Специалисти за агресията сред децата
„Ако децата са заобиколени от враждебност, те се научават да бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.”
Дороти Л. Нолт
Агресията се нарежда сред най-тревожните проблеми на съвремието ни и не е нов за педагогическата теория и практика. Изследователите и широката общественост от десетилетия проявяват повишен интерес към явлението агресия и насочват внимание към теоретично изследване на нейният характер и причини. Тема, която вълнува и продължава да вълнува психолози, психоаналитици, детски педиатри, педагози, криминалисти, родители, обикновени хора, цялото общество. Агресията е изключително сложно явление, върху, която влияние оказват разнородни причини и фактори. Трудна е за прогнозиране и контролиране.
Тук в тази статия няма да се спирам върху научния и теоретичен обзор на проблема, а ще представя гледната точка на различни специалисти, ангажирани социално и професионално с решаването на различни задачи от ежедневието ни, които произтичат от проявената детска агресия. Обърнах се към различни специалисти, които имат дългогодишен опит и наблюдения в работата си с агресивни деца.
Попитах ги, за причините, за факторите, които провокират и предизвикват детската агресия. Какво работи успешно за нейното ранно откриване и овладяване, дали е достатъчна само работата в детските градини и училищата и др. Събрах интересни и полезни мнения, които ще споделя в следващите редове.
ЛАЗАР ВАСИЛЕВ, педагог. Има 18 години стаж в начално и прогимназиално училище. От 2003 година е секретар на МКБППМН в Община Етрополе. От работата си и срещите с малолетните и непълнолетни правонарушители има натрупани доста впечатления свързани с агресивното поведение. Лицата, с които той и неговият екип от обществени възпитатели работят и извършват корекционно-възпитателна работа са между 8 и 17 годишна възраст, сред които и момичета. Попитах го- дали агресията неовладяна в ранна детска възраст е причина на по късен етап това да създава популацията от младежи, които стават контингент на Детските педагогически стаи и комисиите и какви са мерките според него, които работят най-добре за овладяването на агресивното поведение и дали дават положителни и желани резултати? Ето какво сподели той:
„За да не бъде овладяна агресията в детска възраст това означава, че не са предприети своевременни мерки за справяне още при първите такива прояви. Много от родителите смятат, че възпитанието на децата си е само техен проблем, че те знаят много добре как да се справят и за съжаление някои от тях често използват насилието и побоя като единствена мярка, което още повече влошава нещата. В други случаи /на които много от нас са ставали свидетели/ майката виждайки, че детето й е нападнато от друго дете, но то не отвръща на нападението, отивайки при него му казва: „Той те удари, а ти защо не го удари? Удрят ли те и ти ще удряш!” Склонността към прояви на агресия се формират винаги поради пропуски, допускани от хората и институциите, които влияят пряко на детето – семейство, педагози в детска градина, училище и пр. Децата копират моделите на поведение от възрастните от близкото си обкръжение, те подражават на героите от филмите, които гледат. Когато няма правилният коректив от възрастен, когато не се работи за коригиране на проявите на агресия и не се показват други възможни модели за поведение, то агресивното поведение се запазва като начин за справяне в трудни житейски ситуации или като доминиращо поведение спрямо околните. Агресивните деца в по-голямата си част не приемат законови норми и ограничения, те смятат, че почти всичко е насочено срещу тях и това в много случаи довежда до извършване на различни противообществени прояви вследствие на които попадат в Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Детските педагогически стаи. Мерките, които дават резултат при овладяване на агресивното поведение са много и различни в различните възрасти. Още от най-ранна възраст вниманието от страна на родителите, добрата атмосфера в семейството, зачитането на детската личност, положителните модели на поведение, игрите в най-различните им форми като възпитателно въздействие и в семейството и в детската градина, ограничаване вредното влияние на филмите и игрите с прояви на насилие в тях, включването на децата в извънкласни форми на желани от тях занимания /литературни и други кръжоци, танцови трупи, самодейни състави, различни спортни школи и спортни дисциплини и пр./, – това са само част от нещата, които със сигурност биха били резултатни при превенция на агресията сред подрастващите”.
