|
|
| Съдържание на статията |
|
Детски болести
|
|
Страница 2
|
Страница 1 от 2
Енциклопедия- Детски болести
А
Алергичен ринит
Алергично възпаление на носната лигавица. Характерен е сърбежът в носа и/или очите.
Симптоми:
Ако забележите, че всяка година по едно и също време вашето дете получава силна хрема и сърбеж в носа в продължение на седмици, непременно се консултирайте с лекар. Той ще прегледа малчугана и ще направи кожни проби с предполагаемия цветен прашец, за да определи дали се касае за сенна хрема. Освен сенната хрема съществуват и други видове алергична хрема. Важното е да се открие кой е алергенът, който причинява хремата. Някои деца са чувствителни към домашен прах, към козината на животните, към пуха във възглавниците. Ако алергенът е в непрекъснат достъп до вашето дете, то може постоянно да има хрема или запушен нос и да диша през устата. Лечение:
При всяко дете лечението е различно и зависи от причинителя. Ако алергенът е гъши пух, сменете възглавницата с дунапренова. Разделете се с домашните любимци. При трудно отстраними алергени, като домашен прах, може да се предпише серия инжекции, съдържащи в малко количество дразнещото вещество. Най-добре е в детската стая да няма потенциални алергени.
Алергия към белтъка на кравето мляко
Алергията е имунно обусловена свръхчувствителност на организма към различни вещества – алергени. В случая реакцията е към молекулите на белтъка на кравето мляко. При АБКМ бебешкият организъм не успява да усвои голямата белтъчна молекула на кравето мляко, от което се получава алергична реакция –обриви, диария, запек, задушаване.
Симптоми:
Единият от признаците, по които можете да предположите, че вашето дете има
хранителна алергия, са обривите или т.нар. Атопичен дерматит. Кожата се зачервява, напуква се и започва да се лющи. Засегнати са предимно бузите, брадичката, шията, сгъвките на лактите и колената. Другите възможни симптоми са често повръщане, силни колики, упорит запек или диария.
Лечение:
За бебетата с Алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ) най-доброто „лечение” е майчината кърма. След нея се нареждат лечебните млека. Те са белтъчни хидролизати, т.е. белтъкът на кравето мляко в тях е разграден до такава степен, че не предизвиква алергична реакция. Немислимо е консумирането на кисело и прясно мляко. АБКМ често се съчетава с алергия и към други храни, не само към млечните продукти. Най-често към цитрусови плодове, ягоди, праскови, домати, бобови варива, моркови, но в някои случаи дори към ябълка, картофи, ориз.
При добро лечение, подходяща диета и късно въвеждане на твърди храни АБКМ преминава до тригодишна възраст. Неправилното цялостно лечение би могло да доведе до астма, редица кожни заболявания, хранителни
алергии за цял живот. Предпоставките за отключването на АБКМ са комплексни, но основните са: фамилна обремененост, ранно отбиване от кърмене, ранно въвеждане на адаптирано мляко, ранно захранване със сокове и твърди храни, все по-замърсената околна среда.
Ангина
Така се обозначава острото възпаление на сливиците. Ангината обикновено е бактериално възпаление. Възпалението на сливиците може да се изрази само в подуване и зачервяване, а в някои случаи се образуват и гнойни налепи по тях (гнойна ангина). До 4-6-месечна възраст сливиците още не са оформени, затова в тази възраст ангина не се наблюдава.
Симптоми:
Ангината започва с висока температура, която може да достигне 39-40°С. Детето се оплаква от болки в гърлото, особено при гълтане, поради което някои дори се отказват от храна. Болното е отпаднало, предпочита да лежи. Обикновено набъбват и лимфните възли под долната челюст. Нерядко детето има лош дъх от устата. Ако го помолите да отвори добре устата си, може да видите уголемените и зачервени сливици, дори и налепите по тях. Даже и да се ориентирате към правилната диагноза, покажете болното на лекар. Той ще прецени дали се налага лечение с антибиотик. При преобличане на болното в първите дни оглеждайте кожата му. Ако забележите обрив, обадете се на лекаря, защото с ангина започва и скарлатината, която трябва непременно да се лекува с антибиотик. Обикновено острата ангина преминава за 4-5 дни, рядко за една седмица.
Лечение:
Лечението се провежда в домашни условия, само усложнените случаи – в болница. Лекарят ще реши дали е нужен антибиотик, кой да бъде той и колко време да се прилага. Ако температурата на болното спадне след ден-два, не спирайте антибиотика преждевременно. Ако детето вече не иска леглото, не го насилвайте – нека остане обаче в стаята, колкото време е наредил чичко доктор. Ако температурата е спаднала трайно, можете да спрете парацетамола или друго средство против температура, дадено от лекаря.
Някои майки все още правят топли и загряващи компреси на шията при ангина у детето. Това е излишно. Ако обаче, въпреки лечението, температурата на детето не спадне за очакваните няколко дни, обадете се на лекаря.
Анемия
С това название се обозначава недостатъчното количество на хемоглобин и еритроцити в кръвното русло. Най-честите анемии в детската възраст са недоимъчните.
Симптоми:
За признаците на анемия: В ежедневния език често казват за побледнялото дете,
че е прежълтяло. Ако кажете за дете, че е пожълтяло, това означава жълтеница,
а не анемия. И второ: вие можете да се ориентирате, че детето ви вероятно има
анемия, по бледите лигавици на очите и устата, по белите нокти и прозиращите
на светлина уши. Ако и лекарят е с това впечатление, той ще назначи необходимите изследвания за доказването на анемията и определяне на естеството й.
Лечение:
Желязонедоимъчната анемия преминава бързо след даването на железни соли
в сиропче или таблетки – в зависимост от възрастта на детето. Ако детето загуби много кръв след травма, продължително кървене от носа, пак се развива анемия, която много прилича на гореописаната. В тези случаи рядко се налага кръвопреливане. Обикновено се назначават пак железни соли.
Антибиотици
Антибиотиците са продукти от метаболизма на различни гъбички и бактерии или представляват синтетични или полусинтетични аналози на тези продукти. Антибиотиците забавят растежа на микроорганизмите – бактериостатичен ефект или ги разрушават – бактерициден ефект. Не се лекувайте с антибиотици при вирусни и гъбични инфекции. Антибиотиците действат само на бактериите.
При бактериална инфекция изискайте да се направи антибиограма. Антибиограмата представлява изследване, при което се установява точно кои антибиотици ще имат въздействие върху бактериите във вашия организъм. Неправилният прием на антибиотици води до развитието на т.нар. супербактерии, които стават резистентни и на най-мощните антибиотици. Това затруднява лечението на редица болести. За да избегнете този проблем, никога не взимайте антибиотици без консултация с лекар. Спазвайте точно предписаната терапия. Не пазете останалите лекарства за друг път. Търсете медикаменти с по-кратък курс на лечение.
Апендицит
Апендицитът е възпаление на апендикса. Това е най-честото остро коремно заболяване в детската възраст. Апендицитът рядко се проявява в първите две години от живота на детето. Най-висока е честотата му в училищна възраст.
Симптоми:
Основен симптом при всички деца е спонтанната коремна болка. Обикновено започва остро в областта на пъпа или ниско вдясно, където впоследствие трайно се локализира. Болката е постоянна, с тенденция за постепенно засилване. Детето избягва да се движи и реагира болезнено при допир. Възможно е и повръщане, ускоряване на пулса, понякога диария. Ректалната температура е по-висока от обичайното. Поставянето на диагноза обикновено е затруднено в първите часове на заболяването поради неспецифичния характер на оплакванията. Важно е да знаете, че редица други заболявания могат да проти-
чат с подобни симптоми.
Лечение:
Необходимо е изследване на пълна кръвна картина, общо изследване на урината
и/или ултразвуково изследване на коремните органи. Важно е възможно най-скоро детето да се консултира от детски хирург, за да се прецени необходимостта от оперативно лечение и то да бъде извършено навреме.
Астма
Заболяването добива все по-широко разпространение сред децата. Представлява реакция на организма спрямо различни алергени: домашен прах, пух, животински косми, полени, бактериални алергени, рядко животински белтък от месо, яйца.
Симптоми:
Детската астма може да се прояви още в кърмаческия период, но в следващите години зачестява. За разлика от астмата на възрастните, която се изявява с типичните внезапни пристъпи от задух, у децата тя е толкова по-нехарактерна, колкото по-малко е детето. У кърмачетата астмата започва с хрема и лека кашлица, често с повишена температура. В следващите часове към картината се добавя учестеното и затруднено дишане, като гърдичките му свирят, така че хриповете се чуват от разстояние. През нощта задухът се засилва, детето става много неспокойно, мята се в леглото. След ден-два или повече проявите стихват, за да се появят след месец-два или повече отново. С повишаване на възрастта астматичните пристъпи у децата приличат все повече на тези у възрастните. Ако пристъпът на задух се прояви пред вас за първи път, вие основателно изпадате в тревога. Не чакайте той да се засили през нощта и потърсете лекар или направо тръгнете за болницата. Там пристъпът ще бъде потиснат от лекарствата, но вие ще трябва да съобщите на лекаря подробности, като: с какво е пълна възглавницата на детето – с пух? Давате ли му да яде полусурово месо – луканка, кебапчета и кюфтета, домашен бабек; яйца – варени или пържени, сурови? Имате ли вкъщи молци? Получавало ли е детето обриви след някоя храна?
Лечение:
В поликлиниката може да проведат кожноалергични проби, за да уточнят кой алерген е предизвикал астмата. В такъв случай след премахването на установения дразнител – дихателен или друг – астмата може да изчезне без следа. Лечението на астмата е продължително и трудно, но в повечето случаи – резултатно. Малко деца с астма остават астматици като възрастни.
Какво се изисква от вас, за да не допуснете развитието на астма у вашето дете?
Кърмете бебето до година, дори и повече, но не по-малко от 6 месеца. Кравето мляко има алергизиращи качества. Не бързайте да внасяте в менюто на малкото
дете храни, като луканка, бабек, сурови и полусурови яйца, шоколад, сладкарски произведения с неизвестен произход и състав, шоколадов сладолед.
Не пълнете възглавниците си с пух – не само тази на детето, а всички. Не отглеждайте вкъщи разни птичета, както и котки, кучета и др. Не допускайте размножаването на молци в жилището ви.
Атопичен дерматит
Атопичният дерматит е една от най-често срещаните екземи. Приема се за наследствено възпалително заболяване на кожата, което започва в детството и е
реакция на организма към редица дразнители. Атопичният дерматит има периоди на затишие и обостряне.
Симптоми:
Най-често обривите засягат лицето, но могат да се появят и по главата, тялото, ръцете и краката. Характерно за тях е силният сърбеж, който предизвикват. Понякога екземата изчезва към третата година, но в повечето случаи става хронична и може отново да се появи в юношеска възраст. Кожата на хора с атопичен дерматит е много суха. Появява се зачервяване, подпухналост и напукване. Атопичният дерматит е една от най-често срещаните екземи. Приема се за наследствено възпалително заболяване на кожата, което започва в детството и е реакция на организма към редица дразнители. Атопичният дерматит има периоди на затишие и обостряне.
Лечение:
За локално лечение се използват кортикостероидни кремове в зависимост от възрастта на детето и големината на обрива. Антихистаминовите препарати спират алергичната реакция. Друг метод е спазването на строга диета – без храните, предизвикващи обривите. Но най-важното е да се отстрани алергенът.
Афта
Афтите представляват малки ранички по лигавицата на устната кухина. Те се срещат често, но преобладават при децата.
Симптоми:
Типичните афти се виждат като малки бели или белезникави петънца, заобиколени от зачервена ивица. Могат да се появят навсякъде по лигавицата на устната кухина – по устните, бузите, венците, езика, сливиците, небцето. Децата изпитват болка при консумирането на твърди храни заради механичното дразнене на засегнатата зона. Плодовете, зеленчуците, киселото мляко, доматеното пюре също предизвикват болка заради повишената си киселинност.
В най-добрия случай афтите протичат без общи оплаквания и изчезват до три седмици. Твърде често обаче те допълнително се инфектират от бактерии и гъбички. Това води до висока температура, уголемяване на подчелюстните лимфни възли, понякога кървене.
Лечение:
Има няколко начина за лечение: витамин С, сироп с витамини, препарати за мазане с обезболяващ и противовъзпалителен ефект. При данни за сериозна бактериална инфекция по изключение могат да се приложат и антибиотици.
Б
Бактерии
Бактериите са предимно едноклетъчни микроорганизми, които са неразделна част от живота ни. Самите ние носим повече бактериални, отколкото човешки клетки – те са върху кожата ни, в устата, в червата. Устойчиви са на всякакви условия. От гледна точка на биохимичните си въздействия бактериите имат голямо значение за поддържането на равновесието в света на живите организми. Те също така въздействат по множество начини върху живота на хората. Докато някои бактерии причиняват болести, други са задължителни за метаболизма на хората.
Пробиотиците например са специално култивирани “добри бактерии”, които укрепват цялостно имунната система и подпомагат перисталтиката и функционирането на червата.
Патогенните бактерии, като стафилококи, стрептококи, пневмококи, са причинители на редица болести в детството. Всяка една от тези бактерии се влияе от различни антибиотици. Затова е препоръчително да се направи антибиограма, за да се изпише най-подходящият антибиотик.
Бебешко акне
Безобиден кожен проблем при новородените, който се появява през първите месеци.
Симптоми:
Най-често по личицето на бебето се появяват бели пъпчици, които в повечето случаи са с връхче. Те се наричат също така и „хормонални пъпки“ и са в следствие на преминалите в плода майчини хормони през плацентата, които незрялото черно дробче на бебето не може да разгради. Акнето донякъде се дължи и на неразвитите пори на бебешката кожа. Пъпките от претопляне са дребни и червени.
Лечение:
Препоръчва се почистване с преварена вода три пъти на ден. Подсушава се внимателно. Не се третират със спирт или специални кремове. Важно е да не се изстискват, защото има опасност от инфекция. Отминават сами за няколко седмици, до месец.
Безапетитие
То съпътства острите храносмилателни разстройства и цели да осигури на храносмилателната система покой до оздравяването й.
Уважавайте това безапетитие и не насилвайте болното дете с храна. Давайте му обаче достатъчно вода. Отказват храна и децата с възпалена лигавица на устата, особено люто, солено, кисело, много сладко, студени напитки. Понижен е апетитът и на децата с температура при други инфекции, но след оздравяването апетитът им се повишава. Не са редки случаите на мнимо безапетитие, при които детето поема полагащото му се количество храна, но майката, водена от желанието да има дете, пълничко, като това на съседката, се оплаква пред лекаря, че детето й не яде достатъчно, дори че нищо не яде. А лекарят установява, че то е с тегло към горната граница на нормата и се изхожда два пъти на ден, въпреки че „нищо не хапва“.
