Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта За възпитанието 24 11 2017      
 
Оценка: / 0
СлабОтличен 
За възпитанието

Моята тревога


По много причини малките населени места; се обезлюдиха и прокудиха младите на гурбет - да търсят препитание далеч от родината В смесените райони от етнически аспект няма семейство, в което поне единият родител де не е зад граница или далеч от дома.

Продължителната раздяла се отразява негативно върху живота и поведението на децата.
Отсъствието на родителя, освен че въздейства емоционално- психологически върху детето, поражда битови проблеми и влияе отрицателно върху формиране на детския характер и личност.
Работя в малък провинциален град от близо две години и живея в средношколското общежи¬тие в града, където всекидневно наблюдавам де¬цата в училищна възраст. Събирам впечатления и в дните на открити врати на МКБППМН, които се провеждат всяка сряда в сградата на средношколското общежитие с деца, които са от селата наоко¬ло и учат в двете средни училища в града - СОУ и професионална гимназия Децата са с различен етнически произход - български, турски и ромски.
Ако трябва с една дума да определя отношението ми към моите учители, то това е респект.

От наблюденията, които имам върху децата днес, виждам, че повечето деца, чиито родители работят далеч от населеното място, прекарват времето си в училище при пълна липса на интерес към учебния процес. Училището е място, където по-скоро отиват да показват новите си дрешки, изпратени им от майките или бащите, място, където отиват да видят приятелите си и да обмислят къде да се запилеят след часовете. Най-често се застояват с часове по барчетата и кафенетата със задължителните кафе, съчетани с цигара и чалга.

Предложих на децата, с които се виждам всяка сряда, анкета. В нея освен общата информация за тях самите, за климата в семейството - за отношени¬ята им с родителите имаше и въпрос за последната книга, която са прочели - автор и заглавие.
Резултатите са изненадващо тревожни и тъжни. Налага се изводът: дава¬ме ли достатъчно на нашите деца? Кога и къде се е скъсала нишката в общу¬ването? Какво може да се направи сега? Кога не е късно?!
Малка част от попълнилите анкетата посочват, че последната книга, ко¬ято са прочели, е от задължителния списък от учебната програма. Т. е. това не е книгата, която четат по своя инициатива или по препоръка на някого.

Въпросът как и къде прекарваш свободното си време - получава почти ед¬накви отговори - чатене в интернет, телефонни разговори с'приятели и ходе¬не по кафенетата на срещи с приятели, слушане на музика.
Децата«са силно затруднени при тълкуването на въпросите от анкетата, макар да са елементарни и да съдържат позната лексика. Учениците не уме¬ят да пишат и да се изразяват, както би трябвало за дете, което вече учи в професионална гимназия и което само след няколко години ще си търси ра¬бота и ще се стреми да се реализира.

По отношение на влиянието на родителите върху живота и поведението на учениците разделих децата на две групи - в едната са тези, на които им липсва емоционалната връзка с родителите, в другата, при която емоцията просто липсва.
В първата група са най вече момичетата. Децата от другата група искат родителите им да са далече, за да им дават достатъчно пари и да изпълняват техните поръчки за най-новия мобилен телефон, да носят най-модерните дре¬хи, да имат най-съвременния компютър, sd-плейър или някоя друга вещ, с която да станат център на внимание сред съучениците и приятелите си.

При част от учениците липсата на майката се оказва сериозен проблем и то точно когато става дума за нуждата да споделят за първото влюбване, за първото разочарование, за първия сексуален контакт. Те страдат от отсъст¬вието им.
Децата от другата група, които видимо не страдат от отсъствието на ро¬дителите си и от липсата на контрол от тяхна страна, се стремят да демонс¬трират по-голяма самостоятелност и независимост и това провокира у тях агресивно поведение. Те са по-невъздържани и агресивни. Трудно намират стабилна перспектива за самореализация.