ПЕТЯ СТЕФАНОВА, психолог. Работи като педагогически съветник в Начално училище „Хаджи Генчо”, гр. Тетевен от 18 години. Отблизо е запозната с агресията сред децата. Попитах г-жа Стефанова: Бележи ли ръст агресията сред децата и учениците в последните години и кои са причините за това? Кои са формите, които работят най-успешно в борбата с нейното овладяване и дали работата в училище е достатъчна за това? Ето какво сподели тя:
„Нивото на агресивност в училище наистина се увеличава. Все по-често децата използват агресията като начин за заявяване на претенция, разрешаване на спор, изразяване на несъгласие, „клапан” за облекчаване на вътрешно напрежение и тревожност, себеутвърждаване, компенсиране на ниска самооценка и т. н. По мое мнение, този поведенчески модел се заучава предимно в семейството, или е плод на дефицити в семейните взаимоотношения, а детето търси своя неосъзнат начин да ги изрази. Във възрастта на моите ученици – начална училищна, най-разпространена форма на агресия е физическата – конфликти, свързани с прилагане на физическа сила.В работата си с децата за осъзнаване и справяне с агресивността, както и за овладяване на приемливи модели за изразяване на гнева, аз използвам няколко стъпки:
- Като начало, развитие на сензитивност (чувствителност) към телесните сигнали на гнева – детето да определи как реагира тялото му, когато се ядосва.
- Втората стъпка е да избегне сблъсъкът, т. д. детето да се научи да фиксира “точката на кипене” и да потърси друг начин да изрази емоцията - стъпка към изграждането на самоконтрол.
- Разтоварване от агресията – използвам различни подвижни игри и техники, свързани с рисуване и работа с пластилин, балони, пясък…
- Обсъждане на ситуациите и поощряване на конструктивното изразяване на гнева.
- Особено място в схемата заема работата по осъзнаването и изразяването с думи на собствените емоции, както и разпознаване емоциите на другите.
Не бива да се забравя, че всеки конкретен случай е свързан с индивидуалната житейска история на детето и универсална схема няма. Същевременно определяща роля при справяне с детската агресия заемат родителите и работата с тях. По тази причина ще си позволя да препоръчам някои основни правила, към които би било добре да се придържат, когато детето реагира агресивно: - независимо колко сте ядосани не бива да крещите, да окачествявате детето като „лошо”, да удряте. Децата не разполагат с модели за реагиране, научават ги от нас. Затова е от изключително значение да запазим самообладание и да се контролираме. Колкото по-предвидима е реакцията ви, толкова по-бързо детето се научава какво да очаква, а също и осъзнава какви са последствията от поведението му – например отстраняване от игра; - говорете, трябва да обсъдите случката и възможните реакции, като ясно заявите кои от тях са за предпочитане; - необходимо е да предложите заместващо поведение, чрез което детето да покаже колко е ядосано – да рита специална топка, да удари специалната възглавница, да поскача на специалното място, да “отмести” стената, да предупреди високо и ясно…; забелязвайте и хвалете всяка положителна изява.
За финал, с цялото знание, което ми дават моите ученици, с безкрайната си обич към децата, отправям един призив – ранните жизнени преживявания и опит са определящи за агресивността. Потиснатите, бити, наказвани често и без обяснение деца, малтретираните физически или емоционално, израстват като родители, които малтретират собствените си деца. Учете своите деца да разпознават емоциите! Мисля, че това е най-ефективната превенция срещу агресията в нашия свят. А също и гарантираната ни и безусловна обич към тях.”
