Измамната буква ”я”

Напоследък в започнатия разговор в обществото ни около използването на латиницата при представяне на български текстове се чуха гласове против буквата я, от която нямало нужда нужда, защото и без това представлява съчетание или от два звука – й и а, или отбелязвала мекостта на предходната съгласна и звука а, който е след нея.
Макар изказаните твърдения да са верни, смело твърдим, че буквата я, както и ю и щ, ще се запазят в азбуката ни, защото ние уважаваме родните си традиции и не сме склонни с лека ръка да се отказваме от тях. В същото време е нужно да подскажем, че употребата на буквата я понякога коварно ни подвежда и ни кара да четем и изговаряме редица думи и форми не така, както би трябвало да звучат. И това особено дразни в публичната реч, в текстове, изградени уж според изискванията на неутралния стил, тъй като демонстрираната грамотност, тоест познаването на бувките, разкрива единствено и само незнание. Защото както днес в правописа ни има условна употреба на буквата а, за която говорихме, така има и условна употреба на буквата я.
Тук става дума за случаи, когато ударението пада върху съставката а от буквата я, но се налага цялата бувка да бъде прочетена не като йа, а като йъ. Тъкмо в това се състои условната употреба на я, с която задължително трябва да се съобразяваме.
Ще припомня най-често срещаното. Когато говоря за себе си, аз би трябвало да кажа благодарйъ. Това е правилният изговор. По същия начин казвам и благодарйът. Когато пиша обаче, и в двата случая на мястото на изговаряния звук йъ, записвам йа=я – благодаря, благодарят, защото от десетилетия е прието в тези глаголни окончания условно да се пише буквата я. А тази условност важи не само за посочения глагол. Същото е положението и при броя – броят, варя – варят, вдъхновя – вдъхновят, веселя – веселят, взривя – взривят, вървя – вървят, гася – гасят, защитя – защитят и при още много други глаголи с ударение на последната сричка. При всички тях ние наистина записваме правилно буквата я в окончанието, но когато трябва да я прочетем, е задължително да изговорим йъ.
Другата, макар и по-малка група думи, в които се появява коварно подвеждащата буква я, са членуваните съществителни имена като деня – денят, съня – сънят. В тях е прието пълният и непълният член да се записват с йъ=я, макар че буквата също трябва да се прочете и изговори като йъ – денйъ, денйът, сънйъ, сънйът.
Когато в училище човек започне неправилно да чете и глаголните форми, и посочените членувани имена, това се случва често, за да покаже, че вече е научил азбуката. Ако и по-късно обаче той продължи да чете по същия начин, това означава вече, че или не му е обръщано внимание на по-особеното поведение на буквата я, или е забравил онова, което някога са го училище.
И отново коварството на буквата я проличава в текстовете на поп и фолкпевиците, които са забравили наученото. Затова при тях се римуват например вървят (тоест „върйат”), със свят (тоест „свйат”), като по този начин се утвърждава неправилният изговор на глагола.
За всички нас е важно да помним, че в някои определени случаи буквата я има по-особена стойност. И разбира се, че не всичко, което записваме, се чете и изговаря по начина, по който то е написано.