Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Умеем ли да общуваме? 21 07 2018      
 
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Умеем ли да общуваме?

КОГАТО ЧЕСТО КАЗВАМЕ ЗА ДЕЦАТА –ЛОШИ, ЗАМИСЛЯМЕ ЛИ СЕ ДАЛИ РОДИТЕЛЯТ НЕ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА??!!

НЯМА ЛОШИ ДЕЦА–ИМА ЛОШИ РОДИТЕЛИ!

Ако хората можеха да общуват помежду си, много от проблемите щяха да бъдат изкоренени още в зародиш.
Все по-вече се убеждавам, че в забързаното ни ежедневие и насочване на вниманието върху текущите битови проблеми, хората все по малко намират време за общуване, все по малко се интересуват, какво се случва в душата на детето им, все отлагат да се срещнат лице с лице с проблема или страха и да търсят навременна и адекватна помощ. А общуването е един много важен процес, в който хората научават много един за друг, виждат какво ги вълнува какво не, виждат от какво имат нужда от какво не, какво е емоционалното състояние на човека срещу тях. А емоциите носят и дават отговор на много от нещата, които човек носи в Душата си в дадения момент. И ако имаме сърце, ако имаме желанието, ако искаме да помогнем на човека срещу с нас, трябва да го направим. Ако хората можеха да общуват по между си много от проблемите щяха да бъдат изкоренени още в зародиш... Колко често родителят е лош съветник, колко често родителят си затваря очите за своите грешки и така си затваря и очите за постъпките и поведението на собственото си дете... без да се пита, какъв родител ще бъде утре то- неговото, собствено дете. В последните пет години, като секретар на МКБППМН и педагог съм свидетел на много съдби и житейски драми, анализирам поведението на малолетния и непълнолетния правонарушител и паралелно с това ясно виждам къде е ролята на родителя…в много от случаите то просто липсва. Факт е, че голяма част от родителите на децата , извършители на противообществени прояви са неграмотни и не могат да дават правилно възпитание на своите деца, а да търсят помощта на специалист за тях е нещото, което никога няма да направят. Когато в едно семейство липсват ценности, традиции и разговорите за това какво е правилно какво не, кое е добро кое не…за съжаление установяваме по късно колко много сме закъснели а наваксването няма да помогне с нищо. А моделът на родителя е много важен-децата растат и копират модела на поведение на родителя, защото детето прекарва най много време в семейството, за тях родителят е най-важния човек и пример и всичко, което детето вижда възприема и приема за правилно….И когато родителят споделя, че неговото дете е невъзможно, агресивно или прикрива всяка негова необмислена и неправилна постъпка, би трябвало да зададе първо въпросите пред себе си…. Къде бъркам аз? Отделям ли достатъчно време да разбера своето дете? Внимателна ли съм в поведението си и приказките си? Както се вижда изискват се много умения, старание, постоянство и търпение да бъдем до децата си, навреме, ако искаме те да растат здрави и психически подготвени за предизвикателствата на живота, ако искаме да виждаме деца, които могат, които знаят как и защо и да ни дават поводи за радост и гордост.
Повод да споделя тези редове ми даде поведението на две майки, с които имах разговор през последните дни и бях свидетел на техните поведенчески реакции и видях ясно- как когато родителя иска да помогне, търси начини и варианти да споделя и да бъде полезно на своето дете. И реакцията на другата майка, която показа недружелюбност и надменно и подигравателно поведение, защитавайки агресията на своя син… Тъжно е и когато виждаш , че не винаги образованието е гаранция за човечност и благородство на родителя. Често а и в практиката ми виждам, как има родители, които нямат образование, но наследили и правилно възпитани проявяват по-вече загриженост и старание, отколкото родители, които имат добро образование и положение в обществото, често показват и излъчват агресия. Да си добър родител е цяло изкуство, да си добър родител е да насърчаваш, да поощряваш детето си да бъде добро и да са старае да бъде още по добро, да си добър родител е отговорност и призвание, да можеш да дадеш най- доброто от себе си и, когато не можеш да се обърнеш към специалист, защото не е срамно, когато виждаш, че детето ти има проблем и ти не можеш да се справиш да се обърнеш към специалист, защото колкото навреме ти приемеш проблема и търсиш начини за неговото решаване-толкова по рано ще си помогнал първо на своето дете и после на самият себе си.

Н.Карагьозова, магистър по педагогика,
секретар на МКБППМН



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Родителство и брак – взаимодействие
Родителство и брак – взаимодействие Изследователите отделят голямо внимание на нам...
Още  ]
Кога детето за първи път да посети офтал...
Зрението на пеленачето. Кога детето за първи път да посети офталмолог? Как да опазим здрави очите на...
Още  ]
Коликите
Коликите Думата колики идва от гръцката дума kolikos, която означава болки в колона (част ...
Още  ]
Съществува ли Дядо Коледа?
Съществува ли Дядо Коледа? През 1897 г. 8-годишната Вирджиния О’ Ханлън написва пис...
Още  ]
Кампания на УНИЦЕФ за ранно детско разви...
Кампания на УНИЦЕФ за ранно детско развитие "МЪЛЧАНИЕТО ДНЕС РАЖДА ВИКОВЕ УТРЕ" Родител...
Още  ]
  Моето Дете