Белтък в урината
Нерядко в бележката от изследването на урината на вашето дете ще прочетете: албумин – следи (±).
Нека това не ви учудва. И нормалната урина съдържа 0,25 грама белтък в един литър. По-често следи от албумин се откриват у момичетата. Той попада в урината от външните полови органи. При по-големи отклонения от нормата наличието на белтък в урината може да сигнализира за нарушение на дейността на бъбреците. Урината на здравото дете трябва да бъде бистра със сламеножълт цвят. Ако е мътна, това означава, че в нея има бактерии, слуз, соли и други.
Билки
Фитотерапията (билколечението) все по-често се прилага за лечение на редица болести. Това не означава, че билките могат да се използват безразборно, без консултация с лекар, особено когато се отнася за лечението на малки деца. От растенията се извличат разнообразни химични вещества, като алкалоиди, флавоноиди, гликозиди, кумарини, танини, които са полезни за болния организъм. В много случаи, освен подобряване на функциите на отделните органи и системи, се стимулират обменните процеси на организма и се повишават защитните му сили. За лечението с билки се използват различни методи на приложение. Най-разпространени са чайовете и запарките.
Използват се както силно действащите лекарствени растения, като беладона, така и по-слабо действащите, подходящи като лайка, мента, липа, мащерка.
При бебетата най-често се използват билки против колики през първите месеци, като копър и анасон. За по-големите деца са подходящи билки за инхалации или за лечебен чай при упорита кашлица, като подбел, лайка, медицинска ружа.
Бронхит
Когато възпалителният процес от горните дихателни пътища обхване и бронхите, е налице бронхит.
Симптоми:
Проявите на бронхита у големите деца не се отличават от тези у възрастните. У малките деца обаче той протича по-тежко, с повишена температура и засягане на общото състояние. Кашлицата отначало е суха, но скоро става влажна и започва отделяне на храчки. Бебетата и малките деца не могат да отделят храчките и ги поглъщат. Отначало те са слузни, но могат да станат и слузно-гнойни. Нерядко вие може да чуете от разстояние хриптене или „свирене“ в гърдите на детето. Колкото по-дълбоко слиза възпалителният процес в бронхиалните разклонения, толкова по-тежка става картината на заболяването. Детето отпада, отказва да играе, температурата му е повишена. Учестяване на дишането на малкото дете над 30–40 пъти в минута говори за кислороден недостиг.
Лечение:
Бронхитът може да се лекува и вкъщи, ако лекарят се съгласи. В тежките случаи
обаче се налага настаняване в болница, където може да се окаже помощ при всяко влошаване на състоянието и детето е под наблюдението на компетентни лекари и сестри. В повечето случаи на бронхит лекарят назначава антибиотик, сиропче за кашлица, лекарство за снижаване на температурата.
В
Ваксини
Ваксините съдържат причинителите на дадена болест или техни антигени. Ваксините помагат на организма да изгради антитела срещу вируси или бактерии. В Имунизационния календар на Р.България задължителните ваксини до втората година на детето са:
Рекомбинантната хепатит B ваксина защитава от вирусен хепатит, който засяга
черния дроб.
БЦЖ ваксината защитава от туберкулоза.
Полиомиелитната ваксина защитава от детски паралич, опасно вирусно заболяване.
ДТК ваксината защитава от дифтерия, тетанус и коклюш. Дифтерията е бактериално заболяване. Тетанусът се предава предимно при рани, одрасквания, ухапвания. Коклюшът е силно заразно заболяване, особено опасно за малките деца.
Триваксината морбили-паротит-рубеола защитава детето от три заразни болести. При морбили възможни усложнения са пневмония, ушна инфекция. При паротит – менингит, оглушаване. При рубеолата – обриви, увеличени лимфни възли.
Витамини
Витамините са едни от основните хранителни вещества. Много малка част от тях се синтезират в организма. Повечето се набавят с храната. Необходими са за нормалното протичане на всички реакции в организма, за растежа и възстановяването на клетките и тъканите. Редовният им внос повишава имунитета на организма. При здравословно рационално хранене организмът получава всички витамини и не се налага допълнителен внос на синтетични витаминни препарати.
Естествените витамини се усвояват по-добре и имат по-благоприятно въздействие от синтетичните аналози. Недостигът или липсата на витамини може да предизвика специфични недоимъчни състояния и болести, наречени хипо- и авитаминози. Свръхдозирането с витамини е причина за хипервитаминози.
Допълнителното приемане на витамини е желателно да става по лекарско предписание. Недостигът на витамин D при малките деца например може да доведе до развитието на рахит. Витамин D е необходим за нормалната обмяна на калция и фосфора. При предозирането му обаче може да се появи главоболие, повишаване на артериалното налягане жажда, болки в колената.
Г
Гастрит
Това заболяване се среща рядко при бебетата и малките деца.
Симптоми:
Гастритът е възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори, като злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства (кортикостероиди). Остър гастрит се развива и в хода на вирусни инфекции, когато често гастритът се комбинира с ентерит.
Лечение:
Лечението е консервативно. През първите 3-4 дни детето е на легло. Назначава се щадяща кашаво-течна диета. В следващите дни се приемат супи, пюрета, компоти. Не се позволява употребата на газирани напитки, пикантни храни. Прилагат се болкоуспокояващи средства, спазмолитици и лекарства, които намаляват стомашната секреция.
Хроничен гастрит се появява при по-големите деца.
Гастро-езофагеален рефлукс
Физиологичният гастро-езофагеален рефлукс (ГЕР) е един от най-често срещаните хранителни проблеми при новородените. Обикновено повръщането възниква към 2-рия месец и изчезва, когато детето започва да се изправя и проходи.
Симптоми:
Всички бебета понякога връщат по малко мляко. Някои обаче повръщат огромни количества. Това се дължи на състоянието, наречено физиологичен гастро-езофагеален рефлукс. Мускулите, които свързват хранопровода със стомаха, все още не са добре развити при бебетата до една година. Те не успяват да действат като еднопосочен клапан и част от млякото и стомашните сокове се връщат обратно в хранопровода. Получава се дразнене, подобно на парене. След сучене новороденото се извива, крещи и плаче поради дразненето, предизвикано от стомашните киселини. Това е нормално и в повечето случаи към 7-8-и месец оплакванията изчезват. ГЕР по-често се среща при недоносените и при хранените с биберон бебета.
Лечение:
Най-често педиатрите препоръчват да кърмите вашето бебе по малко и начесто и да го оставяте да се оригне всеки път, за да се освободи от прекаленото количество въздух. Самата вие избягвайте всякакви кисели храни, които могат да раздразнят стомаха.
Ето по-важните мерки:
Кърмете своето бебе! Кърмата се усвоява от стомаха много по-бързо и затова има по-малък шанс да се върне обратно в хранопровода.
Не пушете! Не забравяйте, че цигареният дим е един от значимите фактори за влошаването на ГЕР при бебето. Дори да не пушите пред мъничето, никотинът преминава в кърмата и дразни стомахчето му.
Не слагайте бебето по гръб!
Позата, в която бебето спи, също е важна за предотвратяването на рефлукса. Най-добрият вариант е позицията на една страна.
Нека бебето не спи в хоризонтална позиция в леглото. Слагайте го под ъгъл, около 30 градуса. Поставете дебели книги под краката на леглото от страната на главата на бебето. В никакъв случай не слагайте високи възглавници директно под главата на бебето, защото така ще се притисне коремчето му и нещата могат да се влошат.
Главоболие
У кърмачето наличието на главоболие трудно се познава. Вероятно то е и по-рядко срещано, тъй като у него няма умствена преумора. Главоболието много често придружава инфекциите с повишена температура, но изчезва заедно с основното заболяване. У големите деца главоболието всеки ден след завръщане от училище говори за вероятна умствена преумора. За него е характерно, че изчезва през почивните дни и ваканциите. Главоболие имат и децата с късогледство и някои зрителни отклонения. Ако вашето дете чете и пише с очи на 15–20 см от книгата, добре ще е да го види офталмолог. Във всички тези случаи главоболието е само през деня, а нощем изчезва. Ако вашето дете изплаква от главоболие през нощта, това е важен признак на тежко вътречерепно заболяване и се налага преглед от лекар. Ако вашето бебе има висока температура и силни, пронизителни писъци, които не спират, това означава с голяма вероятност възпалителен процес в черепната кутия – менингит или енцефалит (възпаление на мозъка).
Глисти
В тънките черва на детето могат да се развият едрите детски глисти (аскариси), а в дебелото – дребните глисти (острици).
Симптоми:
Аскарисите наподобяват дъждовните червеи и са с дължина 20–40 см. Женските снасят ежедневно хиляди яйца. Чрез замърсените ръце здраво дете може да се опаразити. Детето с аскариси в червата дава неопределени признаци: болки в корема, отслабване, анемия, нарушения на апетита и др.
Остриците са дребни, с дължина до 1 см. Вечер женските излизат от ануса и снасят яйцата си в кожните гънки около него. Поради сърбежа детето се чеше, яйцата попадат по пръстите и после то се самозаразява. При игра с другите деца
вкъщи и в градината то заразява всички, с които е в контакт. Важно е да знаете, че ако един в семейството има острици, лечението трябва да се приложи на всички. Оплакванията при остриците са незначителни. Сърбежът прави съня на детето неспокоен.
Лечение:
Лечението се провежда с противоглистни таблетки. От майката се изисква да реже ниско ноктите на децата си, да ги задължава преди всяко хранене да измиват ръцете си, а бельото им да се изварява или глади с гореща ютия.
Грип
Грипът, или както се нарича – инфлуенца, е инфекциозно заболяване, предизвикано от вируси.
Симптоми:
Грипът често води до усложнения.
Вирусите се предават по въздушно - капков път и атакуват организма през лигавицата на устата, носа или очите, след което стигат до бронхите, и там бързо се размножават. Обикновено до три дни след заразяването детето вдига висока температура (над 39 градуса), която трудно се понижава. Чувства се омаломощено, изпитва мускулни и ставни болки. Има кашлица и страда от пристъпи на гадене.
Лечение:
Болното дете има нужда от почивка, сън и течности (чай, топли бульони, супи). За понижаване на температурата давайте лекарства с парацетамол или ибупрофен (най-добре под формата на сироп), но само тогава, когато температурата е над 38 градуса. Обикновено подобрението настъпва до 5 дни. Кашлицата обаче може да продължи до две седмици. Ако се стигне до усложнения, като бактериална инфекция, лекарят може да предпише и антибиотик.
Гърчове
Гърчът е неволево съкращение на една или повече мускулни групи със или без загуба на съзнанието.
Когато гърчовете обхванат цялата мускулатура, детето свива и разпуска крайниците си независимо от волята му, лицето се обхваща от гримаси, като очите се обръщат нагоре и съзнанието се помрачава. На устата може да се появи пяна, която при ухапване на езика може да се окървави.
Гърчовете при епилепсия се дължат на прекарани родови травми, възпаление на мозъчните ципи и на мозъка.
Фебрилните гърчове са характерни за възрастта от 1 до 4 години. Наблюдават
се у деца с по-чувствителна нервна система при повишаване на температурата над 39 градуса. Те обхващат всички мускулни групи, включително тези на лицето. Детето губи съзнание, но скоро след спирането на гърча идва на себе си. При всяко заболяване с температура на дете, което вече е имало фебрилен гърч, се дават препоръчаните от лекаря дози парацетамол.
Епилептичните гърчове биват различни: голям припадък, малък припадък, с пристъпи по веднъж в годината до пристъпи всеки ден. Обикновено те настъпват без никакъв повод, само в единични случаи по време на повишаване на температурата. Майката трябва да наблюдава добре своето дете по време на припадъка, за да може да съобщи на лекаря колко висока е била температурата преди припадъка, кои мускулни групи са участвали, загубило ли е детето съзнание, колко е продължил гърчът, кога е дошло в съзнание.
Първа помощ при гърч:
-Запазете самообладание и спокойствие. Пряка опасност за живота няма.
-Разкопчайте дрехите, за да не пречат на дишането.
-Не се опитвайте да свестявате болното, нито да му давате вода или лекарство.
-Не пъхайте лъжица или друг предмет между зъбите на детето.
-При повръщане обърнете детето в странично положение, за да не попаднат повърнатите материи в дихателните пътища.
Д
Дехидратиране
Загуба на вода и електролити от организма, основно натрий, хлор и калий, необходими за живота на всяка отделна клетка на тялото.
Симптоми:
Дехидратираното (обезводнено) дете е отпуснато и вяло. Устните са зачервени и сухи, кожата също е суха и с намалена еластичност, под очите има тъмни кръгове. Устата на детето започва да мирише на ацетон. Количеството на урината намалява. Притеснително е, ако детето не пишка повече от 12 часа, а бебето повече от 6 часа. Най-честите причини за обезводняването са повръщането, разстройството, високата температура. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо се дехидратира.
Лечение:
При леките степени, когато детето е жизнено, са достатъчни диета, прием на течности и специални електролитни разтвори, които се продават в аптеката. При тежко обезводняване, особено при малките деца, се налага лечение в болница на системи.
Диария
Под диария (разстройство) се разбира често изхождане на воднисти изпражнения. Новородените кърмени бебета имат временна физиологична диария. Тя преминава бързо.
Симптоми:
Диарията сериозно притеснява детето. Коремчето му се подува от газовете, боли го, често детето повръща. Анусът се зачервява от редките изпражнения. Те са с неприятна миризма и със слуз. Ако откриете в изпражненията кръв, потърсете лекар. Това може да е признак на инфекциозно заболяване, но ако кръвта е оскъдна и на тънки жилки, е безобидно. От напъните се пукат капиляри и малко кръв се появява с изпражненията. Диарията е неприятно изживяване, но така организмът изхвърля токсините, вирусите или бактериите, които са я предизвикали.
Лечение:
Ако изхожданията не са чести и детето е в добро общо състояние, не бързайте с лекарствата. Оставете го на строга диета – варени картофи, ориз, сухари, обикновени бисквити, солети, нишесте без мляко. За бебетата – диетични млека и каши. Подходящи течности са чай от шипка, лайка, оризова отвара, вода, електролитни разтвори. Може да прибавите прахчета против разстройство.
Дифтерия
Дифтерията е остра, животозастрашаваща инфекциозна болест, от която най-вероятно вашето дете никога няма да се разболее. Причината е в масовата имунизация, която изкорени болестта.
Симптоми:
Болестта започва с висока температура и тежко общо състояние на детето. Сливиците и гърлото са зачервени и покрити със сиво-бели „псевдомембрани”. От устата на детето се разнася сладникава миризма на гнило, лимфните възли по шията са подути и болезнени. Ако дифтерията обхване и ларинкса, гласът става пресипнал, появява се лаеща кашлица. Дишането става тежко и болното започва да посинява, може да се стигне до задушаване. Ако процесът обхване носа, хремата става кървава.
Най–опасен е токсинът от дифтерийните бактерии, увреждащ сърцето, бъбреците, нервната система.
Лечение:
Не забравяйте имунизацията ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш)! Лечението на вече заболялото дете се провежда в инфекциозна болница, където разполагат с антитоксин срещу заболяването.
Е
Енцефалит
Това е възпаление на мозъчното вещество. Причинителите са обикновено вируси, включително и тези на детските шарки.
Симптоми:
Болестта енцефалит засяга предимно малките деца, но вирусите не щадят и по-големите. Заболяването идва понякога като гръм от ясно небе. Дете с хрема, възпалено гърло или шарка, видимо в задоволително състояние, изведнъж повишава температурата до 38-40 градуса, изпада в тежък гърч и загубва съзнание. Очакваното възвръщане на съзнанието след минути, както и спирането на гърча, не настъпват. Колкото по-продължителни са гърчовете и загубата на съзнанието, толкова по-малка е вероятността за пълно оздравяване.
Лечение:
Провежда се в болница. Възможно е пълно оздравяване, но често остават трайни последици – епилепсия, изоставане в умственото развитие.
Епилепсия
Тя включва заболяванията, които се характеризират с повтарящи се пристъпи от гърчове – общи или частични, със и без загуба на съзнанието.
Симптоми:
Когато причината не може да се установи, епилепсията е идиопатична. Има различни видове епилептични припадъци:
- Големият припадък идва внезапно, по-често нощем, но и през деня, и се проявява върху всички крайници, включително мускулите на лицето, с пяна на устата. Продължава от минути до половин час, рядко повече, след което болното остава в дълбок сън.
- Малкият припадък се изразява с краткотрайно прекъсване на играта на детето. То остава неподвижно с безцелен поглед за няколко секунди, след което продължава играта си. В други случаи болното прави особен гърч, като прибира ръцете към тялото. Може гърчът да обхване само един крайник.
- В най-тежките случаи детето може да изпадне в продължителен епилептичен гърч, който трае часове.
Лечение:
Тъй като лекарят невинаги може да наблюдава характеристиката на припадъка у
вашето дете, ще трябва вие да му го опишете подробно. Диагнозата се потвърждава чрез електроенцефалография, понякога се налага и сканиране чрез рентген. Лечението е по-ефикасно при ранна диагноза, а в тежките случаи се налага прилагане на медикаменти.
Ж
Жадна треска
За жадна треска сте чували от майка си и баба си. Днес се внимава особено това да не се допусне.
Симптоми:
Всяко дете след раждането си спада на тегло. То приема сравнително малко храна, а изхвърля течности чрез урината, изпражненията или повърнатата храна. При най-големия спад на килограмите към третия-четвъртия ден може да се появи температура 38-38,5 градуса. Тя трае няколко часа до няколко дни, без детето да е болно. То е обезводнено. Същото може да се получи и при по-големите деца, когато са болни, а не приемат достатъчно течности.
Лечение:
При добро наблюдение на бебето не би трябвало да има жадна треска. Днес децата се захранват навреме и получават достатъчно течности чрез кърмата и преварената вода.
Жълтеница
Жълтеница (иктер) се нарича пожълтяването на кожата и склерите на очите.
Симптоми:
Почти всички новородени бебета пожълтяват за няколко дни, без това да е признак на заболяване. Ако обаче жълтеницата продължи повече от 10-15 дни или придобие зеленикави или кафеникави оттенъци, потърсете лекар. При по-големите деца жълтеницата се получава от разрушаване на червените кръвни телца, така наречените хемолитични анемии, от увреждане на чернодробни клетки от токсични вещества и най-често от вирусен хепатит. Хепатит А, „болест на мръсните ръце”, се предава по контактно-битов път и е сравнително безобиден. Другите видове хепатити – В и С, увреждат сериозно черния дроб и се предават при кръвопреливания, при хирургични и стоматологични манипулации. Освен жълтата оцветка на кожата, при хепатит урината става тъмна, а изпражненията светли. Децата се имунизират срещу хепатит В още в родилния дом, има и две реимунизации на два и шест месеца.
Лечение:
Лекува се заболяването, предизвикало жълтеницата.
З
Закаляване
Закаляването е сбор от мероприятия, целящи да повишат устойчивостта на детския организъм към заболявания.
Колкото и добре да се гледа детето, колкото и дълго да се храни с кърма и разнообразна храна, ако не е закалено, ще боледува повече . Не се налага да правите някакви свръхсложни процедури. Най-важното е да не се претопля детето. За съжаление, още от раждането бебетата се навличат с много дрехи и се отглеждат при високи температури от страх да не настинат. Така те се изнежват и при най-лекия полъх на вятъра са болни.
Няма точен критерий, по който да разберете дали на детето му е студено. Нослето, ръцете и краката на бебето са винаги хладни поради несъвършеното кръвообращение. Температурата на стаята нека е 18-20 градуса. Излизайте навън дори при студено време. Правете въздушни бани при всеки тоалет на бебето. По-смелите могат да опитат влажни обтривания, ходене с боси крачета, слънчеви бани през лятото.
Запек
При упорит запек непременно се консултирайте с лекар!
Симптоми:
За запек говорим, когато детето се изхожда през повече от четири дни, а изпражненията са твърди. Ако детето или кърмачето се изхожда редовно веднъж на два дни, но изпражненията му са с нормална консистенция, това не е запек. При истинския запек изхождането е свързано с болки, коремчето се подува и втвърдява. Липсва апетит.
Лечение:
Най-важното е промяната в храненето. Забравете за шоколадите, сладкишите, белия хляб, макароните, ако искате детето да няма проблеми. Предпочитайте плодове и зеленчуци и храни, богати на баластни вещества – пълнозърнести храни, кълнове. За бебетата има специални млека срещу запек. Не забравяйте течностите! Понякога само те са достатъчни за преодоляване на проблема. И не на последно място – движението. Всички спортове са подходящи, стига детето да се движи. Малките деца трябва редовно да се извеждат навън и да лудуват на воля.
Затлъстяване
Затлъстяването е болест с увеличаване на мастната тъкан в организма.
Не се радвайте на дебелите бебета! Установено е, че броят на мастните клетки се определя до първата година и дори след това детето да отслабне, винаги ще е предразположено към напълняване. А пълнотата не е само естетичен проблем. Тя стои в основата на високото кръвно, атеросклерозата, диабета и др. тежки заболявания.
Най-важното за децата е обаче, че затлъстяването влияе на самочувствието им. Другарчетата им измислят всевъзможни прякори и често ги изолират от игрите си. Това ги прави нещастни и те се тъпчат още повече. Почти невъзможно е да се броят калориите на всяка порция. Ако се спазват някои прости правила, детето ще е с нормално тегло без сложни изчисления.
Не тъпчете детето!
„Лъжичка за мама, лъжичка за баба”, стомахчето се разширява и иска все повече и повече храна. Храната се усвоява добре, когато детето се храни с желание, а не с отвличане на вниманието. Ако малкото не желае да яде, спокойно го оставете да огладнее.
1. Създайте правилни хранителни навици отрано.
Още непроходили, децата ни постоянно похапват нещо – солети, бисквити, бонбони, сладкиши и т.н. Това са висококалорични храни без никаква здравословна стойност. Те засищат и детето отказва основното, полезното хранене. Вместо тях сложете в ръчичката на малчугана морков, ябълка или друг плод.
2. Научете детето да се храни бавно и спокойно.
Центърът на засищането се задейства чак към 15-тата минута от началото на храненето. Тези, които бързо „гълтат като патета”, не чувстват задоволяване на глада и продължават да се тъпчат.
3. Подканяйте децата да се движат повече.
Затлъстяване се получава, когато вносът на енергия е по-голям от разхода й. Любимата играчка – компютърът, е голям виновник за многото килца, още повече че обикновено се похапва пред него.
4. Подканяйте детето да тича навън, запишете го на спорт, създавайте му работа.
Намалете емоциите
Ако детето се хвърля с голяма страст в яденето, значи има емоционален проблем. Удоволствието от храната компенсира някаква липса. Дали не сте прекалено амбициозни? Умеете ли да изразявате чувствата си, колко често му казвате, че го обичате?
Заушка
Заушката (паротит) е остро вирусно заболяване, което засяга предимно ушните слюнчени жлези.
Симптоми:
Преди пубертета децата изкарват леко и без усложнения болестта. Тя започва с повишена температура. След 1-2 дни се появявят типичните месести подувания на ушните слюнчени жлези. Отокът е пред ушите. Ушната мида се измества назад и нагоре. Подутата жлеза е много болезнена, болката се увеличава при дъвчене и при приемането на кисели храни. Усложненията са подуване на тестисите, възпаление на яйчниците, увреждане на панкреаса, менингит . Срещат се рядко, тъй като повечето деца са имунизирани.
Лечение:
Болното дете трябва да лежи. Дават се лекарства за сваляне на температурата. Храната трябва да е предимно течна и кашеста, тъй като при дъвчене болките се усилват. Антибиотици не се дават, ако няма усложнения, защото заболяването е вирусно, а не бактериално.
Захарен диабет
Детският диабет е резултат от нарушена обмяна на захарта поради липса на инсулин след увреждане на клетките, които го произвеждат.
Симптоми:
Обмяната на захарта в организма се регулира от произвеждания в панкреаса (задстомашната жлеза) хормон, наречен инсулин. Доказано е, че някои вируси, като например този на заушката, грипните, а и други вируси, увреждат тези клетки. Несъмнена роля има и наследственото предразположение. За разлика от
възрастните , детският диабет започва по-остро, а не постепенно. Началото се предизвиква от някоя остра инфекция, която допринася за нарушението в захарната обмяна. Все пак основните признаци са същите: пиене на много вода, повишено количество на отделяната урина и повишен апетит, а детето отслабва, въпреки приемането на повече храна. Понякога на майката ще направи впечатление, че детето започва да се напикава през нощта или че става нощем да яде и да пие вода.
Лечение:
Лечението на детския диабет винаги трябва да започне в болница. В основата му стои инжектирането на липсващия инсулин, чиято дозировка се уточнява от лекаря. Вторият важен момент от лечението е строгата диета с ограничаване на тестените храни и забрана на сладкишите. След определянето на дневната доза инсулин и съставките, както и количеството на храната лечението може да продължи при домашни условия. За целта майката се обучава как да прави инсулиновите инжекции.
Ако диагнозата не се постави навреме, бързо се нарушава цялостната обмяна на веществата, детето остава на легло, започва да се унася, а дишането му става дълбоко, учестено и шумно. Настъпва т. нар. диабетична кома. Дъхът на болното мирише на ацетон. Това налага спешно настаняване в интензивно детско отделение.
Зъбна хигиена
Спестете болките на детето си при зъболекаря, като го научите да се грижи за зъбите си от най-ранна възраст.
Причина за кариеса е бактериалната плака, която разяжда емайла на зъбите. Бактериите се хранят от въглехидратните остатъци в устата и произвеждат млечна киселина, която разрушава зъбите. Сладкото не само води до затлъстяване, то е основен враг на зъбите! Дори да давате флуор за профилактика, ако детето постоянно похапва бонбони и вафли, резултатът ще е нулев. Приучете малкото да се храни правилно и да мие редовно зъбите си. Зъбите и венците се почистват чрез слюнката и механично чрез храната. Давайте на детето плодове, зеленчуци, твърди храни. Намалете шоколадите и сладкишите. Може веднъж дневно детето да хапне нещо сладко и след това веднага да измиете зъбите. Заменете сладките напитки с вода и чай.
Миенето на зъбките започва от втората година, но по аптеките се продават силиконови накрайници, с които можете да ги миете още с появата на първото зъбче.
И
Изкривявания на краката
Крака под формата на буквите Х, К и О.
Симптоми:
В повечето случаи тези изкривявания се появяват след прохождането на деца с още неизлекуван рахит. Деформацията под една или друга форма проличава по време на ходенето. Поставете вашето дете да стъпи с пети, допрени една до друга, и да стои право. Ще забележите, че коленете му почти се допират едно до друго. Ако между тях остава разстояние над 1–2 см, дори повече, вероятно то има изкривяване като буквата О. Ако коленете се допират, а стъпалата не могат да се доближат, това говори за деформация под формата на буквата Х.
Освен на рахит, деформацията под формата Х често е резултат на наднормено тегло.
Лечение:
Лечението е различно. Ако се подозира рахит, той се лекува чрез слънчеви облъчвания или витамин D. Деформациите от типа Х и К се повлияват добре от каране на велосипед. Това не се препоръчва обаче при деформацията тип О.
Имунопрофилактика
В последните години все по-голямо значение се отдава на имунната система за здравето на детето. Сигурно сте забелязали, че когато се разболеят няколко деца от едно и също заболяване, едни го изкарват на крак, а други – много по-тежко. Причината е в различните ни системи. Това са системи от органи и клетки, които целят защита на организма от външни агресори. Всеки елемент от сложната организация си има строго определени задачи – едни клетки разпознават „врага”, други го прихващат и унищожават, трети им помагат, четвърти помнят стария „враг” и при повторна среща знаят как да реагират по-силно. Затова усилията на медицината са в посока подобряване имунната защита и по-рядкото боледуване на децата. ова се нарича имунопрофилактика.
Тя бива два вида – специфична и неспецифична. Първата ви е позната от детските консултации, където се поставят ваксини против определени заболявания – хепатит В, дифтерия, тетанус, коклюш, заушка, рубеола, морбили, грип.
Организмът изработва антитела срещу тези болести. Неспецифичната профилактика цели да повиши общата устойчивост на организма срещу болести. В аптеките се предлагат почти стотина от т.нар. имуностимулатори – на билкова основа, колоидно сребро, екстракти от плодове и екзотични растения и др.
Истината обаче е, че няма средство – панацея, което да реши радикално здравословните проблеми на децата. Затова трябва да си помогнем сами. Първото условие за здраво детето да е закалено. У нас децата се претоплят още от раждането и са много изнежени, затова често боледуват. За закаляване дори и не се помисля.
Другият много важен елемент от неспецифичната профилактика е храненето. Кърменето доставя на бебето всичко необходимо за неговото развитие плюс готови антитела. Кърмете децата, ако искате да са здрави! По-големите деца превръщат в своя основна храна сладкишите и шоколадовите изделия. Това са „празни” калории, които не само натрупват мазнини, но пречат на имунната система, защото унищожават полезната чревна флора. За да са здрави, хранете децата си с жива, витаминозна храна – плодове, зеленчуци, ядки. Не трябва да има ден без прясно изцеден плодов сок, без салата и сурови плодове.
Инфекции на дихателните пътища
В миналото тези инфекции са се наричали настинки, но днес вече е доказано, че в детската възраст близо 90% от т. нар. настинки всъщност са вирусни инфекции.
Симптоми:
Както си играе, малкото зачервява бузки, започва да поляга, става отпуснато. Картината е ясна, не се случва за първи път – отново става дума за инфекция на дихателните пътища. Дали е само хрема, болки в гърлото, температура или кашлица, почти няма значение. Чакат ви няколко дни с неприятности.
Детето става раздразнително, не може да спи от запушения нос и от кашлицата, отпуснато е от високата температура, възпаленото гърло му пречи да се храни добре, може и да повръща. Простудата често играе ролята на отключващ фактор, но ако няма вируси, няма да има заболяване. Децата боледуват много по-често от възрастните – имунната им система е неукрепнала, посещението в детска ясла и градина събира много деца на едно място, а почти винаги има някое болно.
Лечение:
Антибиотиците не лекуват вирусните инфекции, те убиват само бактериите. Затова не тъпчете с лека ръка децата с антибиотици!
Понякога обаче след третия ден положението започва да се влошава, температурата се покачва, кашлицата се задълбочава, детето започва да повръща. Това са признаци на добавена бактериална инфекция и тогава се прилагат антибиотици. В останалите случаи лечението цели детето да се чувства по-комфортно – нослето се промива с физиологичен разтвор, в краен случай се слагат капки за нос, за да може да диша, дават се сиропи против температурата и за успокоение на кашлицата. В бебешка възраст не се прекалява с капките за нос, защото увреждат лигавицата на нежните нослета. Витамините стимулират имунитета, особено ако са естествени. Затова не забравяйте чаша прясно изцеден плодов или зеленчуков сок.
Осигурете на болното дете чист и влажен въздух, като проветрявате често. Храната да е лека, витаминозна. И не забравяйте, че кърмените, хранените с витаминозни храни деца (не с вафли и шоколади!) и закалените боледуват много по-рядко.
Инфекции на отделителната система
Особено застрашени са децата с вродени аномалии и с камъни в бъбреците.
Симптоми:
Всеки един от елементите на отделителната система на детето (бъбреци, двата пикочопровода, пикочен мехур, уретра) може да бъде обхванат от инфекция, най-често бактериална. Има предпоставка за задръжка на урина и за развитие на бактерии. По-големите деца обикновено ни ориентират в диагнозата с техните оплаквания от болки и парене при уриниране, болки в кръста, често уриниране.
При по-малките, особено при кърмачетата, положението е по-сложно и заболяването може да остане неразпознато. Инфекцията на пикочните пътища при тях се проявява с неспецифични симптоми като например безапетитие, висока температура, особено нощем, повръщане, отпадналост. Затова при всяко неразположение на бебето обръщайте внимание на урината му – промени в цвета, миризмата (някои бактерии отделят амоняк), дали изглежда мътна в гърнето или е пресечена, има ли кръв. Най-сигурно остава изследването на урината (обикновена и стерилна) и ехография на пикочните пътища.
Лечение:
Лечението на инфекциите на пикочните пътища трябва да е много сериозно, за
да не хронифицира болестта и да не настъпят сериозни усложнения. Като например абсцес на бъбрека, отравяне на кръвта, остра бъбречна недостатъчност. По-леките случаи, като цистит например, се лекуват вкъщи с подходящи медикаменти, а по-сериозните като пиелонефрит (възпаление на бъбречното легенче) – в болница с антибиотици, венозно.
Най-важна е профилактиката – децата трябва да поемат достатъчно количество течности и да спазват стриктна хигиена. Това важи особено за момиченцата – при тях уретрата е по-къса и инфекцията лесно навлиза в отделителната система. Памперсът също има известна „вина”. Не може да се установи колко често детето се изпишква и какъв е видът на урината. Освен това той запарва и замърсява входа на уретрата. Затова през втората година детето вече трябва постепенно да забрави за памперсите.
К
Кашлица
Кашлицата е защитна реакция на организма, която цели да се изхвърлят натрупаните секрети, дразнещи вещества, токсини от дихателните пътища.
Симптоми:
Колкото и да е полезна в дадени случаи, кашлицата показва, че има проблем в някой отдел на дихателната система.
При хрема например кашлицата не е тежка и е следствие на стичащите се секрети. При грип може да се стигне до силни пристъпи на кашлица, особено когато се прибави и бактериална инфекция. При бронхит се възпалява лигавицата на дихателните пътища. Кашлицата започва бързо и е суха. При лек бронхит обаче тя е влажна с много отделени секрети. Когато се засегне трахеята, кашлицата става лаеща.
Ако възпалението обхване и белодробната тъкан, се получава пневмония. И за нея е характерна силна кашлица, придружена от висока температура.
Сухата, лаеща кашлица и нощните пристъпи на задух са характерни за псевдокруп.
Магарешката кашлица с характерния звук се среща при коклюша.
Ако детето, без никакви други симптоми, изведнъж получи пристъп от кашлица до посиняване, най-вероятно в дихателните пътища е попаднало чуждо тяло. Малките деца обичат всичко да слагат в устата си, често и в нослетата си. При смях и физическо усилие рязко поемат въздух и аспирират чуждото тяло. Особено опасно е да се дават ядки на децата до тригодишна възраст, те са най-честите чужди тела, попаднали в белия дроб. Там се развива пневмония, която рецидивира след време, ако не се извади чуждото тяло.
Лечение:
За да мине кашлицата, трябва да се лекува основното заболяване, което я е предизвикало. Какъвто и сироп за кашлица да давате, докато нослето тече, тя ще
продължава.
Също и докато не се излекува бронхитът. Опасно е да се дават сиропи, които да потискат кашлицата, защото се затруднява изхвърлянето на секретите. Какво точно ще е лечението, ще определи лекарят. От вас се иска да осигурите достатъчно течности за детето, чист и влажен въздух и витаминозна храна.
Коклюш
Коклюшът (магарешка кашлица, пертусис) е остра бактериална инфекциозна болест с характерните пристъпи на кашлица.
Симптоми:
Боледуват най-вече децата до 6-годишна възраст, включително и новородените, тъй като майката не предава имунитет на детето. Заразяването става по въздушно-капков път от болно дете. Болестта протича в три стадия, като типичните „магарешки” пристъпи са във втория.
Първият стадий не се отличава с нещо специфично, като кашлица, и продължава 1-2 седмици.
Във втория стадий, който може да продължи около месец, се появяват тежките пристъпи. Детето вдишва тежко въздух, а при издишване кашля отсечено и дълго, така че често получава задух, дори повръща. Лицето му се зачервява, може дори да посинее.
През третия стадий пристъпите постепенно отшумяват.
Лечение:
Децата с коклюш или съмнение за такъв се лекуват задължително с антибиотик. Осигурява им се чист и влажен въздух.
Колики
Повечето бебета страдат от колики.
Симптоми:
Причината е, че малките бебета трудно се адаптират към живота извън майката. Храносмилателната система тепърва започва да работи, а е незряла. Образуват се големи количества газове, които разпъват червата и предизвикват болки. Болезнени спазми тормозят бебетата най-вече през първите три месеца от живота им. Бебето започва да пъшка, да се присвива, вдига крачета към корема и пищи. За съжаление често коликите се появяват нощем или надвечер, което е неприятно и за родителите.
Лечение:
За облекчение на коликите има няколко вида капки, които се дават преди или по време на хранене. За да намалите количеството на погълнатите газове, дръжте детето изправено след хранене, за да се оригне. Най-голямо облекчение обаче се получава от гушкането на бебето. В майчината прегръдка то се чувства спокойно, близостта го успокоява, а топлината и притискането на коремчето успокоява болката. Не се тревожете, че ще разглезите бебето, гушкайте го!
Конюнктивит
Възпалението на тънката лигавица, която покрива окото, се нарича конюнктивит.
Симптоми:
Тънката лигавица има за цел да предпази окото от негативните влияния на околната среда: прах, химикали, микроорганизми.
При децата най-чест е вирусният конюнктивит. Очите се зачервяват и сълзят, може да има и температура. Болестта е много заразна.
При бактериалния конюнктивит освен зачервяването има и обилен гноен секрет.
Алергичният конюнктивит е характерен със силния сърбеж, парене в очите, оток на клепачите и обилното сълзене. Силната светлина дразни очите.
Лечение:
Предписват се капки за очи или мехлеми. Преди това очите се почистват от секрети с чист тампон, напоен с преварена вода или лайка в посока отвън навътре.
Крипторхизъм
Това название обозначава, че единият или и двата тестиса не са слезли в скроталната торбичка.
Симптоми:
Нормално тестисите се зараждат в коремната кухина, както и яйчниците, но до раждането на детето слизат в торбичката. У недоносените този път на тестисите още не тестисите още е завършен и продължава в първите седмици след раждането. Ако вие по време на къпането на новороденото не успеете да опипате двата тестиса, покажете бебето на лекаря още при първото посещение при него. Може би той ще опипа тестисите в канала по пътя към торбичката. Това ще ви успокои. Слизането им ще завърши до края на първата година.
Лечение:
Ако до края на втората година единият или и двата тестиса не слязат в торбичката, лекарят ще назначи хормонално лечение, което в повечето случаи се оказва достатъчно. Ако обаче то не даде резултат, може да се наложи смъкването на скрития тестис в торбичката по оперативен път.
Крусти
През първите месеци много от бебетата получават корички (крусти) по окосмената част на главата.
Симптоми:
Крустите са сиво-жълти на вид образувания. В много от случаите изчезват спонтанно, но понякога се задържат с месеци. Тогава те са израз на себороичен дерматит при кърмачетата. Засягат се и други части на тялото, богати на мастни жлези – средата на лицето, гънките.
Лечение:
Многото къпане не решава проблема, дори го влошава. Почиствайте окосмената
част на главата с парченце памук, напоено с минерално или бебешко олио. Намазването на местата два пъти дневно размеква коричките и те лесно се изчистват, като се реши косата с гъст гребен със заоблени върхове. Има и специален лосион, който се нанася 2 часа преди къпане. Ако и това не помага, крустите се отстраняват с 3% салицилово масло.
Кучешка тения
Кучешката тения (ехинококоза) може да ви се струва екзотично заболяване, но в последните години броят на болните се е увеличил 10 пъти!
Симптоми:
Основните преносители на заболяването са бездомните кучета. С изпражненията си заразените кучета изхвърлят хиляди яйца в околната среда, откъдето децата се заразяват чрез ръцете си и при вдишване. Опасни са недобре измитите нискостеблени растения – марули, репи, лук, магданоз, ягоди, които се
замърсяват лесно с кучешки изпражнения. По кръвен път ехинококите се разнасят до белия дроб, слезката, черния дроб, мозъка. Там се развиват кисти с различна големина, понякога нарастват бавно с години и стават дори колкото бебешка главичка. Освен че притискат съответния орган, кистите го увреждат и с алергизиращото си и токсично действие. Кучешката тения няма конкретни симптоми и обикновено се открива случайно при рентгеново изследване, скенер, ехография.
Въпреки това, ако детето постоянно си играе с кучета и е отпаднало, няма апетит, спи лошо, има сърбежи по кожата, непременно се обърнете към лекар. Промените в кръвната картина и другите изследвания насочват към диагнозата.
Лечение:
Налага се оперативна намеса.
Л
Ларингит
Възпалението на лигавицата на ларинкса (гръкляна) се нарича ларингит.
Симптоми:
Детето се разболява с хрема и след няколко дни получава суха, дрезгава и лаеща
кашлица, която не му дава покой, особено нощем. Понякога гласът му пресипва,
но температурата не е задължителна. Болното дете се оплаква от сухота и дразнене в гърлото. При някои деца в ранна възраст положението може да стане доста драматично, ако отокът обхване и лигавицата в зоната под ларинкса. Посред нощ детето получава задух, трудно си поема въздух с характерен стържещ звук, кашлицата е лаеща. Състоянието трае 1-2 часа.
Лечение:
Причинители за ларингита са вируси, затова, ако няма усложнения, не се прилагат антибиотици. Осигурете чист и влажен въздух. Дават се сиропи за кашлицата и противоалергични лекарства за отбъбване на лигавицата. При пристъп през нощта успокойте детето (притеснението на майката засилва пристъпа), отворете широко прозорците и извикайте лекар.
Луксация на тазобедрените стави
Луксация означава изместване на главата на бедрената кост извън тазобедрената става.
Симптоми:
По-често се среща дисплазия (недоразвитост) на тазобедрената става, което става предпоставка за изкълчването й. Основни причини за вроденото изкълчване са седалищно предлежание на плода, многоплодна бременност, женски пол (при момичетата заболяването се среща 6 пъти по-често, отколкото при момчетата) и генетично предразположение. Няма сигурни признаци, по които да познаете, че детето има проблем с тазобедрените стави. Не бройте гънките по крачетата и симетричността им, това са натрупвания на мастна тъкан, които не са показателни за луксация. Педиатърът в детската консултация ще провери обема на движение на ставите и някои специфични симптоми, но най-сигурната диагноза се поставя с ехография на ставите. Методът е безвреден и безболезнен.
Ако са налице изброените предразполагащи фактори, непременно направете изследването. Най-добре още през първия месец от раждането на детето.
Лечение:
Колкото по-рано се открие аномалията, толкова по-лесно и бързо е лечението. При по-тежките случаи и при закъсняла диагноза детето се поставя в специален апарат с каишки, което е доста травмиращо. Най-важна е профилактиката. Обикновено са достатъчни ортопедични гащички, които са с широко дъно, за да държат крачетата разкрачени. Така главичката на бедрената кост си оформя мястото в тазобедрената става. Естественото положение на кърмачето е с широко разтворени крака, като жабче. В миналото, когато бебетата са се повивали със здраво стегнати крака и ставите са поставяни в неестествено положение, сме държали първенство по брой на изкълчени тазобедрени стави в света.
М
Менингит
Възпалението на мозъчните обвивки се нарича менингит. Причинява се основно от вируси и бактерии, обикновено като следствие от друга инфекция.
Симптоми:
В началото на болестта симптомите са неспецифични – внезапно повишение на температурата, неразположение, повръщане. Детето има силно главоболие и е много чувствително на допир и светлина. Тревожно е, ако малкото болно бебе започва да пищи при гушкане, вместо да се успокои, както е обичайното. Първият признак може да е гърч или той да се появи по-късно, без да е задължителен. При тежко протичане се стига до помрачаване на съзнанието. Тилът се сковава, при което детето отмята главата назад, тъй като навеждането на главата предизвиква силни болки, а накланянето назад отпуска възпалените мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък. При деца под три годинки типичните симптоми могат да липсват, детето да е „само” апатично и да има висока температура. Бебетата с менингит понякога изпищяват с пронизителен писък.
Лечение:
Менингитът е спешно заболяване, което се лекува в болница. Там се взема малко гръбначномозъчна течност (ликвор), чрез изследването на която се уточнява кой е причинителят. При самата манипулация се облекчава състоянието на детето, тъй като се намалява вътречерепното налягане. Ако ликворът е бистър, се говори за серозен менингит, ако е мътен – за гноен.
Въпреки че диагнозата звучи много страшно, при децата повечето менингити са серозни, предизвикани от вируси. Те се лекуват успешно без последствия за здравето. Вече се предлагат и противоменингитни ваксини. Те не са задължителни, родителите трябва да си ги закупят, ако желаят. Трябва обаче да се имат предвид някои факти. Свръхострата менингококова инфекция, при която има голяма смъртност, за щастие е много рядка. Тя се причинява от менингокок тип В в 80% от случаите. Ваксината е само срещу тип А и С.
Млечница
Нарича се още соор. Предизвиква се от гъбичката Кандида. Среща се предимно у новородени поради недоразвитата им имунна система.
Симптоми:
При кандидозата се виждат множество бели или белезникави налепи, които могат да бъдат навсякъде в устната кухина – по езика, вътрешната страна на бузите и устните, небцето и венците. Предизвикват слаби затруднения в гълтането. При оскъдни налепи бебето продължава да суче, но когато те обхванат цялата уста, сукането се затруднява.
Общите симптоми са: леко повишена температура, болки при хранене и преглъщане, както и подуване на разположените в близост лимфни възли. Нормално е при новородените да се вижда бял налеп по езика след хранене, но той изчезва до времето за следващото хранене за разлика от гъбичките.
Лечение:
Не се опитвайте да почиствате налепите по механичен път, нито да прилагате бабиното лечение с мед и сода за хляб. Лекарят ще ви предпише специално багрило или при нужда противогъбичен антибиотик. Те се прилагат след хранене, като след тази процедура кърмачето не трябва да поема никаква храна или течности в продължение на около час поради опасност от механично отстраняване на лекарството. Започнатото лечение трябва да продължи минимум 10 дни поради изключителната упоритост на гъбичките и вероятността от повторната им поява при недостатъчната продължителност на лечението.
Соор може да се появи отново в устата на бебето, ако с лъжичката или при кърмене внасяте гъбичките. Прилага се същото лечение. След първия месец соор вече рядко се появява. Обикновено се наблюдава у деца, подложени на продължително антибиотично лечение.
Н
Неврози – Заекване
Децата също страдат от неврози, но проявите им са различни от тези на възрастните и могат да останат неразпознати. Заекването е смущение в потока на речта. То представлява неволно повторение, изпускане на звуци или удължаване на определени срички при говорене.
Симптоми:
Нормално децата заекват към 3-4-годишна възраст, когато мисълта е бърза, а устата и езикът трудно сформират думите. В повечето случаи речта се нормализира от само себе си.
Психогенното заекване настъпва след стресова ситуация – ухапване от куче, побой, смърт в семейството, скандали.
Лечение:
Лечението на заекването по правило се провежда от специалисти – логопед и психолог. Може да се назначи и леко успокоително. Задачата на родителите е да осигурят необходимия психологичен комфорт. У дома говорете бавно и спокойно и стимулирайте детето да прави същото. Когато говори бавно, детето спира да заеква. Поздравете го и нека похвалите да са повече, отколкото критиките. Нека то е убедено, че заекването ще премине.
Неврози – Нощно напикаване
Изпускането през нощта след 3-4-годишна възраст не е нормално.
Симптоми:
Спорно е дали Спорно е дали нощното напикаване е вид невроза. В последните години много специалисти смятат, че причината е по-скоро в незрелостта на различни отдели на бъбречната и нервната системи при част от децата. В много от случаите страданието е наследствено. Макар причините за нощното напикаване да не са съвсем изяснени, факт е, че тези деца имат много дълбок сън и не могат да усетят позивите за уриниране.
Лечение:
Нощното напикаване изчезва и без лечение в пубертета. Което не означава да оставите детето да се подмокря дълго време, да се притеснява от съучениците си и да не смее да отиде на лагер. Научете детето да вечеря рано и да не приема никакви течности преди лягането си. Внушението върши много добра работа. Говорете му, че изписаното лекарство е страшно ефикасно, награждавайте сухите нощи и не се мръщете на мокрите. Лекарствата, които се изписват, не позволяват на детето да изпадне в прекалено дълбок сън и то се събужда при нужда.
Неврози – Смучене на пръста
Симптоми:
Почти всяко бебе си смуче пръстчето, така задоволява смукателния си инстинкт. Ако поотрасналото дете продължава с вредния навик, значи става нещо нередно. Смученето на палеца доставя голямо удоволствие на децата, но то е проява на автоагресия. Такива деца отреагират агресивните импулси не навън, а срещу самите себе си. Те обикновено са плахи и тихи. Пръстите на тези деца придобиват характерен вид – палецът се деформира, кожичките около ноктите са зачервени и възпалени.
Лечение:
За лечението се предлагат различни горчиви вещества и лакове, с които се намазват пръстите. Те не винаги имат успех, защото причината за навика си остава. Трябва да се разбере какво мъчи малкия човек. Дали не сте прекалено амбициозни родители и нежната психика на детето не понася натоварванията? Или нещо друго го притеснява в отношенията в семейството? Добре е да се направи консултация с детски психолог, който чрез различни тестове ще установи причината за проблема.
Неврози – Страхова невроза
Страхът е нормална реакция при опасност. Той става проблем, когато се проявява в ситуации, при които повечето хора не се страхуват.
Симптоми:
Страховете придружават развитието на детето. Към осеммесечна възраст малкото вече се страхува от чужди хора, защото прави разлика между чужд и близък. Страхува се от белите престилки, защото знае как се правят имунизации, от тъмнината, защото е само, от раздялата...
Патологичните страхове са в по-късна възраст и са свързани с някакво важно неприятно събитие. Ухапаното от куче дете ще трепери, когато види куче, някои
отказват да ходят на детска градина, тъй като са го оскубали другите деца и т.н.
Най-неприятни са нощните страхове. Детето се събужда с писъци и бълнуване и
нищо не може да го успокои. На сутринта не помни нищо. Тези деца са с чувствителна психика и преживяват събитията през деня, като ги преувеличават.
Лечение:
В основата на лечението на страха винаги стоят добрата връзка между родители
и деца, доверието и любовта. Поговорете с детето си, че и вие сте се страхували
като малки, страхувате се и сега при опасности, а и че това е съвсем нормално. Така ще укрепите самочувствието му и ще спечелите доверието му. Не позволявайте на детето, което се страхува, да участва в бурни игри вечер преди лягане, да гледа филми с насилие. За малките дори баба Яга е страшен враг и причина за терзания.
Неврози – Тикове
Тиковете са неволни съкращения на отделни мускулни групи.
Симптоми:
Тиковете обикновено настъпват след стресова ситуация, но могат да бъдат продължение на вреден навик. Дете, което е с постоянна хрема, придобива тик с движение на носа, сякаш иска да си го почеше отвътре. Или дете с дълъг бретон започва да духа нагоре с уста, за да отстрани косата от челото. Повечето обаче получават тикове без видима причина. Те се засилват, когато детето се притесни, и никога не се проявяват през нощта. Ако се направи забележка на детето, тикът се усилва.
Лечение:
Упоритите тикове се лекуват с успокоителни лекарства, изписани от детски лекар. Най-важно обаче е отношението на родителите. Не се карайте на детето, то прави движенията неволно и също като вас не ги иска. Създайте му оптимален ненатоварващ дневен режим и го насърчавайте.
Недоимък на В-комплекс
Недоимък на витамин В- комплекс в днешно време нерядко се наблюдава у дец а, подложени на интензивно и продължително лечение с широкоспектърни антибиотици. Типични са промените в устната кухина и по езика на детето. В ъглите на устните се появяват пукнатини, езикът е изгладен като полиран. Детето има неприятно усещане за парене в устата, храната му е безвкусна, може дори да откаже да яде. Тези промени изчезват, след като на детето се даде витамин В-комплекс. За избягването на този витаминен недоимък при назначаване на антибиотик за продължително време се дава едновременно и витамин В-комплекс. За краткотраен курс антибиотик обаче това не се налага. Добре е да знаете, че консумирането на нашето кисело мляко предпазва от хиповитаминоза В-комплекс. Затова редовно давайте на детето кисело мляко.
О
Обриви
Може да видите по кожата на вашето дете най-различни обриви, по които трудно ще разберете за какво заболяване става дума. Вие ще трябва да опишете обривите пред лекаря, ако те изчезнат за ден-два. Затова тук ще ви представим описанието на някои по-важни и често срещани обриви.
1. Уртики (фуски) са алергични обриви с розово-червен цвят, надигнати над околната кожа и силно сърбящи – като тези при ожарване от коприва. Характерни са за детската уртикария, за ужилване от насекоми, за серумна болест и непоносимост към някои храни и медикаменти. Те са бързопреходни, рядко се задържат повече от 2–3 дни.
2. Пъпките са разположени дълбоко в кожата, с големина на царевично зърно до лешник. Възпалителните възли биват с връхче и зачервена кожа – те се развиват
като цирей и нагнояват. Когато са без връхче, също образуват гнойник, който се отваря, ако не се прореже от лекаря.
3.Мехурчетата са повърхностно разположени, с големина на главичка на карфица до лещено зърно, а когато са големи, се наричат мехури. Те биват изпълнени с бистра до гнойна течност или кръвениста материя.
4.Зачервени петна по кожата с размери до 3–4 мм, които често се сливат, са характерни за дребната шарка (морбили), но също така и за рубеолата. Дребнопетнист зачервен обрив по цялото тяло е характерен за скарлатината, а рязко ограничен възпалителен обрив с червен цвят и с
очертан ръб е типичен за червения вятър (еризипел).
5. Кръвоизливите в кожата биват съвсем дребни, колкото главичка на карфица, по-големи – до размер на нокът, и обширни – до големина на длан. Цветът им отначало е червен, а след това потъмняват и преминават към синьо, после зеленикаво, жълтеникаво, докато изчезнат. Те са характерни за някои кръвни заболявания.
Остър отит
Възпалението на средното ухо се нарича отит.
Симптоми:
Децата често боледуват от възпалени уши. Причината е, че те имат къса и широка Евстахиева тръба, която свързва носоглътката с ухото. Така и при най-елементарна хрема инфекцията лесно прониква към ухото и проблемите започват.
Ушната болка е много силна, детето се държи за болното ухо, плаче, става нервно. Ако възпалението е гнойно, има температура и повръщане. Хремата е почти задължителна. При кърмачетата болестта протича със силен продължителен плач.
Лечение:
За да облекчите болката на детето, сложете капки за уши, например Отипакс, и дайте парацетамол или нурофен. Топлината върху ухото много успокоява. Използвайте грейка или затоплена с ютия кърпа, като внимавате да не изгорите детето. Заведете детето на лекар. Ако възпалението е гнойно, се прилага антибиотик, но в повечето случаи отитът е серозен (негноен) и минава с гореописаните средства. Прилагат се и капки за нос.
Отоци
Отоците могат да бъдат местни и по цялото тяло.
Повсеместните отоци са най-силно изразени в зоните, където има рехава съединителна тъкан – по клепачите и по половите органи, а след това и по цялото тяло. Те са характерни за възпалителните заболявания на бъбреците и са по-силно изразени сутрин. Нека припомним, че у някои деца при ставане сутрин горните клепачи нормално изглеждат леко задебелени, без това да означава оточност.
Повсеместни отоци могат да се появят и след ужилване от пчела, оса или стършел, но обикновено те са най-изразени около мястото на ужилването, придружени с обриви като ожарено от коприва и силно сърбящи.
Сърдечните отоци са студени и разположени предимно по краката.
Местните отоци, разположени най-често по крайниците, рядко по тялото, са обикновено от възпалителен произход. Те са зачервени и болезнени на пипане. Докато алергичните отоци са бързопреходни, възпалителните са дълготрайни. Огледайте ги добре, за да можете да ги опишете пред лекаря, ако вече са изчезнали. А дете с отоци трябва задължително да бъде видяно от лекар.
Очни заболявания при децата
Добре е децата да се преглеждат профилактично при очен лекар, тъй като не всички очни заболявания се забелязват. Прегледът при офталмолог е задължителен, ако бебето е недоносено и е било в кувьоз, както и при терапия с кислород.
Възможни са увреждания на очите, които се установяват само от очен лекар. В първите месеци децата кривят очите си, но със съзряването това отминава. Притеснително е, ако след шестия месец малкото продължава да събира очите си; ако при поглед встрани едното око изостава; ако не следи предмети с поглед. Кърмачетата често имат дакриоцистит – запушване на слъзното каналче. Окото сълзи обилно, образува се гноен секрет.
От конюнктивити (възпаление на слизестата обвивка на окото) страдат най-вече децата в яслена и градинска възраст.
При по-големите деца проблеми с очите показват, когато малкото гледа телевизия от близо или прекалено приближава книжката до очите си. Лечението на възпалителните и алергични очни заболявания е с капки за очи, изписани от лекар. Промените в зрението се коригират с очила. Понякога се налага и оперативно лечение.
П
Плоско стъпало
До края на втората година всички деца имат плоски стъпала. Сводът на стъпалото се оформя едва след прохождането под напрежението и силата на съответните мускули.
Симптоми и причини:
За оформянето на болестно плоско стъпало значение имат две неща: заболяване от рахит и много голямо тегло на детето или пък и двете неща заедно. При рахит костите са по-бедни на калциево-фосфорни соли и се поддават на смачкване под натиска на телесната маса, а и ставните връзки не са достатъчно здрави.
