Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта За грешките на възрастните не бива да плащат децата 16 11 2018      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 

За грешките на възрастните не бива да плащат децата

(когато зад гнева и сълзите на едно дете се крие родителската небрежност)

Колегите ми от местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и аз като секретар сме свидетели на много детски съдби - всяка различна, всяка една от тях поучителна, всяка една от тях запомняща се. Всяка, която поставя въпроси, които провокират, които притесняват, които съдържат отговори, отговори които дълбаят и стигат до дъното на душата. Понякога с дни се поглеждаме с колегите и мълчаливо продължаваме да се питаме- истина ли е, това което чухме и видяхме, толкова ли безсърдечен може да бъде родител, толкова ли тъга може да се причини - не на друго, а на собственото дете. Трудни неща за приемане, трудни неща за преглъщане. В същото време трудни неща за тълкуване и интерпретиране. Но това е „лицето” на ежедневието – то няма как да се скрие, от него няма как да се избяга. Лицето на ежедневието твърде често е строго, безкомпромисно, особено в случаите, когато през него гледа едно крехко невръстно дете. За детската тъга и сълзи, признавам трудно се пише. Трудно се намират най-подходящите думи, които да опишат трупащия се гняв в едно детско телце и сърце, което трябва да расте здраво и бодро, което трябва да изживее своето детство с всичките му лудории пакости, ожулени колене и най-вече получавайки родителската обич, загриженост, всеотдайност и подкрепа. Но за съжаление не при всички деца е така. Едни растат безгрижни и получават обич, внимание и топлина от родителите и близкото обкръжение. Такива деца стават успешни и изграждат добра себеоценка за себе си и другите. Присъствието и участието на родителя в живота на детето е от съществено значение и повлиява всички аспекти от неговото развитие - физическо, интелектуално, емоционално. Други деца растат изоставени-техен дом стават специализираните домове и интернати или това са деца, често то които отрано израстват „възрастни” или се провалят, трети се отглеждат от близките на единия от родителите, когато родителите решат да се разделят или разведат.

Често възрастните, когато вземат решение вече да не са семейство не си дават сметка колко нараняват децата си, не си дават сметка, че дете, което е свидетел или жертва на домашно насилие, след време приема това поведение за нормално и самото то започва да упражнява насилие над околните. За детето родителят е първият модел на подражание и се приема за безспорен авторитет. За едно дете видяното от родителите е правилно и вярно, следователно неговото поведение е същото, като на родителите. Една от най-трудно преодолимите травми за детето е раздялата на родителите или тяхната пълна липса и безразличие след развода им. Възрастните имат право да сложат край на отношенията си като съпрузи, но не бива да забравят, че в същото време са и родители и те нямат право да абдикират от тези си права и задължения. Не бива едно дете да бъде жертва на омразата и неразбирателството им. Възрастните нямат право на това. Едно дете не бива да страда заради грешките на възрастните. Родители, които изоставят децата си не си дават сметка, че така ги травмират трайно и ги превръщат в деца с проблемно поведение с пречупени криле, чийто гняв расте и се трупа и след време насочва към хората от близкото обкръжение, към домашния любимец в други случаи, към предметите и играчките. Необузданият и неовладян гняв има разрушителен характер.

Ние като специалисти вече с опит и стаж, което предполага да сме свикнали и да не се изненадваме от това, което четем по преписките, от това, което виждаме по време на срещите с непълнолетните правонарушители и техните придружители, не бих преувеличила, ако кажа - всеки път, всяка детска история е тъжна, всяка детска изповед извежда на преден план емоциите, които изпитва, причините станали повод за тях, мотивите, които са станали двигател на постъпката или поведението му и няма как да останем безразлични, хладнокръвието в такъв момент отстъпва място на съчувствието. Всяка детска съдба се преживява от колегите ми юристи, които са и родители и от мен по някакъв начин, няма как да останеш безразличен пред детските сълзи и тъгата на детските очи. Тъга, която се помни дълго. Експертите отдавна са единодушни, че родителския фактор е един от най-важните фактори в живота на едно дете. За пълноценното развитие и възпитание на детето присъствието на родителите е от съществено значение. Тяхното присъствие вдъхва сигурност, спокойствие и увереност на детето. За това нито един родител няма право да наказва детето си по този жесток начин, като го лишава от внимание, обич, закрила, топлина и разбиране. Децата не са виновни за проблемите между възрастните, те не бива да носят тяхната карма и грях. Те не бива да бъдат изкупителна жертва за техните недоразумения и проблеми. Съпрузите могат да се разделят, но в името на детето трябва да запазят родителската роля тази на баща и майка и трябва да намерят време и начин за общуване с тях. Децата не бива да бъдат лишавани от обич и внимание, защото твърде често зад техните прояви се крие именно липсата на емоционален дефицит.

Емоционалната криза започнала в детството отключва агресията на по-късен етап от развитието им. Ето защо, когато родителите решат да се разделят, трябва на първо място да поставят сигурността и спокойствието на детето, което трябва да расте така, че да не усеща тяхната липса. Възрастните –дядо и баба, които често отглеждат изоставените деца на собствените и деца, които дават и правят каквото могат, но не са в състояние да заместят напълно нито майката нито бащата. Никой не може да заеме тяхното място и роля. Защото това, което е във възможностите на един родител, не е във възможностите на никой друг. Нито един специалист, нито дядо или баба не са в състояние да направят това, което е във възможностите на самите родители.

Зад тези редове се крие една истинска история, тъгата и гнева на едно момче, което не познава майчината ласка и топлина, но помни домашното насилие, което е преживяло причинено от нея. Зад тези редове се крие гнева към бащата, който отдавна е в чужбина и се обажда от време на време и който постоянно отлага да изпълни обещанието а именно да прибере детето при себе си, зад тези редове се крие една тъга и сълзи, които никой не е в състояние да изтрие, както един родител, който обича и милее за детето си.


Н. Карагьозова, секретар на МКБППМН- гр.Кубрат



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Деца отбелязаха Деня на Земята със знани...
Деца отбелязаха Деня на Земята със знания и екоспектакъл Децата от подготвителните групи...
Още  ]
Взаимодействие между ДГ и училище
Взаимодействие между ДГ и училище - подготовката на децата за училище в условията на подготвителните...
Още  ]
Какъв сок да даваме на децата?
Какъв сок да даваме на децата? Повечето от педиатрите съветват да започвам захранването с я...
Още  ]
Тригодишна за първи път в живота си полу...
Тригодишна за първи път в живота си получи подарък от Дядо Коледа Тригодишната Аслъ, момич...
Още  ]
Една почти невероятна, съвсем правдива и...
Една почти невероятна, съвсем правдива и много възмутителна история Един приятел вчера...
Още  ]
  Моето Дете