ПЕНКА ГЕНАДИЕВА, директор на ЧДГ „Мечтатели” във Варна. От 35 години работи, като детска учителка. Има натрупан опит и впечатления свързани със света на детето. Г-жо Генадиева, учителка с дългогодишен опит, като Вас как ще обобщи проявлението на агресията сред децата и какво трябва да се предприеме в борбата с нея? Може ли да споделите от Вашата практика конкретни примери? И още един въпрос- мислите ли, че превенцията само в детската градина е достатъчна? Изкуството помага ли за овладяване на агресията, Вие от дълги години преподавате рисуване? Ето, какво разказа тя:
„Какво прави децата ни агресивни?. Най-вече децата са огледало на своите родители. Родителите са тези, които първи дават пример на децата за това, как да общуват помежду си. Дали са свидетели на грубост в отношенията, или дори агресия между родителите, или на родителите към други възрастни, или към самите деца... това не може да не се отрази на начина на поведение и на малките... И колко по-различни са тези, които растат в семейства без конфликти, където се разговаря между възрастни и възрастни - деца спокойно, с уважение и любов. Понякога родители, или по-големи братя или сестри изразяват чувствата си към малките прекалено емоционално и бурно. Прекалените изблици на емоции изразени в щипане, мачкане, "хапане" спрямо децата, дават лош пример за подражание спрямо техни връстници в детската градина, много често обикновено по-малките. Трудно им е, да осъзнаят, че с това причиняват болка, а понякога го правят умишлено. С това си връщат на по-беззащитните за безпомощността, която изпитват от зле изразената "любов" в семейството. Агресивност се проявява и когато липсва опит в общуването, когато децата не могат още да говорят. Защитават правата си, територия, играчка, или вниманието на по-големите чрез сила. Нужно е, да ги учим, да изразяват своите чувства спокойно и с думи. Когато възникне конфликт, първо да успокоим участниците и най-вече пострадалите и после да поговорим спокойно и с разбиране за причините. Да даваме пример за вежливо отношение в разговорите между възрастни и възрастни - деца. Да не толерираме проявите на сила и агресия.
Играчките с които децата играят определят и техните игри. Когато децата рисуват изразяват своето отношение към света. В рисунките им могат да се открият причините за агресията... Има рисунки, толкова ангелски чисти, че ми се иска да са всички такива... На дечица усмихнати и спокойни, растящи в семейства с любов и мир. И колко тъжни и стряскащи дори са понякога други - в мрачни цветове, големи ръбати фигури и напрежение във всеки щрих!Това е начин да констатираме проблем и да го решим до някъде поне.... Често ми се е случвало, да казват за някое детенце, което идва да рисува, че обикновено е агресивно и хиперактивно,....И се изненадвам, защото, докато рисува, това изобщо не личи, не в рисунката, а в поведението към другите.Така заниманията с четки и боички се превръщат в нещо като терапия за палавниците Така е и с музиката. Но и рисуването и музиката са като силния мед.... Не винаги се приемат веднага от всеки. А после действат като магия. Виждала съм деца, които си запушват ушите, щом пуснем музика в градината...Ужасени и плачат. После свикват и дори пеят и танцуват с удоволствие.
Има деца, които се страхуват отначало да рисуват, нямат смелост, да направят и чертичка дори...Страх, липса на самочувствие, неувереност, които с такт, с любов и на игра се преодолява и децата придобиват усещането за свобода на изразяване.И тогава агресията, която е преди всичко липса на опит в общуването, отстъпва пред изразяване на чувства и настроение чрез цвят и форма, чрез песен и танц...
1.Рисунка - щафета-децата са седнали около кръгла масичка например. Рисуват по предложение на учителката някаква произволна форма подават рисунката на детенцето до себе си /разменаят ги така/ и допълва елементи,пак разменят и пак допълват- Така става весело и обединява групата
2.Рисуването с капчици е особено весело. Топване на четката в разредена боичка, после потупване на четката над листа- Дъждец, или цветна дъга... След рисуване с капчици- деца са ми казвали- Кога ще я играем пак тази игра?- На никого не му хрумва, да е агресивен.”
