Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта В плен на компютъра 23 11 2019      
 
Оценка: / 3
СлабОтличен 

В плен на компютъра

- Георги,излез си поиграй на двора! Виж какъв прекрасен слънчев ден е навън! – предложи майка му.
- Утре ще отидем за риба, отдавна съм ти обещал – чу се гласът на баща му.
Георги стоеше пред компютъра и не отговаряше, нямаше време за това. Армия извънземни нападаха Земята. Летящи чинии летяха във въздуха. Володя получи ново мощно оръжие!
- Какво си се залепил за компютъра? рети ден не си излизал навън!Изключвай този сандък и идвай с мен на пазар – чу той гласа на баба си.
- Не искам – отговори момчето – Земята загива. Извънземните превземат града ми.
- Сега ще изключа от контакта тази машинария и всички твои извънземни ще изчезнат на мига – закани се баба му.
„Ами ако го направи?Няма да мога да завърша играта. Помогни ми,нали си най-умният на света” – помоли се той на компютъра. Стори му се,че го разбра. Улицата изведнъж се приближи. Иззад ъгъла се показа инопланетянин. С пипалата си измъкна от ръцете на момчето оръжието му и изхвърли срещу него отровна струя. Володя успя да се прехвърли през стената.
Смътно си спомняше какво се случи след това. Бяга, стреля, спасява някого. Изведнъж се озова насред старинна крепост. Почувства се изморен и легна на тревата.
„Странно, не усещам никакъв мирис”- помисли си Георги. Спомни си как ухаят цветята.
- Не бива да лежиш. Това го няма в правилата на играта – разнесе се металическият глас на компютъра.
- Но аз искам да си полежа на тревата – възрази Георги. Макар че, на твоята трева не е интересно да се лежи. Тя е изкуствена. Няма пчели, мравки, нито цветя. Няма какво да се разглежда.
- Не е и нужно да се разглежда тревата – прекъсна го металическият глас. Създай си армия! Бий се…
- Вече не искам да се бия. Само ако знаеш колко е хубаво да се плискаш на реката лятото…
- Не разбирам – учуди се компютърът – водата разваля всичко.
- А колко е хубаво да гледаш огъня. Пламъкът сякаш играе, свири – спомни си момчето.
- Пак не разбирам, къде гори? – притесни се металическият глас.
- Аз просто мечтая – обясни Георги – мечтая да ида за риба.
- Длъжен си да се биеш – гласът на компютъра звучеше настойчиво…а след това подкани – Разкажи ми за рибата!
- Та аз от сто години не съм бил за риба. Цялото си време го прекарвам с теб.
- Това е невъзможно. Ти нямаш сто години, а аз съм само на две – възрази компютъра,но в отговор момчето само махна с ръка.
Гласът замлъкна. Пред очите на Георги изникваха картини, една от друга по- интересни: гробници пълни със съкровища, подводни светове, космически станции. Той затвори очи и изведнъж го лъхна ароматът на маминия парфюм.
В този миг всичко се завъртя и той видя над себе си изплашените лица на майка си, баща си и на непозната жена в бял халат.
- Благодаря Ви докторе – прошепна майка му развълнувано.
- Не се притеснявайте, вече е в съзнание, страшното отмина – отвърна докторката.Сега трябва да си полежи известно време у дома. Володя подскочи уплашено :
- Не,не искам да стоя у дома,татко ми обеща да идем утре за риба!
- Но ти си още много слаб – опита се да възрази докторката.
- Мъжката дума никога не бива да се нарушава – намигна весело бащата на сина си!
...И така, вие вече знаете как да разпознавате компютърната зависимост.
Уважаеми родители! Бъдете бдителни и наблюдавайте за количеството часове, които вашето дете прекарва пред компютъра.
Според оценки на експерти, не по-малко от 10 % от потребителите на световната интернет мрежа попадат в зависимост от нейните безгранични възможности и вече не си представят живота си без онлайн- дневници, чатове, форуми и игри. Имайки предвид,че активните потребители на интернет в света са над 1 млрд. и тази цифра ежемесечно расте с 5-7%, не е трудно да се прогнозира, че количеството на „компютърните наркомани” скоро ще се изравни с количеството на традиционните такива. Също като наркоманите и алкохолиците, интернет- зависимите по правило отделят по- малко внимание и време за работа и учене, като дори могат съвсем да забравят за тях. Известни са случаи на хора,достигнали до пълно психическо и физическо изтощение,седейки с часове в Интернет. В САЩ, Китай, Япония и други страни са регистрирани дори случаи с летален изход. Десетки са и известните случаи на самоубийства,вследствие на депресия,породена от интернет- зависимостта.
