Екологичното възпитание на детето в програмната система за предучулищна възраст "Приказни пътечки"
От романтичния период на възникване до създаването на системи за екологично възпитание в предучилищна възраст минаха повече от тридесет години. Изследванията на авторите отделили му време преминават през различни етапи:
• понятийно-терминологичен З.Костова, Е.Янакиева, К.Галчева. Теорията преминава дългия път на преосмисляне на “природозащитно възпитание” и достигането до новото по съдържание и цел “екологично възпитание”.
• практическо-еуфоричен В този етап в практиката битува погрешното разбиране, че целите на екологичното възпитание се постигат в конкретни теми и форми, и се игнорира разбирането за интегративните функции на знанията за околна среда, които са основополагащи и за екологичното възпитание.
• ”консумативно-“откривателски”. Най-често се характеризира с възползване от написаното за други невъзпитателни цели, най-често за повишаване в квалификационна степен, за която се изискват публикации.
• ферментирането. Налице е загуба на интерес към проблема с изключение на З.Костова, Е.Янакиева, К.Галчева, с разбирането, че всичко от него вече сме усвоили. Това показва намаляващия броя на публикациите и авторите работещи в полза на теорията на екологичното възпитание.
В практически план екологичното възпитание също не бележи резултати, защото теоретичното непознаване на проблема го интерпретира некомпетентно в работа с децата.
С тъга си спомняме вдъхновението завладяло през осемдесетте години практиката за реализиране целите на екологичното възпитание в педагогическия процес в детската градина. Този факт е поводът да припомним написаното по-горе преди пет години.
Какво се е променило?
След целенасочена изследователска работа в продължение на повече от двадесет години представяме цялостна завършена система за екологично възпитание на детето от предучилищна възраст, публикувана в програмните системи за предучилищно възпитание “Здравей училище” и “Приказни пътечки” на издателство Булвест 2000.
Системата е пряко обвързана с образователните направления “Природен свят” и “Социален свят” и е интегрирана целево, съдържателно и технологично с останалите образователно-възпитателни направеления от системата на ДОИ.
Система е изградено върху стратегията на екологичния подход, които е методологическа основа възпитателния процес, поради потребността от преосмисляне на антропоцентризма изразен в потребителската обществена позиция към природата и възприемане на новата обществена парадигма – био/еко/центризма – осмислящ по нов начин взаимодействието на човека с природата. Природата е основен източник на информация и инструмент за екологично възпитание, тя е представена в системата в рамките на конкретен обем и при спазване на определен алгоритъм. С оглед на принципа за сезонност, подборът на информацията за природата следва посоката: промени в неживата природа > закономерности, произтичащи от тези промени > промени в живата природа > закономерности, произтичащи от тези промени > видово представяне и поведение на животинския свят > закономерности, произтичащи от видовото разнообразие > поведение на хората през лятото > закономерности, произтичащи от промените в природата през съответното годишно време > познавателни акценти, отразяващи специфични особености на годишното време.
Системата за екологично възпитание на детето от 3 до 7 годишна възраст търпи развитие и е максимално технологично обновена.
Към общо приетите форми на педагогически ситуации, предлагаме на практиката проектната работа с деца. През учебната 2007/2008, апробирахме познавателно-практически екологични проекти на тема „Размножаване на растенията”, а през 2008/9 „Да се излюпиш от яйце”, в ЦДГ „Радост”, град Пазарджик с учителките Мария Мадина и Екатерина Кръстинова. Резултатите от работата публикуваме в методическите ръководства към системата „Приказни пътечки”. В няколко теми се разкрива възпроизводството в растителния и животинския свят.
Значението на разработването и управление на проекти от деца е многопосочно. Проектната работа в трета група подготвя детето за по-активно участие в тази дейност в четвърта група, проектът е в основата на системата за екологичното му възпитание. В системата сме включили познавателно творчески проект на тема „Четирите годишни времена” с „Лято в родния край”; „Есен в родния край”; „Зима в родния край”; „Пролет в родния край”; „Природата, която вдъхновява хората”; „Природа и нашите чувства”. Целите на проекта се декомпозирани и конкретизирани в темите са:
• Систематизиране на детския опит за промените в природата през различните годишни времена.
• Формиране на познавателен интерес към околната среда на родното място.
• Възпитаване на положително отношение към природата.
• Формиране на правила за безопасен живот в околната природна среда.
• Интергира на детския опит придобит от останалите възпитателно-образователни направления.
В обогатетната система за екологично възпитание е включено многообразие от методи (пасивни, активни и интерактивни) прилагани във взаимодействието на детето с природата. Предлагаме например: методът на мозъчната атака да се използва за стимулиране на творческата активност на участниците в обсъждането по дадена тема или въпрос. Този метод позволява да се работи по групи и по този начин да се индивидуализира и диференцира овладяването на опит за околния свят от децата. Децата свободно изказват идеи или мнения, без каквато и да било оценка или обсъждане на техните идеи или мнения, а мозъчната атака продължава дотогава, докато не се изчерпят идеите или не завърши определеното за мозъчната атака време. От всички изказани идеи се избират най-подходящите за използване на практика.