Във втория случай причината е в голямото телесно тегло.
Нормалното стъпало е устроено да носи определена тежест. Ако например едно 3-годишно момче вместо 15–16 кг има телесна маса 25 кг как детското стъпало ще издържи на големия натиск?
Някои говорят за вродено плоско стъпало. Това е трудно да се докаже, щом при раждането всички деца имат плоски стъпала. Фактът, че баща му или дядо му също имат плоски стъпала, не означава непременно наследственост, защото те може да са имали рахит или наднормено тегло. Във всеки случай вие не допускайте вашето дете да заболее от рахит или при появата му го лекувайте системно и правилно. Можете сами да проверите дали вашето дете има или няма плоскостъпие чрез следното просто изследване. Намажете стъпалата му с мастило или друга водна боя и го помолете да стъпи върху лист хартия, поставен върху вен върху твърда плоскост. След това го повдигнете от пода и вижте отпечатъците. При нормално стъпало отпечатъкът няма да е пълен. При тежка форма на плоскостъпие цялото стъпало ще ще се отпечата. Можете да направите подобен експеримент и на мокър пясък.
Лечение и профилактика:
Какво още помага за предпазване на детето от плоскостъпие? Оставяйте децата да ходят боси не само вкъщи, но и на двора, по тревата, по пясъка, дори по окосена ливада. Там те, без да искат, ще сгъват свода на своите стъпала. Учете ги да ходят на пръсти като балерини. Тези препоръки важат и за лечението на наличните плоски стъпала. Подложките в обувките имат съмнителна стойност, защото подкрепят, а не укрепват стъпалото.
Пневмония
Възпалението на белия дроб се нарича пневмония. Предизвиква се от вируси, бактерии, гъбички или химични вещества.
Симптоми:
Пневмонията най-често е резултат от неизлекувана дихателна инфекция, най- често бронхит, но може да се появи и самостоятелно. Диагнозата не винаги е лесна. Протича както с висока температура, така и с ниска, което може да заблуди за тежестта на болестта. В началото кашлицата е суха, после става влажна. Когато се засегне плеврата, кашлицата става много болезнена. Детето се задъхва и трудно си поема въздух. Един от признаците на влошено снабдяване с кислород е посиняването на устните. Ако в хода на някоя настинка детето започва да влошава своето състояние и стане много отпуснато, кашлицата се увеличава, температурата става все по-висока, дишането се учестява и се появи повръщане (символ на интоксикацията на организма), непременно потърсете лекар.
Лечение:
Пневмонията се лекува с подходящ антибиотик, назначен от лекар. Малките деца и тези с тежко протичане на болестта и с усложнения се настаняват в болница. Там лечението е интензивно и по-ефикасно, медикаментите се вкарват венозно, правят се инхалации. Макар антибиотиците да не действат на вирусите, вирусните пневмонии също се лекуват с антибиотик, за да не настъпят усложнения. Ако болното дете е вкъщи, осигурете му чист и влажен въздух. То трябва да поема много течности, за да втечни храчките и по-лесно да ги изхвърли. Давайте прясно изцедени сокове заради витамините, билкови чайове, вода. Храната трябва да е витаминозна, прясна, да не е мазна и трудносмилаема.
Инхалациите с лайка са подходящи за по-големите, стига да нямат алергия към билки. На по-малките може да направите инхалация в банята. Пуснете горещата вода да тече силно, докато се образува пара. Влезте с детето вътре да диша влагата, можете да го изкъпете или да измислите някоя забавна игра „в мъглата”.
И разбира се, спазвайте стриктно предписаното лечение, точната доза и интервалите между даването на лекарствата.
Подсичане
Възпалението на кожата около седалището се нарича подсичане.
Симптоми:
Детската кожа е много нежна и уязвима и лесно се възпалява. Особено ако е подложена на постоянно дразнене, както е в седалищната област от урината и изпражненията. Памперсът допълнително запарва кожата и усложнява положението. Затова подсичането вече се нарича памперс-дерматит. Кожата се зачервява силно, започва да се бели, появяват се малки ситни пъпчици. Детето става много неспокойно и плаче.
Лечение:
Най-добрата профилактика и лечение на подсичането е въздухът. При всеки тоалет оставяйте за няколко минути бебето без памперс. Против възпалението добре действат промивки с отвара от смрадлика или лайка. След подсушаване намажете кожата с крем против подсичане. При по-тежките случаи се прилагат крем с цинк и противогъбичен препарат.
Претопляне
Децата се претоплят много по-лесно, отколкото възрастните!
Симптоми:
Причината за лесното претопляне е, че малките деца в първите месеци имат недоразвити потни жлези и не могат да се потят. Постоянно са в движение и имат повишена обмяна на веществата, тоест образуват повече топлина. Като се прибави и вечният страх от настинки дори в жегите, който кара родителите да навличат децата си с много дрехи, плюс топъл памперс, положението съвсем се усложнява. Появяват се пъпки и зачервявания особено около лицето, шията и гърдичките. В по-тежките случаи е възможно телесната температура да се повиши, детето да загуби тонус, дори да започне да повръща.
Лечение:
Обличайте децата така, все едно че вие сте на тяхно място! На малките деца крайниците и нослето са винаги хладни и това не означава, че им е студено. Ако се появят признаци на претопляне, веднага разсъблечете детето и го поставете на хладно място. Дайте му да пие течности, основно вода, облейте го с хладен, но не студен душ. При температура дайте антипиретици – парацетамол, нурофен.
Профилактични прегледи
Профилактиката гони болестите надалеч!
На децата до една година се правят профилактични прегледи всеки месец, до две години – на три месеца, до седем – на 6 месеца, а на учениците веднъж годишно.
Целта на профилактичните прегледи е да се следят здравето на детето, неговото физическо и нервно-психическо развитие. В детската консултация се следят теглото и ръстът на детето, дават се съвети за правилното хранене, масаж, гимнастика, игри, съвети за обличане, прохождане, периодично се правят изследвания на кръв и урина, а при необходимост и други по-специализирани изследвания.
Добре храненото и закалено дете боледува по-рядко, затова не пропускайте профилактичните прегледи!
Болестите се държат далеч от детето и от специфичната профилактика – имунизациите. При съвременните ваксини страничните действия значително намаляха, а ползата в борбата с болестите е несъмнена.
Пъпна херния
Издуването на пъпа при напъване на бебето се нарича пъпна херния. Тя не е опасна за здравето на детето, защото не се заклещва за разлика от другите хернии.
Симптоми:
При някои деца пръстенът от съединителна тъкан, който затваря пъпния отвор, се разхлабва и пъпчето „изскача” при напъване и плач. Това е вродено състояние и не зависи от грижите, които се полагат за детето. Когато натиснете подутината, тя се прибира през пръстенчето. В хернията навлизат части от булото на червата и самите тънки черва. Големината на хернията е различна, може да е колкото череша, но понякога стига и големината на орех.
Лечение:
Оперативно лечение обикновено не се налага. С укрепването на коремната мускулатура, особено когато детето проходи, хернията постепенно изчезва. Споделете проблема в детската консултация, педиатърът ще ви покаже как да правите масаж на коремните мускули, за да заякнат и приберат хернията, и ще залепи пъпчето с подходящи лепенки. Те се държат 20-30 дни. Техниката не е сложна и като видите как го прави лекарят, може да подменяте лейкопласта и вкъщи.
Първа помощ
За съжаление злополуките съпътстват ежедневието на малките палавници. Не се паникьосвайте, децата са много издръжливи и преживяват благополучно много сътресения.
Първата помощ обаче се налага да я дадете вие.
-Електрически шок
Най-често се получава при бъркане в контакти и пипане на оголен проводник. Веднага прекъснете веригата, като отстраните детето от мрежата с дървен предмет, или друг изолатор, иначе и вие ще се „хванете” в нея.
Проверете дали пострадалото има пулс и дишане. Ако няма, започнете обдишване уста в уста и сърдечен масаж. На четири резки натискания върху гръдната кост правете едно вдишване в устата. Това продължава, докато дойде лекар или докато закарате детето в болница.
-Изгаряния и попарвания
Най-често децата се изгарят, като събарят съдове с горещи течности или при контакт с горещи повърхности.
Попарването се получава при контакт с влажна топлина, например вряща течност или пара. Течностите създават по-бързо топлинни увреждания в сравнение със сухата горещина.
Изгарянето и попарването са много болезнени, при тежки изгаряния се образуват мехури и кожата се разрушава. Изгорената кожа бързо се инфектира, образуват се токсини, които могат да доведат до срив в кръвообращението. Можете да лекувате сами само съвсем леките изгаряния. При всички останали случаи веднага потърсете лекарска помощ!
Първата помощ обаче трябва да я окажете вие. Веднага охладете засегнатите места със студена вода – душ, вана, чешмяна вода. Още преди да свалите обгорените дрешки, 5-10 минути обливайте със студена вода. Така ще спрете разпространението на топлината по тялото. След обливането внимателно отстранете дрехите и отново охладете със студена вода. Залепналите за кожата дрехи не се пипат. Отстранете верижки, накити, часовници, пръстени, тъй като кожата ще се подуе. Не нанасяйте върху изгорените места кремове, пудри, мазнина. Това се отнася за тежките изгаряния.
При съвсем леките, които не налагат лекарска намеса, след охлаждане нанесете
крем против изгаряне.
-Кървене
При обилно кървене притиснете мястото със стерилна марля и ако се наложи, стегнете крайника над мястото на кървене, за да се намали притокът на кръв. Това е временна мярка само докато закарате детето спешно на лекар.
При обилно кървене от носа се постъпва по следния начин: сложете детето да седне с изправен гръб и леко да наклони глава напред. На тила му сложете студен компрес, например кърпа, напоена с вода. Притиснете с пръсти ноздрите
за около пет минути. Ако кървенето не спре, заведете го на лекар.
-Наранявания
Обикновено това са одрасквания, порязвания, разкъсни рани, синини, притискания. Ако не сте наясно с размера на нараняването и се опасявате, че е сериозно, по-добре заведете детето на лекар.
Малките наранявания без разкъсване и кървене минават бързо и без лечение, но ако има оток, сложете студен компрес. Раничките промийте с риванол, кислородна вода. При липса на такива използвайте спирт за дезинфекция (но не и при рани на главата), макар да щипе. Големите наранявания се лекуват от хирург.
Ако детето не е ваксинирано в последните шест месеца против тетанус, непременно поставете ваксината.
-Отравяния
Всяко отравяне е спешен случай! Ако имате подозрение, че детето ви е погълнало нещо отровно, например лекарство, веднага го закарайте в токсикологията. Дори наблизо и да няма такова отделение, лекарите ще се свържат с центъра по отравянията, където се дава информация например за отровите в растенията, в различните препарати от бита и т.н. Вашата задача е да покажете на лекаря опаковката от лекарството или препарата, течността, растението, химикала, които според вас са причинили отравянето. Това е много важно, защото всяка отрова си има антидот (противоотрова).
-Повръщане
Първото нещо при повръщане е да успокоите детето. Повръщането е нервно-рефлекторен акт и притесненията и суетенето на майката още повече го усилват. Сложете свещичка против повръщане в ануса на детето и през следващите 40-50 минути, докато подейства лекарството, не го насилвайте да яде и да пие, защото ще повърне всичко. Като се поуспокои стомахчето, давайте сладки течности на често и по малко, по 1-2 лъжички на пет минути. Оставете детето на диета.
-Слънчев удар
Децата, които играят навън при висока температура и силно слънце с непокрити
глави и тил, загряват твърде много. Така се стига до слънчев удар, а при по-продължително въздействие на топлината и до топлинен удар с главоболие, повишена температура, дори загуба на съзнание. Ако след игра на слънце на детето започне да му се вие свят, да му се гади и се оплаче от силно главоболие, веднага го сложете да легне на сянка и вдигнете леко главата му. Натопете памучни кърпи в студена вода и увийте главата и челото на детето.
Заведете детето на лекар, а ако е изгубило съзнание, извикайте Бърза помощ.
-Ухапване от насекоми
В повечето случаи те са безобидни и минават без последствия. Опасно е, когато детето е ухапано по езика, в устата или гърлото. Веднага потърсете лекар. Тези тъкани се подуват много бързо и силно, дихателните пътища се затварят и има опасност за живота. След ужилвания от оси, стършели и пчели могат да се появят алергични реакции. Получава се зачервяване и пъпки по цялото тяло, това говори за системна реакция и е необходима спешна лекарска помощ.
Леките ухапвания третирайте с противоалергичен крем. Слагайте и студените компреси. Ако детето ви вече е получавало алергичен шок, носете със себе си „писалка” с адреналин, вече ги има и по българските аптеки.
Р
Рахит
Това е болест на буйно растящия детски организъм, при която в костите не се отлагат достатъчно калциево-фосфорни соли.
Никое диво животно не страда от рахит, защото те се разхождат под слънцето в своето естествено облекло. Под действието на слънчевите лъчи в кожата им се образува витамин D, който допринася за отлагането на калциево-фосфорните соли в костите.
А човекът е осъдил своите рожби на риска да получат рахит, откакто е започнал да се облича, да живее в къщи и апартаменти, без пряко действие на слънчевите лъчи и недостатъчно образуване на витамин D в кожата. Затова най-много условия за рахит има в северните области, а най-малко – в екваториалния пояс. Количеството витамин D, което бебето получава с храната, е крайно недостатъчно, затова ние му го даваме за предпазване от рахит.
Симптоми:
От рахит боледуват предимно т. нар. „зимни деца“, родени през есента, които прекарват първите си месеци затворени в стаята, а най-рядко – родените през пролетта, които през лятото вече биват изнасяни на слънце. Изкуствено хранените бебета боледуват от рахит по-често от тези на майчина кърма. Недоносените по правило получават рахит, тъй като се раждат с по-малки запаси от витамин D и калциево-фосфорни соли, особено ако не започнат отрано да получават витамина.
Проявите на рахита в началото не са демонстративни. Към 3-4-тия месец бебето започва да се изпотява при сукане и по време на сън. Ако по това време го прегледа детски лекар, той ще открие, че ръбовете на фонтанелата са меки и податливи, а при натиск върху черепните кости те се оказват меки и се огъват. Ако детето не получи витамин D, развитието на болестта продължава, появяват се деформации на гръдния кош. Нарушава се редът на никнене на зъбките, които често биват с лош емайл, без блясък. Възможно е и закъсняване в никненето на млечните зъби, но това сам по себе си не е сигурен признак за рахит. Едва когато детето се изправи и проходи, настъпват изкривяванията на меките рахитични кости. Крачетата на детето се деформират под формата на буквите Х, К и О. Ако рахитът остане незабелязан, в следващите месеци и години под тежестта на тялото сводът на стъпалата се смачква и се получават плоски стъпала.