Терминът ”зависимост” се определя като патологична пристрастеност на човек по отношение на нещо.
Кои са причините за възникване на компютърната зависимост?
Човекът е мислещо същество.Информацията има за него много по-голямо значение,отколкото за другите живи същества. Компютърът се явява мощен инструмент за обработка и съхранение на информация,освен това, благодарение на него самата информация стана много по- достъпна. Именно тази негова особеност се оказва най-привлекателна за хората,страдащи от компютърна зависимост. Може да се каже,че самите те,в известен смисъл страдат от нарушение на процесите на обмен на информация. Почитатели на електронните игри най-често са подрастващите и младите хора. Една от особеностите на съвременните компютърни игри е развитието на звукови и видео системи,които могат и подпомагат пораждането на загуба на чувство за реалност и имат способността да изолират,”отделят” играещия от заобикалящият го свят.
Голяма част от игрите включват не само решаване на логически задачи,но и определена емоционална настройка,която всъщност и лежи в основата на болшинството случаи на патологична зависимост.
Тя се изразява с смаляване кръга на интересите ; човек престават да го вълнуват неща,които преди са били интересни за него; никъде или рядко излиза; по думите на близките им ”стават скучни и безинтересни”. Игроманията превръща човека в самотник. Зависимият човек постоянно е в състояние на напрежение и тревога,дразни го всичко и всеки, който по някакъв начин го отвлича от играта.З а тези хора е характерно злобно или потиснато настроение, често се държат неадекватно, избухват без всякакъв повод. Близките им споделят, че някак изведнъж са се променили,както и техните реакции и поведение – нищо не е така,както е било преди.
Игрите се различават по жанр и съдържание. Най- малко опасни са т.нар. аркадни игри с проста графика и звук. С тези игри по правило просто ”се убива време” и не могат да предизвикат зависимост за дълго.
Не така обаче стоят нещата с ”ролевите игри”. Тук играещият се превъплъщава в управляван от него герой и с цялата си мисъл и същество се потапя в неговия свят. В тези игри загубата на чувство за реалност може да бъде много дълбока и за дълго. Сюжетът обикновено е следният: героят трябва да убие колкото се може повече врагове по пътя към победата. Това провокира агресия у играещия,която се усилва постепенно.
Зависимост може да предизвика почти всяка игра – стратегия или „action”. Пристрастените не спират да играят,докато не превъртят играта няколко пъти,а веднага след това се прехвърлят към следващата нова игра.
Какви са симптомите на компютърната зависимост?
Психически признаци – те са сходни с тези на другите зависимости. Най-разпространени са ”загубата на контрол” над времето прекарано пред компютъра; неизпълнените обещания спрямо себе си и другите поради все по- растящата онлайн-ангажираност; преднамерено смаляване или лъжа относно относителното време прекарано пред компютъра; загуба на интерес към социален живот и собствения външен вид; оправдаване на собственото поведение и пристрастеност.
Физически признаци – свързани със зрението /влошаване, синдром на ”сухите очи”/; с опорно-двигателния апарат/гръбначно изкривяване, нарушения на стойката/; с храносмилателната система/хранителни смущения,хроничен запек,хемороиди/.По правило тези признаци са по-малко специфични и се проявяват с дългото застояване пред компютъра. Някои от тях могат да възникнат и у хора,които не страдат от компютърна зависимост, но са принудени да прекарват много време пред монитора.
Механизмите на компютърната зависимост:
Бягство от реалността.
Основава се на потребността на човек да се избави от всекидневните проблеми и неприятности - било то проблеми в училище, с връстници, колеги, семейство, учители. Бягството от реалността не е просто бягство от обществото/ социума/, а именно от реалността и подмяната й с друга реалност – виртуалната. Особено уязвима е детската неустойчива все още психика,тъй като децата често възприемат преживяванията и неприятностите, с които се сблъскват като безизходни или дори катастрофални. Ролевата компютърна игра им ”помага” да намерят прост и достъпен начин да си създадат друг свят,друга реалност. Така детето си създава своя „ идеален свят”, където няма проблеми, учене, грижи, ангажименти. Често пъти по този начин то се опитва да намали емоционалното напрежение и стреса,на който е подложено в реалността. По нататък се случва следното – детето бързо привиква към създадената идеална реалност,а изходът от нея става все по-труден, тъй като в същото време проблемите от реалния живот не се изпаряват а се трупат. Това затваря кръга допълнително и детето започва все по-често да бяга във виртуалната реалност .Може дори да се стигне до пълно /100%/ бягство от реалния свят. На този етап зависимостта прилича и се проявява досущ като наркоманията. При наркотиците съществена роля за закрепващата сила и устойчивост на потребността има честотата и регулярността на техния прием. При компютърната зависимост е същото – колкото повече и по- често стоиш пред компютъра, толкова повече се пристрастяваш.
Следващия механизъм е влизането в роля:
Детето се стреми да влезе в ролята на компютърния персонаж,която му позволява да удовлетворява потребностите, които по някаква причина не може да удовлетвори в реалния живот. Играта като цяло е важна част от познавателната дейност на човека. Когато детето в играта играе ролята на възрастен човек/майка,баща,баба,дядо…/ то опознава света,който го заобикаля. С годините то заменя тези ролеви игри с интелектуални такива,но потребността да влезеш в ролята на другия остава.
С помощта на виртуалната реалност тази потребност може да се удовлетвори в играта. Самото формиране на зависимост се крепи на това желание и острата необходимост от влизането в роля. Играейки детето разбира,че може да се превъплати във всякакъв персонаж – може да бъде уважаван, силен, умен, предприемчив, нахален, съобразяват се с неговото мнение, може да наказва и убива враговете си. Влизането в ролята на компютърният герой се оказва приятно и те кара да се чувстваш силен и могъщ, макар и да знаеш, че ситуациите и препятствията в играта са измислени, както и твоите качества. Колкото повече време прекарва в играта детето,толкова по-голяма става пропастта между реалния и виртуалния живот.
Така играта се превръща в средство за компенсация на настоящите проблеми в действителността,а детето започва да удовлетворява своите потребности във игровия вместо в реалният свят.Разбира се,тази компенсация носи тежки последствия и влече подире си сериозни проблеми в развитието на личността на детето,във формирането на неговите самосъзнание и самооценка.
Стадии на зависимостта:
1.Стадий на леката увлеченост – пребивавйки известно време в света на компютърната игра на детето започва да му харесва да се идентифицира с главния герой,харесва му графиката, картинките, музиката. Детето започва да сравнява реалния и виртуалния свят и да отдава предпочитание на последния.
Компютърната реалност му позволява да осъществи мечтите си тук и сега.Един мечтае да е силен и другите да се страхуват от него – в играта той граби,бие и убива другите хора. Играта му позволява да прави това,като същевременно успява да избегне преследването на полицията и угрозата на затвора. Друг мечтае да си купи бърза и скъпа кола и да участва в състезания – с помощта на компютъра той може да има всичко, за което е мечтал. Така играещият получава удоволствие и преживява положителни емоции. А получавайки удоволствие от нещо,детето отново ще се стреми да повтаря действията, които му носят това удоволствие за да го преживее отново. На този стадий,играта има по-скоро ситуационен, а не систематичен характер. Все още няма формирана устойчива потребност т.е. играта все още не се е превърнала в значима ценност за детето.
2.Увлеченост – тук желанието за игра е вече мотивирано от потребността да се избяга от реалността и да се влезе в роля. Този стадий вече носи систематичен характер. Ако по някаква причина детето не може да удовлетвори потребността си, то може да прибегне до различни способи и действия, само и само да стане на неговото.
3.Зависимост – тук вече са налице сериозни изменения в ценностно- смисловата сфера на детето. Самосъзнанието и самооценката също търпят промени.Играта напълно измества реалният свят.Този стадий има две основни форми – социализирана и индивидуализирана. При социализираната форма чрез компютърната зависимост детето поддържа контакта си с обществото – най- често с други деца, които също играят. Тези деца обичат да играят съвместно с другите в мрежа от компютри.В случая съревнователния характер на играта е основният мотив. Тази форма се оказва по-малко пагубна за психиката на детето в сравнение с индивидуализираната форма.Причината е в това,че детето не се откъсва напълно от социума, не се капсулира в себе си.
При индивидуализираната форма на зависимост се нарушават не само нормалните човешки особености и светоглед, но и взаимодействията с околните, с обществото. Налице са изменения на основните психични функции и вместо да възприема реалния свят у детето протича едно изопачено отражение на нереалния,виртуален свят.Тези деца играят много и сами – без присъстващи и свидетели. Те нямат нужда да споделят преживяването,играта е само за тях. Така тя се превръща в своеобразен наркотик. Ако това продължи по- дълъг период от време, настъпват трудно обратими промени в характера и ценностната система на тези деца,стават особено раздразнителни и агресивни.
4.Стадий на привързаност. Това е последния стадий на компютърната зависимост. Характеризира се със угасване на игровата активност.В този период детето само и умишлено се държи на дистанция от компютъра,макар и да не може напълно да се отърве от формираната и вкоренена потребност от виртуалната реалност. Периодът обикновено протича във времето,а понякога и цял живот. В зависимост от индивидуалните особености и качества на всеки, детето може да стигне само до някой от предходните стадии– тогава потребността изчезва по-бързо.Но ако това не се случи и детето мине през всички стадии на формиране на потребността от виртуалната реалност,толкова по-бавен и дълъг във времето ще бъде и този последен стадий. Зависимостта ще угасва бавно,а може и наново да се възобнови вследствие появата на нови игри,които да грабнат вниманието на детето.
Виртуалното общуване и виртуалната любов:
Виртуалното пространство има свойството да ”всмуква”, да ”поглъща” човек, като при това видоизменя неговият вътрешен свят. Неподозирайки и неусетно за самия него човек се натъква на виртуалните ”подводни камъни” и ”психологически капани”.
Капаните във виртуалното пространство:
Да се общува виртуално е много по-лесно,отколкото очи в очи. Това е така,защото никой не те вижда – а това съответно означава, че не може да има отрицателна реакция на твоя външен вид и данни. Пред събеседника ти не възникват т.нар. бариери на външното несъвършенство,което не съответства на този или онзи стандарт.
Не те чуват, което означава,че в известен смисъл ти си неуязвим пред ”събеседника” си,както и той пред теб.
Когато хората общуват непосредствено или по телефона го няма онова привидно чувство на анонимност и защитеност,което възниква в хода на виртуалното общуване. Защото, когато говорим по телефона събеседника ни има възможност да си прави някои изводи /понякога и лъжливи/ за нас - промените в интонацията на гласа ни, мълчаливите паузи които правим – всичко това му „говори” за нас. При разговор очи в очи нещата стават още по- красноречиви: 80% от информацията за нас идва не от нашите думи и смисъла, който влагаме в тях; а от нашето невербално поведение – мимика,поглед,поза,жест.Причината е проста и се състои в това,че езикът на нашето тяло е обусловен от подсъзнателни импулси,които трудно се поддават на контролиране – ние просто не ги осъзнаваме.Ето защо се доверяваме повече на невербалния език като носител на информация за другия,отколкото на словесния такъв.
Виртуалното общуване освобождава човек от всички негови страхове и забраните,които сам си налага : в уеб пространството мога да казвам всичко,което си мисля; мога да бъда самия себе си.Чувството, че те разбират и приемат такъв, какъвто си е много важно и ценно за всеки един от нас. Виртуалното общуване формира у човек точно тази илюзия– убедеността, че го ценят и обичат заради самия него, с всичките му качества и недостатъци. И именно тази илюзия е в основата на особената притегателна сила на виртуалният свят. Илюзия, защото, за да те приемат такъв какъвто си е необходимо човекът отсреща да те опознае в живия,реалния живот. В изкуствения компютърен свят общуването не предполага достатъчно пълноценен контакт,необходим за едни пълноценни човешки взаимоотношения. Не по-маловажен се оказва тук и факта, че в глобалната мрежа хората се представят като такива,каквито биха искали да бъдат,а не такива каквито са в действителност в реалния живот.Ето някои прости примери,отразяващи това : много от мъжете заявяват, че активно се занимават със спорт, макар че в действителност стъпват във фитнеса един или най- много два пъти месечно. Онлайн- жените по правило притежават „съблазнителни форми”, а в действителност повечето от тях страдат от наднормено тегло. В изопачаването на фактите хората най-често се ръководят от всеобщите критерии за привлекателност,наложени в обществото. В болшинството от случаите не става въпрос за целенасочено съзнателна измама.
