болят надеждите смачкани.
Той е вибрация в ада на празното,
замлъкнало ехо в дома си напуснат.
Дали я обича, или вече я мрази,
дълбае сега във своите чувства.
Не я обвинява. Тя ражда жаждата.
Нейната липса отваря пътища.
Любовта е онази фатална проказа,
по-заразна от чума, иначе – същата.
С уморено сърце ще прекрачи във нищото –
в безизходни каньони, до болка корави.
Пустошта ще го глътне – горд и отприщен,
пътя назад, към дома си, забравил.
Внимателно ще си избере лобно място,
ще лежи примирено –
и самотен, и ничий.
А небето над него
ще е толкова тясно –благодарен за нея,
и оттам ще обича.


Ти виждал ли си някога дъжда?"


Ти виждал ли си някога дъжда
да ляга елегантно на земята,
да напоява живото в пръстта
и да живее кратко, много кратко -
от мокрото, навъсено небе
до мен, до теб, до всичко живо,
и да е бил, и да не е,
защото бързо си отива?
Като сълза, прокапала без звук,
по скулата прокарала пътека...
Пътеката оттам, та чак дотук,
със дължината на утеха...
Ти виждал ли си някога дъжда,
такъв, какъвто е - нечакан?
Под стряхата една жена,
се сви на две и се разплака...

Точно време


Сега е време да мълча,
да легна кротко в свита поза.
Сега е време есента
да приближи по коловоза,
напречно издълбан през мен
и да ме сгуши пъстролиста...
Сега е време, защитен
да бъде погледът ми. Мисъл
да не остане по ръба
на невъзможните желания.
Сега е време. Есента
да прелети през разстояние
и бясно да ме завърти
със смисъла си непотребен...
Това ли искам? Днес открих -
за всичко има точно време.



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Той не иска дете?!
Той не иска дете?! Когато искате бебе, а той не Причините може да са много, но един истинс...
Още  ]
НФ "Моето дете" във Фейсбук
НФ "Моето дете" във Фейсбук Приятели, поради остаряла версия, Форумът към с...
Още  ]
Деца убиват деца
Деца убиват деца Криминалистите оценяват случая като безпрецедентен за последните 20 годин...
Още  ]
Специалисти за агресията сред децата
Специалисти за агресията сред децата Надие Карагьозова- магистър педагог Агресията се...
Още  ]
Студентка гушка дете, за да спре да се с...
Студентка гушка дете, за да спре да се самонаранява В Центъра за настаняване от семеен тип ле...
Още  ]
  Моето Дете