МИРОСЛАВ МИНЕВ, дългогодишен инспектор Детска Педагогическа стая при Районно Управление „Полиция” град Кубрат. Обслужва и община Завет. Има богат опит и работа с деца, извършители на противообществени прояви. Има поглед върху семействата на деца, които са обект на превантивна работа. Попитах го относно агресията и подражателния модел.
Г-н Минев, агресията, упражнявана от деца е често копиране на агресията, която те виждат в къщи.Съгласен ли сте?
М.Минев: „Този въпрос е много добър и важен. Семейството според мен е основната единица при оформянето на личността и този процес започва от първите дни след раждането и продължава много години. Това е посочено в Конституцията на Република България, в чл.47, ал. 1: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”. Има родители, които не са подготвени за тази отговорност. Лесно създават деца, но не са наясно с отговорностите след това и не успяват да се справят с възпитанието и изграждането на личности, да подготвят децата си за трудния житейски път. Често родителите предават лоши навици с личния си пример и поведение. Това се проявява още в ранната им възраст, тъй като срещаме деца да говорят нецензурни изрази и с прояви на агресия. Аз задавам въпроса: Къде се преподава това, в детските градини, в училищата, или това е усвоено в семейството? ! Естествено има родители, които се справят чудесно и те са за пример.” Ранната превенция е от голямо значение. Не бива да се чака да стане нещо с фатален край. Трябва и в къщи и в училище родители и учители да работят по нея. Взаимно да си помагат да си сътрудничат в търсенето и намирането на различни форми, с които да информират своевременно децата за различни явления и актуални теми относно детското насилие и агресия и не само-това може да стане в урока, в играта, в дейности извън училище и др. Много работа и много усилия се изискват и желание разбира се.”
РУМЕН ДЯКОВ- социален работник в отдел „ Закрила на детето”- Кубрат. Бивш учител и възпитател. Има поглед върху поведението на деца и ученици.Често по искане на МКБППМН изготвя социални доклади за малолетни и непълнолетни правонарушители. Ето как определя той причините и факторите, които влияят върху агресивността при децата и каква превенция трябва да се приложи за нейното овладяване:
„От лични наблюдения и наши проучвания стигам до извода ,че недобрата семейна среда и липсата на дисциплина в къщи и училище са сред основните причини за проява на агресивно поведение сред децата. Детето може да бъде агресивно не обезателно по вина на родителите, а в резултат на недостатъци и във възпитанието им. Чертите на такова поведение у детето могат да са скрити и в самия темперамент и характер – като избухливост, обидчивост, гняв и др.Недостатъчно или липса на работа на родителите с децата– неправилна реакция на родителите при определено поведение,дисхармония в семейните отношения като цяло,отношения между отделните членове на семейството- прекъсната връзка – дете – родител;прекъсната връзка – учител – дете;-прекъсната връзка – родител – учител --прекъсната връзка – родител – дете – учител – родител са причините, които предизвикват гняв и агресивно поведение. От друга страна- жестоките наказания водят да висока степен на агресивност, минималният контрол води до висока степен на асоциалност. Когато са на лице разминавания в стила на родителите – единият наказва, а другият отменя наказанието. Най-важната причина за агресивното поведение на децата се явява нежеланието на родителите да открият причините и равнодушното им поведение към емоционалния свят на детето. Деца имали агресивни прояви споделят, че в семейството си се чувстват самотни, ненужни, неразбрани, понеже са в лоши отношения с единия или с двамата си родители. Като причина за това изтъкват липсата на интерес и поддържане от страна на родителите към това което правят. Децата от рано трябва да се насочват, към игри, спорт занимания, които ще им помогнат да се справят с гнева и това ще помогне за по цялостното им участие и включване в живата на възрастните…”
От всички споделени мнения стигаме до извода, че проблемът с детската агресия е сериозен, изисква се бърза и адекватна намеса на цялото общество. Сериозността на проблема и необходимостта от ранна превенция, налагат в семейството, в детската градина, училище и извън него да се работи за ранното откриване и предотвратяване на ранно появилите се поведенчески и емоционални проблеми.
Надие Карагьозова
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар. Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |