|
Страница 2 от 2
Влияние на родителския изказ върху емоционалното развитие на децата
.jpg) Душевният живот на човека е твърде сложен. Човешката психика се състои от две взаимноопределящи се съставни части: осъзната и неосъзната – съзнание и подсъзнание. В неосъзнатата сфера много голямо значение имат фиксираните отношения към самия себе си, към другите и към света като цяло. За родителите от особено голямо значение е да разберат каква роля в емоционално- личностното развитие на децата имат родителските констатации. Безспорно, родителите са най-значимите за децата хора. Авторитетът им особено в ранните етапи на психоемоционалното развитие на малките деца е абсолютен. Децата вярват непоколебимо в непогрешимостта, правотата и справедливостта на своите родители: „Мама така каза”; „Тати така направи”…
Децата на 3-4 години не владеят психологични защитни механизми. Родителите трябва много внимателно да се отнасят към своите словесни обръщения към децата си и към оценките, които дават на постъпките им. Абсолютно задължително е да избягват такива изрази, които впоследствие могат отрицателно да повлияят върху поведението на децата, да направят живота им стериотипен и емоционално ограничен.
Родителските констатации възникват ежедневно. Някои от тях са случайни, необмислени и спонтанни. Други обаче са силни и постоянни, формирани още в първите години на детето. Веднъж възникнали и изречени, родителските констатации не изчезват и в благоприятен момент от живота на детето въздействат на неговото поведение и чувства. Оръжие срещи негативните родителски изрази могат да станат само и единствено позитивните родителски обръщения и правила. На родителското: „Ти нищо не можеш” противодейства с пълна сила: „ Ти можеш да се справиш, ти ще успееш да направиш…”
Несъмнено, голяма част от родителските обръщения към децата са положителни и способстват за благополучието на детския душевен мир. Но има и такива, които с воля от страна на родителите могат лесно да бъдат трансформирани в позитивни:
|
Негативни констатации
|
Позитивни констатации
|
|
Казваш така:
|
Помисли за последствията
|
Навреме се поправи
|
|
„Ако не слушаш,никой няма да ти е приятел!”
|
Очужденост, стериотипно поведение, безинициативност, подчиненост.
|
„Бъди себе си! В живото всеки има приятели.”
|
|
„Виж какво бебе си като плачеш!”
|
Подтискане на емоциите, тревожност, страх, емоционално напрежение.
|
„Поплачи си, ще ти олекне!”
|
|
„Голям глупак си! Готов си всичко да раздадеш!”
|
Ниска самооценка, трудности в общуването с връстниците, егоизъм.
|
„Браво, ти си добър приятел щом делиш с другите деца!”
|
|
„ Това абсолютно не е твоя работа!”
|
Ниска самооценка, задръжки в психическото развитие, конфликт с родителите, отсъствие на лично мнение.
|
„А ти как мислиш за това!”
|
|
Нищо не можеш да направиш сам!”
|
Неувереност в собствените сили, ниска самооценка, страх, безинициативност.
|
„Опитай , със сигурност ще успееш!”
|
|
„Много си лош! Щом обиждаш мама, ще си взема друго дете.”
|
Чувство за вина, тревожност, нарушения на съня, очужденост от родителите.
|
„Ти си моето дете, не мога да те заменя с друго, моля те, постарай се да говориш красиви думи!”
|
|
„Махни се от очите ми! Изчезвай от тук!”
|
Недоверие, озлобление, агресивност.
|
„Ела при мен. Хайде да разберем заедно къде е проблема!”
|
|
„Никога не прави нещо без разрешение!”
|
Неувереност в себе си, липса на самостоятелност, нерешителност, зависимост от чуждото мнение.
|
„ Браво, смел си! Можеш да се справиш сам!”
|
|
„Точно сега не мога, не ме занимавай! Сега съм зает!”
|
Очужденост, беззащитност, повишено емоционално напрежение.
|
„Дай да ти помогна”
|
Естествено, че този списък може да бъде много по-дълъг. Всеки родител може да си направи свой, изхождайки от собствения си опит. Задължително трябва периодично да се прави „профилактика” на семейната възпитателна система. Не бива да се забравя, че :”Доброто лекува сърцето, злото ранява тялото и душата”.
|
често казваш
|
„лошо” послание
|
|
„Ще те пребия!”