Профилактика и лечение:
Детето може да бъде предпазено от рахит. Кърмете своето дете до една година, дори и повече. Извеждайте го често на разходки. При възможност използвайте „изкуственото слънце“ – кварцовата лампа, и проведете поне един курс облъчвания, докато бебето получи тен, като че ли е било на море. Знайте обаче, че по време на кварцовите облъчвания детето не бива да получава витамин D. Всички кърмачета по правило трябва да получават профилактично витамин D в дози, определени от лекаря. Обикновено дневна доза от 1000 единици е достатъчна. Тя по принцип се дава до края на първата година, а при „зимни“ бебета – и през втората зима. Първият признак на прекаляването с витамин D е упоритото безапетитие, а след това и повръщането. Ако въпреки профилактиката вашето бебе се окаже с лек рахит, не изпадайте в униние и тревога. Буйно растящите деца правят лек рахит въпреки нашата профилактика. Той обаче преминава скоро и без следа. Може би вашият лекар ще повиши малко дозата на витамина.
Родилни петна
Родилните (майчини) петна са невинни кожни пигментации, които изчезват постепенно с времето. Почти всяко дете се ражда с различни по големина петна по кожата. Те не са релефни и нямат връхчета. Представляват група разширени капиляри. Петната са виненочервени на цвят с различна, най-често неправилна форма. При натиск с пръст избледняват. Обикновено се разполагат на челото, между веждите, покрай очите и устните и отзад на тила, където завършва окосмяването на главата. Цветът на петното става по-интензивен, когато детето плаче. През първите месеци и начални години родилните петна постепенно избледняват и изчезват.
Освен с майчини петна, новороденото може да ви изненада и с т. нар. монголски петна. Те са със сиво-синкав цвят и са разположени най-често по кожата отзад върху седалищната област и около нея. Дължат се на натрупване на тъмен пигмент в дълбоките слоеве на кожата. Монголските петна се наблюдават само при тъмните деца. Те, както и майчините петна изчезват постепенно без никакво лечение.
Родови травми
По време на раждане, особено ако е трудно и продължително, детето може да получи травма на тялото или вътрешните органи. Честотата на родовите травми е 5-6 на 1000 новородени. Те се получават обикновено при едър плод, при недоносени, при неправилно предлежание на бебето, при тесен таз на майката. Често при форцепс и трудно раждане се получава кефалхематом – подутина върху една черепна кост. Този кръвоизлив е външен и не е опасен за детето. Минава без лечение за няколко месеца.
При трудно израждане на раменния пояс може да се получи фрактура на ключицата. Обикновено зараства сама. Рядко се налага да се постави временна превръзка.
Парализа на раменния сплит се среща най-често при едър плод или седалищно предлежание на плода. Ръчичката от съответната страна „увисва” и бебето не може да я движи. Провежда се лечение с медикаменти, назначени от детски невролог, гимнастика, масаж, физиотерапия. Обикновено лечението е успешно и детето оздравява напълно.
С
Салмонелоза
Салмонелозата е чревна инфекция, която зачестява през лятото.
Симптоми:
Малките деца често боледуват от чревни инфекции, защото имат неприятния навик да слагат всичко в устата си. Така чревните бактерии попадат в устата им от замърсени предмети. Заразяването става и чрез консумация на заразени със салмонела храни, особено яйца и месо с недостатъчна термична обработка. А също така и от различни лакомства, които се продават на открито и лесно се замърсяват, като сладолед, пасти, палачинки и др. От устата бактериите попадат в стомаха и червата, където предизвикват възпаление на лигавиците им с разстройство и повръщане.
Инкубационният период е от 4 часа до 3 дни. Началото е драматично – с висока температура, гадене и повръщане, мускулни и ставни болки по цялото тяло. По-късно започва и разстройство с воднисти или кашави изпражнения с примеси от слуз. Може да се появи и кръв в изпражненията. Всичко това е придружено със силни коремни болки. Колкото по-малко е детето, толкова по-тежко протича заболяването. Причината е, че малките деца много бързо се обезводняват и това
влошава протичането на болестта. Затова, ако детето ви е малко, повръщанията и изхожданията са обилни, ако устата му започне да мирише на ацетон и детето стане много отпуснато, не се опитвайте да се справите сами. Такива случаи се лекуват в болница. Системите най-бързо оводняват и възстановяват детето. По-големите деца и по-леките случаи се лекуват в дома.
Лечение:
Диагнозата се поставя чрез изследвания на изпражнения, но тъй като стават за няколко дни, при подозрения за салмонелоза лечението започва „на сляпо”. Поради високата заразност болните се поставят под карантина до оздравяването
им и до получаване на два отрицателни резултата от микробиологичното изследване на изпражненията.
Антибиотици обикновено не се прилагат. Достатъчни са адекватната рехидратация и диетичният режим. Осигурете на болното дете рехидриращи разтвори, които освен вода съдържат и микроелементите калий, натрий, хлор, които детето е изгубило с разстройството и повръщането. Такива се продават по аптеките под формата на прахчета и разтвори, например ORS 200. Подходящите течности са чай, подсладен със захар (не с мед, той разхлабва), 5% разтвор на глюкоза, дават се на често и по малко. Мляко не се дава, само кърмачетата могат да приемат кърма. Диетичните храни включват варени картофи, сухари, солети, печени ябълки, макарони без масло.
Синузит
Синузитът е възпаление на околоносните кухини.
Симптоми:
Малките деца нямат развити синуси и не страдат от синузит. Изключение прави етмоидалният синус, който се намира между веждите и може, макар и рядко, да се възпали и при най-малките деца. Максиларните синуси (от двете страни на носа) се развиват към 4-тата година, а фронталните (на челото) към 8-ата. Синузитът обикновено е следствие на хрема и инфекции в носоглътката. От загноял зъб също може да се боледува от синузит.
Характерните оплаквания са тежест и болка в областта на синусите, силно главоболие. От носа изтича гноен секрет или се стича по задната стена на гърлото, вижда се само от лекаря.
Лечение:
Синузитът изисква сериозно лечение, за да не хронифицира. Необходими са подходящ антибиотик; капки за нос, за да се дренират синусите; лекарства, които отбъбват лигавиците на носа и синусите. В някои случаи се прилага и физиотерапия. Добре е децата, прекарали синузит, да не стоят на течение, например вентилатор или климатик, и да внимават при къпането в морето.
Скарлатина
Скарлатината е остра бактериална инфекция, която се проявява с възпаление на сливиците и гърлото и обрив по тялото.
Симптоми:
Причинителят се нарича бета хемолитичен стрептокок от група А. В миналото, когато е нямало антибиотици, скарлатината е била смъртоносна болест поради усложненията върху сърцето, бъбреците и ставите. Днес при правилно лечение много деца боледуват от скарлатина без никакви усложнения.
Заразяването става от болен човек по въздушно-капков път или чрез пряк контакт. До една годинка децата не боледуват от скарлатина, най-често се разболяват във възрастта от 4 до 10 години. Няма траен имунитет, детето може да се разболее няколко пъти от скарлатина за разлика от другите шарки. Инкубационният период е 1-10 дни.
Обикновено скарлатината започва внезапно с висока температура, болки в гърлото и дребен петнист обрив по тялото, особено по слабините и сгъвните повърхности на крайниците, но не и по лицето. То е с подчертана бледост около устата. Гърлото е силно възпалено и в повечето случаи покрито с бял налеп. Езикът също е обложен. На третият ден белият налеп изчезва, езикът се изглажда и заприличва на малина. Именно „малиновият език” е най-характерният белег на скарлатината. Обривът по тялото трае няколко дни, до седмица, после избледнява и започва да се лющи. Особено силно са засегнати дланите и стъпалата. Там кожата често пада на парцали. Опитният педиатър лесно поставя диагнозата по характерните признаци, но заболяването се доказва чрез изследване на гърлен секрет за наличието на бета хемолитичен стрептокок от група А.
Лечение:
Лечението на скарлатината задължително се провежда с антибиотик поради опасност от усложнения. Най-подходящи са антибиотиците от пеницилиновата група. Ако детето има алергия към тях, се прилагат макролиди или цефалоспорини. Лечението е 10 дни. Добре е през това време детето да пази леглото. Давайте много течности, плодове и зеленчуци. Нека храната е бедна на сол и белтъчини, за да се щадят бъбреците. Карантината е 10 дни. На контактните деца в семейството и в групата в детската градина се изследва гърлен секрет. След оздравяването на детето се прави кръвна картина и се изследва урината, а при нужда – и ЕКГ на сърцето.
Ставна болка
Често болките в ставите са признак на сериозно заболяване. Малките деца, които не могат да говорят, трудно ги локализират. Понякога е възможно детето да посочи място на болка, където не съществува болестен процес. Затова е важно да се наблюдават поведението и движенията на малкото. Проблем се подозира, ако детето промени походката си, ако щади някой крак, като избягва да го движи, или накуцва. От болката детето става неспокойно, отказва да се храни, повишава температура. В някои случаи има ставна болка без видими промени, в други са налице оток, зачервяване, затопляне и уплътнения на ставата. Това са сигурни признаци на възпалителен процес и консултацията с лекар е задължителна. Той ще назначи допълнителни изследвания като кръвна картина, ревматични проби, рентгенова снимка. Артритите са много видове и се лекуват от детски ревматолог в продължение на месеци и години. Често болките в ставите при децата са невинни леки травми, които отминават бързо.
Стафилококи
Тези бактерии са широко разпространени в околната среда. Около 1/3 от хората са носители, без да боледуват. Стафилококите наистина се лекуват много трудно, защото бързо развиват резистентност към антибиотиците. Истината е обаче, че здравият детски организъм се справя добре с „нашествениците” и не настъпват сериозни усложнения.
Най-често малките деца страдат от повърхностни стафилококови инфекции. При конюнктивит от окото изтичат гнойни секрети, особено сутрин. В кожата стафилококите предизвикват образуването на многобройни малки пъпчици. Неприятни са стафилококите в носа – детето не може да диша добре поради запушения нос.
По-сериозни са стафилококовата пневмония, менингит, хранително отравяне със стафилококи, остеомиелит (засягане на костите ) и особено стафилококовият сепсис, който може да е фатален. При него инфекцията прониква в целия организъм по кръвен път и засяга няколко органи и системи. Лекува се с антибиотици.
Стомашно разстройство
Нарушената функция на храносмилателния тракт се нарича стомашно разстройство.
Симптоми:
Много причини в детската възраст водят до стомашно разстройство. Преяждането и консумацията на по-тежки храни са невинни и бързо отминават. Гастрити, колити, вирусни и бактериални инфекции изискват адекватно лечение, за да няма проблеми в бъдеще. Обичайните оплаквания са болки в корема, гадене, повръщане, разстройство, образуване на газове в червата и подуване на корема. При инфекция се наблюдава и повишена температура. При
кърмачетата се получава стомашно разстройство и при алергия към храни, най-често към белтъка на кравето мляко.
Лечение:
За да е правилно лечението, трябва да се установи причината. При алергия се изключва съответната храна. Не трябва да се бърза с лекарствата. Повръщането и диарията са защитна реакция на организма да изхвърли токсините. При опасност от обезводняване се започват активно оводняване и строга диета.
Стрептококи
Тези бактерии са най-честите причинители на инфекции на горните дихателни пътища при децата. Развиват се в носоглътката и предизвикват възпаление на гърлото, гнойна ангина, синузит, възпаление на ушите. Заразата се предава чрез кихане, кашляне, говор и чрез ръцете от замърсени предмети. Много хора са носители на стрептококите, без да боледуват, но заразяват околните. Най-лесно се заразяват децата, защото имунната им система е незряла. Стрептококите отделят токсини, които могат да предизвикат усложнения като ставни заболявания, ревматизъм, бъбречни увреждания, засягане на сърцето.
При новородените водят до възпаление на пъпа, очите, белите дробове и много рядко сепсис и менингит. Затова при подобни оплаквания задължително се изследват гърлен секрет за носителство на стрептококи и антистрептолизинов титър-AST. За разлика от вирусните заболявания стрептококовата инфекция се лекува с подходящ антибиотик минимум 10 дни.
Сърдечен шум
Детето ви расте здраво и жизнено, но при контролен преглед в консултацията, в детската градина или в училище ви съобщават, че то има лек шум на сърцето. Не се шокирайте, шумът още не означава сърдечен порок. До 50% от децата в определени възрастови периоди имат лек, невинен сърдечен шум, който се нарича още и физиологичен. Получава се при бързото израстване на сърдечния мускул. Дължи се на несъответствието между сърдечните отвори и силата на кръвния поток. Клапите не успяват да нараснат достатъчно бързо и да се затварят добре. В резултат на това се „връща“ кръв при свиване на мускула и се получава лек шум. Тези шумове се засилват при повишена температура, когато се ускорява сърдечният кръвен поток.
Шумовете не са постоянни, затова един лекар ги чува, а друг – не. Ако лекарят не е сигурен или пък иска да ви успокои съвсем, ако сте настоятелна, той може да изпрати детето за електрокардиограма или за ехокардиография, където ще ви кажат окончателно дали всичко е наред. Невинните сърдечни шумове изчезват най-късно в края на юношеската възраст.
Т
Температура
Повишената телесна температура най-често означава възпалителен процес.
Температурата на детето сама по себе си не трябва да ви плаши. Това означава, че болното дете има добре работеща имунна система. Според съвременните схващания повишената температура мобилизира организма в борбата му срещу болестотворните микроорганизми. Доказано е, че при температура над 37 градуса се потиска развитието на вирусите и бактериите и дори на туморните клетки. Освен това високата температура стимулира образуването на антитела и ензими, участващи във възпалителния процес. Увеличава се и разграждането на мускулни белтъци, от които организмът получава аминокиселини, необходими за имунната защита. Затова ако при ниска температура тъпчете детето с лекарства, означава че затруднявате оздравителния процес.
Най-честата причина за висока температура са вирусните инфекции. Такава има
и при повечето шарки – рубеола, заушка, варицела, морбили.
Повечето вирусни инфекции не са опасни. Имайте търпение да ги преодолеете заедно с детето.