Най-често грижата за децата, чиито родители са заминали на печалба, се поема от по-възрастните в семейството - баба и дядо, но и те не могат да заместят ролята на майката, която олицетворява уюта, грижата, топлината и приятелската подкрепа и защита в семейството или на бащата, който оли¬цетворява авторитета в семейството. Бабата и дядото имат за тези деца и ласка и топла дума, но това не е достатъчно. Детето в пубертета, когато се формира психически и физически, се нуждае от родител.
Проблемите на личността през този възрастов период не се решават са¬мо с грижи затова децата да са нахранени и облечени, а с установяване на доверие и подкрепа. Затова мястото на родителя е от важно значение в тези случаи и отговорността му е изключително голяма.

Не са редки случаите, когато идентификационната криза при подраства¬щите и недостатъчната социална зрелост и липсата на интереси може да накара детето да прибегне до опит за самоубийство. Моите наблюдения по¬казват, че за да избегнат тежката форма на депресия, момичетата прибягват до употреба на цяла опаковка с таблетки или се опитват да си прережат ве¬ните. Това за дълго ги лишава, както от възможността да ходят на училище, така и да общуват по подходящ начин с хората около тях и връстниците им.
Децата ни не умеят да разговарят или намират за срамни темите, за кои-то им се иска да попитат или да поговорят с близък човек, на когото имат доверие. Според мене най-подходящ за това е родителят-приятел.
Не се ли превръщаме във „врагове" на нашите деца, като ги лишаваме от това да открият у нас освен родителя и приятеля, довереното лице и добрия съветник? Това не може да се постигне, ако децата са отделени от родители¬те си за продължително време. Живеем сякаш в свят на външни ефекти, на злост, на стремеж към лукс, а не намираме онези пет минути да попитаме къде и как прекарва времето си нашето дете, какво го вълнува, какво се стре¬ми да постигне в живота, какви са заложбите и талантите му. Често талан¬тът остава в зародиш - неразвит и неразгърнат.

Защо не се дразним, а често оставаме безразлични, когато чуваме децата ни да говорят с клишета и с беден речник на жаргон. Защо закъсняваме с контрола и отговорността, която, разбира се, не е само на родителя и семейс¬твото, а и на училището, на всички институции и организации, които имат отношение към проблемите на подрастващите. Търпимостта, тя е вредна за тях и за обществото.
Учениците от смесените райони трудно усвояват съвременния българс-ки език. Пречи им спецификата на турския език, в който няма родове и пред¬лози. Често децата се срамуват да изразяват мислите си пред учителите или възпитателите, а в семействата им не се говори на български език. Няма методически ръководства, които да улесняват овладяването на български език от деца, чиито майчин език е по-различен от официалния. Това е една от основните причини за ниското им самочувствие. Те страдат от това, че им се присмиват или подиграват. Те не споделят. Затварят се в себе си и трупат проблемите. Такова дете се превръща в несигурен и неподготвен за предиз-викателствата на деня млад човек, който не може успешно да се реализира.
А талантът и успехът нямат етническа принадлежност.
Тези проблеми, които поставям, са актуални. Налага се обществото и държавата да се заеме с решаването им. Както и всеки специалист, докоснал се до тези проблеми.
И нека осигурим новото утре, като решим този вече сериозен за страната ни проблем, който се среща в много населени места.

Н.Карагьозова, магистър по педагогика
и
секретар МКБППМН



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Деца лишени от родителски грижи
Деца лишени от родителски грижи Физическата грижа не е достатъчна за развитието на здраво дете! Из...
Още  ]
Развитие на детето в норма
Развитие на детето в норма Скала за психомоторно развитие Периоди в развитието Развитиет...
Още  ]
От какво зависи бъдещето на моето дете?...
От какво зависи бъдещето на моето дете? Това е въпрос, който много често не си задавам...
Още  ]
Заекването
Заекването Проблеми на логопедията Психологически механизми при заекването Причини и преодоляван...
Още  ]
Как да научим децата да различават добро...
Как да научим децата да различават доброто и лошото Възпитателните методи трябва да бъдат съобр...
Още  ]
  Моето Дете