„Ще ти откъсна ухото!”
„Ще ти счупя главата!”
„Ще те изхвърля на улицата!”
„Ще те дам на Баба Яга!”
|
Детето започва да се страхува заплахата да не получи реално въплащение.
|
|
„Стига си се глезил!”
„От тебе нищо няма да стане!”
„Никога не чуваш какво ти се говори!”
„Защо не си като…?”
|
Директен удар по детското самочувствие, което в тази възраст е твърде деликатно.
|
|
„Ти си ужасно глупав/а!”
„Ти си толкова лош/а!”
„Ти си ненормален/а!”
”Ти си неблагодарник!”
|
Детето започва да вярва, че е такова.Това пряко внушение работи.
|
|
„Ще паднеш!”
„Ще се изцапаш!”
„Ще се удариш!”
”Ще се изпотиш!”
”Ще се разболееш!”
|
Детската самостоятелност и свобода са сковани.
|
Често родителите говорят на децата си :
- Омръзна ми от твоите прищевки…
- Не мога да те търпя…
- Ще ми изкараш ума…
- Ще се поболея от теб…
- Ще ме подлудиш …
- Не ми късай нервите…
- До гуша ми дойде от теб…
- Стига си ме тормозил…
Всички тези изрази силно се загнездват в подсъзнанието на децата. Резултатът от това е, че някои деца стават потайни, прикрити, лениви, отдалечават се от родителите си, стават несигурни в себе си.
Има обаче думи, които изречени с благ тон от родителите милват детската душа:
Ти си моето обично дете!
- Зная колко много неща можеш да направиш сам!
- Стой при нас да разговаряме заедно!
- Опитай и аз непременно ще ти помогна!
- Всички твои успехи ме радват!
- Ела да те прегърна!
- Разкажи ми какво чувстваш!
- Сподели с мен какво те тревожи, ядосва, гневи!
- Каквото и да се случи, нашият дом е нашата крепост!
Чувството за вина и срам в никакъв случай не помага на детето да бъде здраво и щастливо.Понякога не е нужно да се прави оценка на детските постъпки и поведение. Достатъчно е само да бъдат помилвани и успокоени. Децата по природа имат огромни запаси от инстинкти и чувства, които им помагат да бъдат активни, енергични и жизнеустойчиви. Ето защо процеса на възпитание зависи не толкова от опита и знанията на родителите, колкото от техните умения да чуват децата си, да чувстват и предусещат техните потребности и желания.
Децата са най-важното нещо в живота, а с погрешни думи и заплахи може да се оформи отрицателна нагласа у тях за цял живот. Ето защо всеки родител трябва да се въоражи със свой арсенал на родителски позитивизъм и да се стреми да възпитава своето дете силно и самоуверено.
АЗБУЧЕН АРСЕНАЛ НА РОДИТЕЛСКИЯ ПОЗИТИВИЗЪМ
А-авторитет,активност
Б-близост, безпрекословеност
В-внимание,взискателност,великодушие,вежливост
Г-грижа, готовност
Д-деликатност, доверие, дружелюбност, добросъвестност
Е-емпатия, единомислие
Ж-желание за разбиране
З-закрила, загриженост,заинтересованост, задължение
И-инстинкт, изисканост, истина
К-култура, коректност,
Л-любов, ласки
М-мъдрост, морал
Н-надежда, настойчивост
О-отговорност, откритост,отзивчивост,откровеност
П-подкрепа, постоянство, правила на поведение
Р-респект, разбиране
С-сърдечност, съпричастност, сигурност,съчувствие
Т-търпимост,толерантност,такт,топлина, точност
У-увереност,уважение, умереност
Ф-функционалност
Х-хуманистичен подход
Ц-целенасоченост,цивилизованост
Ч-човечност, честност
Ш-шеговитост
Щ-щедрост
Я-яснота във взаимоотношенията
Родителите трябва да казват колкото можете по-често на детето си „Обичам те!” Това е най-хубавото изречение, което може да се каже на едно дете. Още по-хубаво е обаче детето да бъде научено да обича себе си!
Красимира Иванова Тодорова
директор на ОДЗ № 2 ”Знаме на Мира”
гр.Балчик обл. Добрич
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.
|
