Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Родителят- най-важният фактор в живота на едно дете 20 07 2018      
 
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Родителят- най-важният фактор в живота на едно дете

Да си родител е мисия, призвание, отговорност, мечта.

За социалната роля – родител може да се говори много. Темата може да се разгледа от различни аспекти. Каквото и да се каже, добави, допълни ще е от значение и в същото време темата ще остане неизчерпана и за това тя ще е вечно актуална. Тя ще продължава да вълнува експерти и специалисти. Ще е предмет на анализ. Ще бъде изследвана през годините в зависимост от обстоятелствата и промените, които неминуемо настъпват в живота на всеки родител и неговото дете. Но едно ще остане непроменено-РОДИТЕЛЯТ- винаги ще е - най-важният фактор в живота на едно дете.Той е неговият огледален образ. В следващите редове ще наблегна на семейния климат, уют и атмосфера в къщи, които са от решаващо значение за създаване на здравословна среда, в която расте и се отглежда едно дете. Всичко изброено е причина да си зададем и следните въпроси- Защо разбирателството и любовта с най-близките се оказва много важна за развитието на детето, защо родителят трябва да е прецизен в своите приказки, постъпки и поведение? Защото първият модел на подражание се оказва решаващ за всяко дете-а това е моделът на родителя. Формула по, която се става добър родител няма. От подготовката, , от старанието на родителя зависи какво дете ще възпита, как ще участва в неговия живот пълноценно за да може в неговите качества и поведение да види своя труд и да изпита удовлетворение от това. Родител, който през своето детство е получавал обич, ласка, внимание имал е диалога в къщи със своите родители, самият, като стане такъв ще пренесе тази атмосфера в своя дом и така ще бъде полезен на собствените си деца. Личностните качества на родителя, ценностната система, за която често се говори в един дом, влияят положително върху подрастващия. Човек постоянно преоткрива себе си. Един добър и желан резултат са плод на постоянство ,воля, желание и старание. Диалогът е много важен в едно семейство. Колкото и възрастния да изпитва трудности на моменти, да има своите моменти на стрес и да го притискат редица битови проблеми- в къщи той трябва да излъчва увереност, да успява да запази самообладание, да намира баланса в емоциите си, да разговоря с децата си, да се интересува от техния живот и проблеми и смело да се намесва ако се налага и предлага решение. Всяко едно семейство има своите традиции, които се опитва да съхрани и спазва. Традициите обединяват, те правят хората по близки, изграждат по топли отношения между хората. Така и връзката с децата трябва да е постоянна. Тя трябва да се поддържа, развива , гради и да доставя радост, както на детето, така и на родителя.

Родителят е авторитета, модела, на който подражава малкото дете, докато расте и преоткрива света около себе си. Родители, които са уверени в себе си, не са авторитарни, имат добра комуникация по между си са и добрия пример за децата си. В семейства където има здравословна атмосфера растат будни , любознателни и емоционално стабилни деца.В семейства ,където липсва нормално общуване между родителите и постоянно се чува „ Не прави това”, „ Не ми е до теб сега „, „Остави ме на мира ” ,„ Ако не го направиш, ще видиш какво ще ти се случи” - или в семейства където забраните , ограниченията , заплахите са ежедневие- децата за съжаление страдат и то много. Те растат подтиснати, неуверени, свити, не могат да разгърнат своя потенциал, което по късно ги прави лабилни и в емоционално отношение. Изпитват постоянен страх и не са активни. Обичта на родителя, неговото внимание, присъствие и одобрение в различните моменти от живота на детето са много важни. Поощренията, похвалите са необходими- но те трябва да са балансирани, да са заслужени, да бъдат поднесени с нужната мотивация. Забележките също са неизбежни и необходими но и те трябва да бъдат поднесени с разбиране и с основната цел не да нанесат обида и да прекършат едно дете-а да го накарат да се старае по-вече, да се коригира и да не допуска нови грешки..Това са умения, които зависят от родителя, от това до колко той самият се развива и трупа нови знания и умения, свързани с подрастващото дете. Появата на едно дете е промяна в живота на възрастния. Дете и родител си помагат взаимно ,учат се взаимно и ако един родител уважава достатъчно себе си и иска да даде най-доброто от себе си- той винаги търси най-подходящите начини и намира най-правилните и адекватни решения в зависимост от случая и обстоятелствата. Общуването и познаването на експерти и специалисти в областта на възпитанието на децата, използването на техния опит, знания и помощ от страна на родителя е похвално. Лесни и бързи успехи няма. Един уважаващ себе си родител може да превърне живота на детето си в забавен и атрактивен процес. Играта е най-мощният начин на въздействие върху психиката и емоциите на едно дете. Чрез играта основно детето научава много, трупа знания за нещата около нас за това-родителят винаги трябва да осигурява време за игра и самият да участва активно в него. В играта детето се отпуска най-добре и може да разкаже много за себе си, да насочи вниманието на родителя към важни неща ,които изискват и бърза намеса и търсене на помощ.

С и чрез играта, добрия тон в къщи, с премерените и прецизирани похвали и поощрения, с избягване на агресията в дома, с говорене и разясняване възрастния може да положи една добра основа за развитие на своето дете… Една мисия, която изисква постоянство, отговорност, старание, изграждане на постоянно нови умения за да може да е в крак с новостите на съвремието ни, сред които преминава живота на едно дете. Балансираните емоционални отношения, избягването на скандали пред очите на едно дете, показване на уважение и обич към другия в семейството….са безспорно добра гаранция за детето да расте здраво, щастливо и уверено. Както, приемаме, че децата са дар на любовта- чакани с любов, така и трябва да бъдат отглеждани и възпитавани с много любов, с много всеотдайност и загриженост. Както е силна емоцията от чакането на едно дете - едно от най-щастливите събития в живота на едно семейство, така трябва да продължи и емоцията по-нататък свързана с неговото отглеждане, социализиране и изграждане, като личност.


Н.Карагьoзова- магистър по педагогика,
секретар на МКБППМН



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Аномалии на детското развитие
Аномалии на детското развитие Възможни са следните аномалии на развитието: I. Деца с и...
Още  ]
Повръщане при детето
Повръщане при детето Среща се още при новородените и е сигнал за повишено внимание и...
Още  ]
Играта- светът на детето
Играта- светът на детето Надие Карагьозова- магистър по педагогика Доминираща дейност в ж...
Още  ]
Проф. д-р Георги Петров: И едно дете да ...
Проф. д-р Георги Петров: И едно дете да е на пътя на провала– трябва да направим всичко възм...
Още  ]
Тормозят детето ви в училище?
Тормозят детето ви в училище? Как да узнаете и какво да предприемете. Как родителите мога...
Още  ]
  Моето Дете