Бактериалните инфекции почти винаги протичат с температура, отит, синузит, пневмония, ангина, бъбречни инфекции, скарлатина. Те обикновено се лекуват с антибиотици. Никненето на зъбки също може да е придружено от температура, но не по-висока от 38.5.
Как да измерим температурата?
Най-точен си остава старият обикновен термометър, който се поставя под мишницата. Не е лесно, но опитайте поне за 2-3 минути. Уверете се, че живачната част е дълбоко в ямката под мишницата. На пазара вече има и термометри за ухо. Бързи и удобни, но твърде ненадеждни. Ако измерената в двете уши температура е с голяма разлика, не разчитайте на него. Не са много точни и дигиталните термометри.
При кърмачетата най-сигурният начин за мерене на температурата е в ануса. Изчакайте, докато живакът спре да се покачва, около две минути. Махнете половин градус, за да получите действителната телесна температура. Температурата не се мери след сън и след игра, тогава тя е по-висока. Нормалната температура на детето е 36-37.2 градуса, леко повишената варира в границите на 37.3-38.3, повишената е 38.4 до 39.7, а много висока се счита температурата над 39.8.
Кога и как се дават лекарства против температура?
Ако температурата е леко повишена – до 38 градуса, и детето е спокойно, лекарства не се дават. Достатъчно е да пие повече течности. Лекувайте детето, а не температурата! Изключение правят случаите, когато детето е неспокойно, възбудено или нещо го боли (антипиретиците имат и обезболяващ ефект). Основно се дава парацетамол с различни търговски имена – панадол, калпол, ефералган, тиленол. На всяка опаковка е отбелязана дозата спрямо възрастта и килограмите на детето. Ибупрофенът (нурофен) също е много ефикасен и доста хора го предпочитат. Дава се на деца над 6-месечна възраст. Приема се до три пъти дневно, през 6 часа. Аналгинът е набеден като най-алергизиращ, но когато нищо не смъква високата температура, на помощ идва течният аналгин. Дозата е капка на килограм тегло. Дава се разтворен в нещо сладко, защото е много горчив. Ако в рода ви има алергия към аналгин, избягвайте употребата му. Най-бързо действа лекарството, когато е под формата на свещички, които се поставят в ануса – панадол, ефералган.
Тетанус
Тетанусът е остро инфекциозно заболяване с висока смъртност.
Не се замисляйте дали да имунизирате детето против тетанус, когато се нарани, особено навън, или бъде ухапано от куче. Почвата е замърсена със спори на тетануса, които издържат години на външните влияния. В червата на много тревопасни животни и кучетата се развиват вегетативните форми на тетануса, които с изпражненията на животното попадат в почвата и се превръщат в спори.
Попадайки в рана, те достигат по кръвен път до всички органи, включително и до мозъка. Отделеният от тях токсин тетаноспазмин уврежда нервната система.
Симптоми:
Инкубационният период е 4-14 дни, но може и да достигне и до месеци. Първите оплаквания са болка и парене на мястото на нараняването или ухапването. Следват главоболие, неспокойствие и страх от смъртта.
Първите засегнати мускули са дъвкателните – болният не може да си отвори устата и да гълта. Лицето става като маска поради увреждане на мимическите мускули; коремът хлътва, следва засягане на гръбните мускули и т. н. Появяват се тонични гърчове, които се провокират от дразнители – светлина, шум, болка, температурата надхвърля 40 градуса, има обилно потене. Фатален край може да настъпи от задушаване или от сърдечни увреждания.
Лечение:
Лечението на тетануса е само в болница поради изключителната тежест на заболяването. Там се осигуряват подходящи условия и грижи за болния и се започва лечение с човешки хиперимунен антитетаничен имуноглобулин. Най-важна обаче е профилактиката. При всяко нараняване раната на детето трябва да се обработи щателно и да се инжектира подкожно 0,5 мл тетаничен токсоид. Ако през последните 6 месеца детето е имунизирано против тетанус, може да се пропусне неприятното изживяване. Ако не сте сигурни в имунизационния статус, не рискувайте, една ваксина в повече няма да му навреди. Не пропускайте редовните имунизации против тетанус, които са включени във ваксината ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш). Те започват от втория месец в три поредни месеца, като до втората година са 4.
Трета сливица
Всяко дете има трета сливица. В повечето случаи тя не създава проблеми и постепенно изчезва до седмата година. Сливиците представляват натрупване на лимфна тъкан и са разположени в гърлото до твърдото небце. Т. нар. трета сливица е разположена зад мекото небце, където носните ходове се свързват с гърлото. Не се вижда при обикновен преглед, но много признаци говорят за нейното възпаление и уголемяване. За съжаление тя създава проблеми на доста деца.
Симптоми:
При увеличена трета сливица се запушват носните ходове и те не могат да се дренират. Детето не може да диша през носа и затова стои непрекъснато с отворена уста. Ако не се вземат мерки, след време се променя формата на лицето и то придобива малко глуповат вид. През нощта детето с проблемна трета сливица хърка, скърца със зъби, може дори да се стигне до спиране на дишането, последвано от събуждане с плач. Сънят е неефективен, а през деня детето е уморено и апатично, с намален апетит и понижена концентрация на вниманието.
Хронично възпалената трета сливица може да доведе до риносинузити, ларингити, бронхити, нарушение в растежа на горната челюст с аномално разположение на зъбите.
Лечение:
Лечението е много трудно, защото тези деца са предразположени към различни инфекции. Ако имате възможност, не давайте рано детето на детска градина, честите боледувания ще усложнят положението. Консервативното лечение включва капки за нос (със съмнителен ефект), чести промивки на носа с физиологичен разтвор, противоалергични медикаменти за отбъбване на лигавицата и антибиотици при усложнения. Не прекалявайте с капките за нос, защото те могат да увредят носната лигавица, а към някои има привикване. Помислете за имуностимулатор през зимния сезон! И не забравяйте витаминозната храна. В последните години се избягва оперативното отстраняване на сливиците,защото се доказа, че те са орган на имунната система. Когато обаче те повече вредят на здравето, отколкото помагат, се оперират.
Критерий за операция са честите инфекции, усложнения, случаите, когато детето не може да диша през носа дълго време, нарушен сън. В тези случаи е добре да направите консултация с добър детски специалист по УНГ болести и ако той прецени, махнете третата сливица. Няма възрастови ограничения, но в ранната възраст се оперира само при сериозни показания.
Туберкулоза
След откриването на противотуберкулозната ваксина повярвахме, че това тежко заболяване ще изчезне, но това очакване не се сбъдна.
За съжаление туберкулозните бактерии започнаха да стават устойчиви на антибиотици и излекуването на болните стана трудно.
Симптоми:
Освен чрез храчки и пръски, заразата се предава на децата и косвено – чрез предметите от околната среда, защото причинителят е устойчив. Първо се заразяват белите дробове. Проявите на туберкулозата не са характерни, поради което често диагнозата се изяснява със закъснение. Детето има лека кашлица, повишена температура, влошен апетит, отпадналост. Заболяването се доказва чрез откриване на източника на зараза, положителната проба с туберкулин, откриването на туберкулозния причинител в храчките или други материали от болното, както и чрез рентгеново изследване на белите дробове.
При съмнение за туберкулоза детето трябва да се подложи на посочените изследвания и ако диагнозата се потвърди, болното се настанява за специално лечение.
Профилактика и лечение:
Най-важно значение за опазване на децата от туберкулоза има поставянето на БЦЖ ваксина още в първите дни след раждането, а след това се провеждат периодични реваксинации. Искате да проверите дали БЦЖ ваксината на вашето дете е била успешна? По този въпрос вие вече сте прочели много. Но все пак – колкото по-голямо е белегчето на лявото рамо на детето, толкова по-сигурен имунитет спрямо туберкулозата е получило то.
Няколко думи за усложненията от БЦЖ ваксина, ако така може да се нарече по-силната реакция, при която на мястото на убождането се образува възелче колкото лешник, понякога и по-голямо. То се задържа няколко седмици и повече, често в средата се размеква и може да се отвори, като от раничката изтича гноевидна материя. Тази по-силна местна реакция може да се дължи на реактивността на детския организъм. По-силната ваксинална реакция може да се възпре чрез прилагане на стрептомицин или тубоцин върху раничката. Ако лекарят не ви предложи, не настоявайте, защото често лечението пречи на създаването на имунитета. Ако обаче освен местната реакция се подуе и лимфатичният възел под мишницата, лечение ще се наложи. Запомнете, че по-силната ваксинална реакция не се отразява на общото състояние на детето.
У
Умствено изоставане
Умствено изоставане означава изоставане в интелектуалното развитие на детето под определените норми за съответната възраст.
За щастие нашите деца поскоро са умствено „напреднали”, изостаналите са изключителна рядкост. Има обаче заболявания, които увреждат умственото развитие на детето и те трябва да се познават, за да се вземат мерки навреме. Това са някои генетични заболявания, родови травми, свързани с увреждането на мозъка, тежки менингити и енцефалити, съдови смущения, тежки отравяния.
Симптоми:
В тези случаи може да се наблюдава изоставане в говора и двигателните умения, нарушение на асоциациите и паметта, на логичното и абстрактното мислене, трудности в учебния процес и социалната адаптация. При проблеми около раждането е необходимо непрекъснато проследяване и изследване на детето от детски невролог. На последната страница на детския картон има графика за нормалното развитие на детето по месеци – например първия месец се усмихва несъзнателно, втория гука и т.н. Ако някой месец детето ви не прави това, което пише по книжките, не се притеснявайте, децата са различни, пък и те не четат тези книжки. Споделете с педиатъра, той ще прецени има ли проблем. При тежките степени на умствено изоставане в кърмаческа възраст майката сама забелязва, че бебето не се заглежда, не се усмихва, не се опитва да хваща, не извършва движения, съответни на възрастта. При леките степени диагнозата понякога се изяснява едва в училище – детето не внимава, трудно усвоява знания, повтаря класа.
Лечение:
Съвременната медицина разполага със значителни средства за напълно възстановяване на детското здраве, дори след сериозни премеждия по време на бременността или раждането. Посещавайте редовно детските консултации. Следете развитието на детето, но без да се вманиачавате. Тревожната майка само обременява детето. При по-големите деца, ако имате притеснения, посетете детски психолог, който ще установи дали има проблем. Той прави тестове за интелигентност, които са съобразени с възрастта на детето. Например най-малките подреждат играчки, рисуват, разказват истории.
Нормалният интелект се движи около 100%. Децата с умствена изостаналост показват коефициент на интелигентност под 70%.
Уртикария
Детската уртикария се нарича още Строфулус.
Симптоми:
Вероятно сте виждали копривната треска (уртикария) у възрастните. Тя е наречена така, защото обривите по кожата много приличат на тези, получени след опарване от коприва – те са окръглени, бледорозови, надигнати и силно сърбящи, на големина колкото кабари, с променяща се форма и бързопреходни. Подобни симптоми можете да забележите и при децата.
Детската уртикария се наблюдава у деца с вродено предразположение към алергични реакции, каквито имат и други членове от семейството или фамилията. Рядко се проявява в кърмаческа възраст, най-честа е във възрастта между 2 и 5 години, но може да се види и у деца от предучилищна възраст. Проявява се с обриви по тялото, най-често по крайниците, като възелчета в дълбочина на кожата с розово-червен цвят, уплътнени и с малко мехурче на върха. Те са силно сърбящи, поради което болното се чеше, и като се инфектират, пъпките могат да нагноят.
Лечение:
Обривите стихват за дни или седмици, но се появяват отново, щом детето хапне от храната, която предизвиква тази алергия. Най-често това са шоколад, сладкиши, съдържащи яйчен белтък, луканка, някои плодове (ягоди, малини, киви), консервирана риба и т.н. По появата на типичния обрив майката може да познае, че палавникът е намерил скритите шоколадови бонбони и си е хапнал от забранената храна.
Лечението се провежда с диета, изключваща алергизиращата храна, и с медикаменти, потискащи алергичните реакции, т. нар. антихистаминови препарати, при необходимост – кортикостероидни кремове.
Ф
Фарингит
Възпаление на фаринкса (задната стена на гърлото).
Симптоми:
В детската възраст фарингитът обикновено е съчетан с възпаление на съседните структури сливици и нос. Това са най-честите инфекции при децата. Причиняват се основно от вируси и са много заразни. Затова най-много боледуват децата в детските ясли и градини, поради близкия контакт помежду им. Заболяването протича по-тежко при кърмачетата.
За фарингита е характерна сухата, дразнеща кашлица. Може да има и повръщане, защото фаринксът е много чувствителна зона. При по-големите деца инфекцията може да хронифицира и да се получи хроничен фарингит. Децата се оплакват от дразнене на гърлото, суха, дразнеща кашлица, която се усилва сутрин и вечер.
Лечение:
Фарингитът не се лекува с антибиотици, те не действат на вирусите. Използват се при усложненията. Улеснете състоянието на детето с капки за нос, лекарства против температура, инхалации, гаргари, мед, чай. Осигурете чист и влажен въздух на болното дете. Не забравяйте естествените витамини.
Фимоза
Невъзможността на кожата на пениса да се отлепи от главичката му се нарича фимоза.
Симптоми:
Всички момченца се раждат с фимоза и това е съвсем нормално състояние. Природата по този начин пази главичката от “по-острата” бебешка урина и от замърсявания.
Лечение:
Не се вслушвайте в съветите на “печените” майки-приятелки как да оправите фимозата, че видите ли, чакат ви страшни неща. Не дърпайте насилствено кожичката над главичката, това не само е ненужно, но и опасно! И си е живо варварство, защото при “отлепването” кожата се нацепва и се образуват ръбци, които трудно зарастват. Да не говорим колко болезнено е за бебето и какви проблеми може да има в бъдеще. Въпреки това години наред мъжките рожби биваха тормозени с ненужни болезнени манипулации, включително от лекари за
съжаление. Това не се прави вече никъде по света, освен все още у нас. С нарастване на възрастта кожичката постепенно се отлепва сама от главичката и до третата годинка 95% от момчетата вече нямат проблем.
Останалите сами се справят през пубертета, когато се заиграват с половите си органи. Достатъчна е добрата хигиена. При къпане издърпвайте назад кожичката, но колкото позволява – без сила и без това да е болезнено за детето, и измивайте добре пениса. Разбира се, има случаи, когато е необходима хирургична намеса. Това се налага, когато детето не може да уринира добре при високостепенна фимоза: при уриниране кожичката се издува отпред като балонче и урината трудно излиза. Също и при възпаления на уретрата, но те са много редки.
Из специализирания електронен печат
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
