Боят...

БОЯТ, ОБИДИТЕ НЕ СА НАЧИН ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ВНИМАНИЕ, ДЕМОНСТРАЦИЯ НА НАДМОЩИЕ НАД ОСТАНАЛИТЕ И ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ПРИЯТЕЛИ…

Разбираме ли правилно значението на думата ТОЛЕРАНТНОСТ, умеем ли да сме ТОЛЕРАНТНИ в ежедневието си- проявяваме ли достатъчно човечност, дружелюбност към човека до нас и толкова ли трудно се оказва да уважим различното мнение и да го приемем с разбиране….Това се въпросите, които ме накараха да се замисля отново и отново в последните дни, малко след срещата ми с едни буйни младежи и техните родители по повод техен конфликт завършил с побой и обиди. Повод за този конфликт е на вид безобидна и съвсем незначителна причина—„ Аз не те харесвам, ти си различен и следователно не те приемам и за това решавам да ти вгорча живота в училище, като те обиждам, подценявам, подигравам и настройвам другите срещу теб…” Такава една нагласа и подход обаче са достатъчни да се създаде за дълго време дисбаланс в отношенията и общуването между учениците да прерасне в конфликт, който ако не намери навреме решение да тлее във времето. Кой печели?! Никой!!!Нито този, който го създава –нито този, който става жертва. Търсим ли подкрепа и помощ в такава ситуация-или крием едновременно и от учителите и от родителите…? Тук е мястото да отбележа, че много е важно и от съществено значение —да сме и Приятели на и с децата си…и трябва да ги научим още от малки да споделят , да поставят открито проблемите и страховете си и, когато нещо се случва в училище да потърсят класния ръководител, който няма как да не откликне..и да не реагира навреме.

И в предишни свои статии съм засягала-ролята на родителя в тази така деликатна юношеска възраст- когато се изисква много търпение, такт и правилен подход….при откриване на проблеми и тяхното разрешаване.
Юношеството е период, в който се извършва бърза и почти коренна промяна в психическото и физическото състояние на до вчера още малкото ни момиче или момче, което не ни е създавало трудности и почти винаги е изпълнявало поставените задачи или условия. Юношеството е и време на възникване на кризи - в общуването, в отношението ни към околните и самия себе си , в поведението ни….Кризи, които от една страна имат и своя положителен елемент-защото кризата сама по себе си съдържа и отговори и решения и само чрез нея можем да продължим по нататък с по-вече опит, разбиране и осъзнатост. Или Юношеството е и времето през, което най много трябва да сме ТОЛЕРАНТНИ един към друг, да проявим уважение и разбиране един към друг- да се чуваме най-вече– родителя към ученика, ученика към другия ученик, учителя към ученика….взаимното търпение и разбиране с еднаквото участие на двете страни ще е единствено полезно и приятно, като общуване, преоткриване и оказване на взаимопомощ.

Нашето ежедневие със своите негативи и положителни моменти диктува и нашето отношение и поведение…Но винаги трябва да изберем опцията, с която да стопираме конфликтите ,които могат да се окажат крайно неблагоприятни в даден момент , да търсим решения на проблемите, да търсим при нужда и необходимост специалист или експерт, който ще ни даде много, като насока в дадения момент… Агресия има, тя има много лица, тя е част от самите нас-всеки е жертва или проявява агресия –но задачата на всеки един от нас е да се борим с нея, да предлагаме алтернативни методи и начини за справяне с агресията …и отговорността е на всеки един от нас. Всеки един нов ден е от значение и възможност, в който човек може да научи много, да даде много, да сподели придобит опит, да иска да знае, да иска да се учи, да научи нещо ново, да иска да помага и да разбира другия…И в семейството, и в училище и в междуличностните отношения трябва да има стремеж към откриване и създаване на положително отношение към нещата ,които ни радват и ни правят и много по- добри.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.