За целите на екологичното възпитание разработихме специални малки екологични разкази, ситуативни по съдържание те онагледяват педагогическия процес с модели на човешкото поведение спрямо природата.
Специално място е отделено на игрите - приложими са всички видове във всички форми за взаимодействие на детето с природата. Много често в практиката се прилагат еднообразни по съдържание и педагогически цели игри. Предлагаме игри с нови функции по системата (ТРИЗ) на Г.С Альтшуллер и Н.Е. Веракса (1;2). В съвремието диалектиката е научното разбиране на най-общите закони в развитието на познанието. Околната среда, която детето познава и е част от нея се развива по законите на диалектиката. В практически план то е в състояние да открива елементарните връзки и зависимости и причините, който ги пораждат. Посочените факти показват, че в педагогическата теория вече се говори за овладяване на диалектическите закони още от деца в предучилищна възраст (1;2). За отбелязване, е че диалектиката в природата достига до детето, чрез подходящи за целта игри от системата ТРИЗ (Теорията за решаване на изобретателски задачи).
Алгоритъмът на игрите и игровите упражнения „Положително-отрицателно”е:
• Игрите се провеждат индивидуално с децата. Постепенно се включват децата от групата.
• Използването на дидактичните упражнения „Положително-отрицателно” може да е част от педагогическата ситуация.
• Игрите могат да се използват и за умствена гимнастика.
• Способи за организиране на дидактичните игрови упражнения: (Предложете на децата да отделят само положителните страни на даден обект, седящото до него дете да назове отрицателните характеристики. Възможен вариант е детето едновременно да назовава положителните и отрицателните характеристики на обекта).
Предимства и функции на играта “Положително-отрицателно”, че те илюстрират законите на диалектиката: противоречието; качеството зависимо от натрупаното количество; възможност за формиране основите на логическото мислене; логическият анализ на околната среда има огромно значение за усвояване от детето на закономерности и сложните връзки и отношения в природата. Този вид игри не изискват допълнителен нагледен материал. Могат да играят неограничен брой играчи. Правилата могат да се променят. Съвместно с децата можете да измисляте нови варианти с елементи на усложняване. Целта на тези игри е да покаже на детето, че при всички ситуации в при всички действия и предмети има положителни и отрицателни страни и свойства. В играта детето мисли, анализира, търси причинно-следствени връзки, развива речта и фантазията си. Овладеният опит е на три нива:
Първо ниво на овладяване на опит - детето установява взаимно изключващите се отношения в обекта.
Второ ниво на овладяване на опит - детето овладява преход от едно към друго отношение.
Трето ниво на овладяване на опит - детето овладява опит за откриване на противоположности.
Преминавайки през трите нива детето е усвоило елементи на диалектически мислене, което е в основата на екологичното осъзнаване на настъпващите в природата промени, като резултат от намесата на човека.
Постигането на възпитателно образователните цели на играта “Положително-отрицателно”е възможно благодарение на различните варианти, в рамките на които се предлага на детето.
Съществено място за реализиране на успешно екологично възпитание заемат средствата. Неоспорим факт, е че природата е основно средство за екологичното възпитание на детето. С оглед реализирането на неговите четири аспекта (познавателен, нравствен, естетически и действено-практически) освен непосредствен контакт на детето с природата се налага разработването на специални помагала. В помагало за индивидуална дейност от децата Чудна пътечка към природата (за всички възрастови групи) са събрани самостоятелни работи за затвърдяването на непосредствено усвоен опит. То е комплектовано с оперативен материал, които е общо функционален и може да се използва в различни теми.
Нова и интересна наша идея с използването на оперативен материал са седем упражнения предназначени за екологично възпитание на детето. Те са обединени в темата „Аз създавам книга” с използване на богат оперативен материал децата затвърдяват представите си за животински и растителни видове, местообитаване и разпространение, поведението на човека спрямо дадените обекти.
В разработката представяме елементи от система, поради малкият ни определен обем. Екологичното възпитание на детето е една отворена система, чието обогатяване е обвързано с актуалността определяща хармоничното взаимодействие на човека с природата.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Альтшуллер,Г.С. Найти идею. Введение в теорию решения изобретательских задач. Новосибирск:наука, 1986.
2. Веракса,Н.Е. Диалектическое мышление и творчество. Вопросы психологии, 1990, № 4.
3. Галчева К.,Г.Галчев. Педагогика на взаимодействието „дете-околна среда”, 1998, Пазарджик.
4. Галчев,Г. и др. Идеи за всеки ден в детската градина – ІІ. 2001.
5. Галчева,К. Практическа екопедагогика за доучилищна възраст. 1999, Пазарджик.
6. Галчева,К., Г.Галчев и др. За безопасното поведение на детето. 2004, Пазарджик.
7. Галчева,К., Г.Галчев. Криривото огледало на екологичното възпитание в доучилищна възраст. В сб. Юбилейна научна конференция с международно участие. Шуменски университет “Константин Преславски”, 200.