Застъпниците на онлайн-любовта са убедени, че Интернет спомага за задълбочаване на отношенията.
Общуването в чата, продължително и начесто отнема много време и в този смисъл изисква някаква отдаденост. Оттук идва и чувството за тясна връзка и по-специални взаимоотношения между партньорите.Така те постепенно започват да си мислят, че тяхната връзка преминава с времето на все по-високо равнище, като при това са убедени,че са успели да достигнат до скритата същност на човека отсреща. Това е една илюзорна интимност,която хората прекарващи часове в чата без изключение си мислят че притежават.И тъй като е илюзия е невъзможно да я пренесат в реалността.
Иначе казано, онлайн общуването,дистанционното общуване /телефон/ и живата среща лице в лице са неравнозначни форми на общуване и проблемите, с които се срещаме са закономерни и неизбежни.Ситуацията допълнително се влошава и от още един факт– виртуалното общуване формира у човек илюзията,че умее свободно да комуникира. В действителност се случва точно обратното: колкото повече часове прекарва човек в разговори в чата, толкова по- трудно му става да води такива в реала. В случая човек буквално губи навик за реалното общуване. Например: виртуалната мрежа помага на притеснителните да скриват изчервяванията си, избавя неловките от грешки, помага на хората с физически недостатъци да си намерят приятели. И тези приятели,практически, могат да отговарят на всички наши критерии. Излиза че, общуваме с човека нарисуван от нашето въображение, а не с човека, такъв какъвто е. Освен това мрежата не изисква да засвидетелстваме поддържане на отношенията в бъдеще. Никой не иска подобни обещания от нас, не ги дължим на никого– това от своя страна се пренася и в отношенията ни в реалността. Не случайно се казва, че виртуалният свят е свят на големи измами и призрачни надежди.
Интернет изглежда като начин да оживиш и разнообразиш отношенията си,да внесеш ярки краски в живота си. С други думи– когато адреналинът не ни стига, интернет го вдига.
Какво можем да направим?
Нужно е да разберем едно: там където няма тяло,няма и душа.А това означава, че Интернет не може да замени пълноценното общуване със живия човек и е по-добре да избягваме задълбочаването на отношенията до степен на виртуална любов. Любовта и човешките взаимоотношения могат да бъдат само реални.
Помнете, че запознанствата с помощта на високите технологии са илюзорни,затова ако се запознаете в чата със ”симпатичен” за вас мъж или жена постарайте се да не задълбочавате дистанционните си отношения,а постепенно да ги прехвърляте в реалния живот. Срещнете се с човека и едва тогава ще можете да прецените доколко си допадате взаимно. Ако човекът отсреща не пожелае да се срещате повече или изобщо не е дошъл на определената ви среща, не бързайте да се обвинявате– това означава че той просто си е играл с вас или сте попаднали на „ловец”. Хората, които охотно приемат ролята на „ловец” в глобалната мрежа рядко се разкриват в реала. А вие все пак сте реален жив човек и не бихте искали да бъдете жертва на някого си. И не на последно място: помислете си защо ви привличат виртуалните отношения? Може би нямате достатъчно развити навици за комуникация в реалния свят? Ако е така– единственият начин да ги развиете е да се срещате и общувате с реални хора в реално време. Просто бъдете себе си,нищо повече не ви е нужно. Дори и някой да не ви хареса – това не е беда. И вие не харесвате всички, нали? Рано или късно, ще срещнете „своя” човек и това няма да бъде наужким.

Център по приложна психология „Алтернатива”, гр.Варна




Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Физическо развитие на бебето
Физическо развитие на бебето Раждане /0 - 2 месеца/ Главата на бебето пада, ако не я държ...
Още  ]
На път с деца
На път с деца Прилошаване при пътуване Превърнете мъчението в удоволствие. Няма дете, ко...
Още  ]
9 години НФ "Моето дете"
9 години НФ "Моето дете" Преди девет години създадохме Национален форум "Мое...
Още  ]
Чревните разстройства и тяхното лечение ...
Чревните разстройства и тяхното лечение чрез храни Диарията е заплаха за живота на най-малките ...
Още  ]
Да подкрепим Петьо!
Да подкрепим Петьо! Петър Киряков е 20-годишен младеж от Хасково, който е израснал ...
Още  ]
  Моето Дете