|
|
Ранната превенция децата да не станат жертви или извършители на противообществени прояви
 Надие Карагьозова е завършила Учителски институт- гр. Русе със специалности "Детска педагогика” и "Начална педагогика” и магистратури по "Предучилищна педагогика” и "Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”- гр. София. Понастоящем е секретар на Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Община Кубрат.
Член на екипа на НФМД.
Агресията е проблем на цялото общество- липсата на такт, на внимание, толерантност са само от малкото фактори, които са причина за появата на агресия. Родителят, трябва да бъде положителния пример в семейството, където детето прекарва по-вече от времето си и общува с тях - с поведението си, постъпките си, с държанието си към останалите членове на семейството родителят трябва да е добрия пример. Често трябва да си задава въпросите- виждам ли себе си достатъчно ясно- как се държа и какво говоря. Липсата на обич, на ласка, на внимание, на поощренията и похвалите са едни от причините, които оставят трайна травма в емоционалния живот на подрастващото дете. Постоянните скандали, не премерените приказки, проявата на насилие в къщи се отразяват крайно неблагоприятно върху физическото и психическото развитие на детето-то става несигурно, колебливо, избягва да общува и се затваря в себе си, по късно самият той проявява същата агресия и насилие, които е виждал в къщи. За това ранната превенция няма място ,време и час- грижа на семейството, на училището и на всички институции, които имат отношение към децата е да работи усилено в борбата с агресията и насилието постоянно.. Ежедневието ни е пълно с примери-залива ни агресия и насилие на улицата , в училище ,в семейството, в социалната мрежа- деца убиват деца- деца упражняват насилие над деца- статистиката е доста тъжна и тревожна. Тук никой не трябва да чака- кой ще каже на детето-ни –как трябва да се пази за да не стане жертва или извършител на противообществена проява или престъпление- семейството или това е мястото от където трябва да тръгне този процес—колкото и да е напрегнато ежедневието на родителя-той трябва да намери онова време, което да посвети на своето дете, да поговори с него, да забележи навреме промените, които стават с него, да попита има ли някакви проблеми- само така-само с внимание и водене на диалог и правилна форма на общуване-родителят може да бъде полезен на своето дете и ако е безсилен да търси професионална помощ или мнение на експерт.
.jpg) Поколението на днешните деца е различно- информационното общество, в което те растат е бързо променящо се, което и предполага родителите да се движат с тази динамика, доколкото могат. Старите начини на упражняване на контрол вече не са достатъчни, колко и добри възпитатели да се бабите , които се включват в отглеждането и възпитанието на внуците си, те имат нужда от помощта на родителя най-вече.Сега намирането на информация независимо в коя област е толкова улеснена-всеки родител може да прочете, да търси сходни примери, за до може да приведе на разбираем език насоките и препоръките1 които трябва да даде на своето дете в дадената насока...Тук никой не трябва да чака на готово и да очаква някой да свърши тази толкова важна задача. В семейството от рано трябва да се говори открито за всичко, с което детето се сблъска на улицата или в училище, всяка една тревога в детските очи трябва да бъде прецизно анализирана и да се търсят решения- детето трябва да бъде посъветвано,, когато в училище е жертва на насилие или агресия –да се обърне към класния ръководител или сподели в къщи, детето трябва да бъде по съветвано да не се доверява на непознати, родителят трябва да контролира детето си в социалната мрежа-да има поглед кои сайтове ползва и с каква цел, детето трябва да знае, че не бива да предоставя лична информация като адрес, телефон нито за себе си, нито за семейството си, детето трябва да бъде посъветвано да се научи да споделя и да поставя открито въпросите ,които го вълнуват или тревожат- само така, само така и решенията ще се търсят навреме и в правилната посока.Скъпи родители бъдете до децата си , бъдете техен приятел и доверено лице, защото неумението да общуваме и разбираме своите деца довежда до редица недоразумения ,които по късно водят до много по сериозни последици.
Повод да споделя тези редове са опита, наблюденията , които имам като секретар на МКБППМН в последните пет години. Всичко посято и обгрижвано с любов в семейството води и до позитивно възпитание и положително отношение към преживяванията , оценката ни за нещата около нас и прави общуването приятно и полезно.
Н.Карагьoзова- магистър по педагогика,
секретар на МКБППМН
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
