Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Умеем ли да общуваме? 18 10 2019      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Умеем ли да общуваме?

КОГАТО ЧЕСТО КАЗВАМЕ ЗА ДЕЦАТА –ЛОШИ, ЗАМИСЛЯМЕ ЛИ СЕ ДАЛИ РОДИТЕЛЯТ НЕ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА??!!

НЯМА ЛОШИ ДЕЦА–ИМА ЛОШИ РОДИТЕЛИ!

Ако хората можеха да общуват помежду си, много от проблемите щяха да бъдат изкоренени още в зародиш.
Все по-вече се убеждавам, че в забързаното ни ежедневие и насочване на вниманието върху текущите битови проблеми, хората все по малко намират време за общуване, все по малко се интересуват, какво се случва в душата на детето им, все отлагат да се срещнат лице с лице с проблема или страха и да търсят навременна и адекватна помощ. А общуването е един много важен процес, в който хората научават много един за друг, виждат какво ги вълнува какво не, виждат от какво имат нужда от какво не, какво е емоционалното състояние на човека срещу тях. А емоциите носят и дават отговор на много от нещата, които човек носи в Душата си в дадения момент. И ако имаме сърце, ако имаме желанието, ако искаме да помогнем на човека срещу с нас, трябва да го направим. Ако хората можеха да общуват по между си много от проблемите щяха да бъдат изкоренени още в зародиш... Колко често родителят е лош съветник, колко често родителят си затваря очите за своите грешки и така си затваря и очите за постъпките и поведението на собственото си дете... без да се пита, какъв родител ще бъде утре то- неговото, собствено дете. В последните пет години, като секретар на МКБППМН и педагог съм свидетел на много съдби и житейски драми, анализирам поведението на малолетния и непълнолетния правонарушител и паралелно с това ясно виждам къде е ролята на родителя…в много от случаите то просто липсва. Факт е, че голяма част от родителите на децата , извършители на противообществени прояви са неграмотни и не могат да дават правилно възпитание на своите деца, а да търсят помощта на специалист за тях е нещото, което никога няма да направят. Когато в едно семейство липсват ценности, традиции и разговорите за това какво е правилно какво не, кое е добро кое не…за съжаление установяваме по късно колко много сме закъснели а наваксването няма да помогне с нищо. А моделът на родителя е много важен-децата растат и копират модела на поведение на родителя, защото детето прекарва най много време в семейството, за тях родителят е най-важния човек и пример и всичко, което детето вижда възприема и приема за правилно….И когато родителят споделя, че неговото дете е невъзможно, агресивно или прикрива всяка негова необмислена и неправилна постъпка, би трябвало да зададе първо въпросите пред себе си…. Къде бъркам аз? Отделям ли достатъчно време да разбера своето дете? Внимателна ли съм в поведението си и приказките си? Както се вижда изискват се много умения, старание, постоянство и търпение да бъдем до децата си, навреме, ако искаме те да растат здрави и психически подготвени за предизвикателствата на живота, ако искаме да виждаме деца, които могат, които знаят как и защо и да ни дават поводи за радост и гордост.
Повод да споделя тези редове ми даде поведението на две майки, с които имах разговор през последните дни и бях свидетел на техните поведенчески реакции и видях ясно- как когато родителя иска да помогне, търси начини и варианти да споделя и да бъде полезно на своето дете. И реакцията на другата майка, която показа недружелюбност и надменно и подигравателно поведение, защитавайки агресията на своя син… Тъжно е и когато виждаш , че не винаги образованието е гаранция за човечност и благородство на родителя. Често а и в практиката ми виждам, как има родители, които нямат образование, но наследили и правилно възпитани проявяват по-вече загриженост и старание, отколкото родители, които имат добро образование и положение в обществото, често показват и излъчват агресия. Да си добър родител е цяло изкуство, да си добър родител е да насърчаваш, да поощряваш детето си да бъде добро и да са старае да бъде още по добро, да си добър родител е отговорност и призвание, да можеш да дадеш най- доброто от себе си и, когато не можеш да се обърнеш към специалист, защото не е срамно, когато виждаш, че детето ти има проблем и ти не можеш да се справиш да се обърнеш към специалист, защото колкото навреме ти приемеш проблема и търсиш начини за неговото решаване-толкова по рано ще си помогнал първо на своето дете и после на самият себе си.

Н.Карагьозова, магистър по педагогика,
секретар на МКБППМН



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Как да предпазим децата от свински грип?
Как да предпазим децата от свински грип? „Имам дете на две го...
Още  ]
Синдром на хиперактивност с дефицит на в...
Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието Какво представлява синдрома на хиперактивност ...
Още  ]
ЕМО културата
Детската депресия, като култ в ЕМО културата Психологически аспекти на девиантното поведение при ма...
Още  ]
Български празнични обичаи
Български празнични обичаи Какво повелява традицията? На 1-ви януари “ВАСИЛЬОВДЕН&...
Още  ]
Нови нормативи за теглото и ръста на мал...
Нови нормативи за теглото и ръста на малките деца Световната здравна организация намалява п...
Още  ]
  Моето Дете