Търсене:
 
      Начало 24 11 2017      
 
Оценка: / 12
СлабОтличен 

Дните преди Великден: Лазаровден, Цветница и страстна седмица

В събота е Лазаровден, а в неделя Цветница! Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица.

Лазаровден

Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.По друг стар български обичай на този ден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от момък, тя ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват. Този обичай се нарича лазаруване, а момите — лазарки.

Цветница

ВЪРБАСпоред поверието върбовата клонка прогонва злото и дарява здраве. От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки. Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата. Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази хората от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести. По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньов ден и на Цветница момите се събират. Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това наричане се придружавало с много смях и задевки. Православието чества на този ден един от 12-те си големи празници. Преди 2000 години Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм за празника Пасха. Хората вече били научили как предишния ден е възкресил Лазар и приветствали Месията с лаврови и палмови клонки. По подобие на йерусалимските жители и българските християни отиват на Цветница в черквата с върбови клонки. След като бъдат осветени, с тях те окичват домашните икони и портретите си. Когато изсъхнат клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.

Страстна седмица

Нарича се още Велика неделя - това е седмицата (понеделник-събота) преди Великден, в която всеки ден се извършват определени действия, свързани с големия празник; седмицата, която започва с празника Връбница и завършва в навечерието на Великден. От понеделник домакините започват събирането на яйцата за боядисване. Те трябва да са достатъчно на брой, за да има от тях до Спасовден. През Страстната сряда жените не работят женска работа - не тъкат, не предат, не шият. В някои райони на този ден боядисват яйца.

Велики четвъртък
Ранната сутрин на Великия четвъртък е отредена в повечето райони на страната за боядисването на яйцата. Този ден се тачи повсеместно и за предпазване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се спазват и през следващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.
Великденски яйца- Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад квас, в който слагат лековити билки. На Велики четвъртък се слави и припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съдът над Исус, неговата смърт и погребение. В обредната практика на българите великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани ''писани'', шарени, перашки, кадънки, китанчета и др. За художественото изписване се прилага различна технология - орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Много майсторство влага българката и при полагането на мотиви с геометричен и зооморфен характер. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: ''Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден''. ''Да си червен(а) като Великденско яйце'', ''Да си здраво, бяло и червено''. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.

Разпети петък (Велики петък)
На Разпети или Велики петък се възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. На Разпети петък, моми и млади невести украсяват боядисаните яйца с различни мотиви и по различен начин. В петък, но по-често в събота, се приготвя специалният Великденски хляб, предназначен за празничната семейна трапеза, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло” и др. - обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за Великден. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на Страстната неделя. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина. Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му. Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.

Велика събота
В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба. На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара: “Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари”. Според преданията, след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството - правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош, и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.


Великден- Възкресение Христово

Възкресение Христово

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта. Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април. Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седмица от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.
По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.
Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

Защо католици и православни празнуват Великден на различни дати?

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. През следващите 20 години датите за честване на Великден съвпадат още шест пъти.

Боядисването на яйца е от 4000 години?

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Возкресе”.
В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата в някои от тези държави играят великденска игра, която се състои от търкаляне на яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година.

Откъде се e появил Великденският заек?

През последните десетина година по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.). Правел се ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.

Защо се яде агнешко месо?

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То олицетворява Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

Защо се обличат нови дрехи?

Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.
Защо в декорацията на дома присъства кошница с лакомства?
По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.

Какво повеляват стародавните български традиции?

Великден е християнски и български народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Чества се в неделята след първото пролетно пълнолуние (може да бъде от 4 април до 8 май). Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна. Яйцата се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

Великденските празненства продължават три дни. В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка. На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се "чукат" с шарени яйца - за здраве. Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно има и агнешко. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести. Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”.

Как празнуват по света?

Великденските фигурки от шоколад и захар са доста популярни в Австралия. Но освен във формата на зайче, те се правят и в тази на рядкото австралийско животно бандукт. Великденското меню включва печено овнешко, говеждо или пилешко със зеленчуци. За десерт се поднася традиционната торта "Павлова" с киви, ягоди, ананаси и мандарини. Популярни са и кръглите кифлички със стафиди. Австралийците ги хапват сутринта преди да отидат на църква. На Великден много семейства излизат сред природата. В този край на света тогава се бележи свършекът на лятото и началото на есента.

В Швеция Великден не е толкова голям празник, колкото Коледа, но в училищата тържествата започват седмица преди настъпването му. Децата и учителите им си припомнят историята на възкръсването на Христос. Хората украсяват жилищата си в жълто, зелено и бяло. Поставят в домовете си и фигурки на пиленца с цветни пера. Шведите ядат на Великден почти същата храна, каквато и на Коледа. Но повече внимание отделят на сладките неща. Правят от картон пасхални яйца, а във всяко от тях слагат голям бонбон. Типична за скандинавските държави е Великденската вещица, която летейки в небесата на своята метла, с лъскав чайник в ръка поздравява всички за празника.

Великден в Германия се предшества от Страстния петък. Много немци в този ден ядат риба. В съботната вечер се пали голям пасхален огън. Около него се събират много хора - той е символ на края на зимата и изгаря всички зли помисли. На следващата сутрин цялото семейство се събира на закуска. Родителите скриват панер със сладкиши. След закуска те казват на децата: Великденският заек е донесъл за вас кошница и вие трябва да я намерите. Хлапетата ровят из цялата къща и това е най-веселият момент в празничния ден. В следобедните часове на семейството гостуват приятели и роднини.

В САЩ за празника всеки трябва да има нови дрехи. Ако човек няма пари, е задължително поне да си купи ръкавици. Традиционният великденски обяд на американските семейства се състои от шунка с ананас, картофи и плодова салата. Децата получават кошничка, пълна с шоколади и бонбони. Доста популярна е една игра - пързаляне на яйца по наклонена плоскост. Малчуганите се състезават кой ще закара по-далече своето. Най-голямото съревнование обаче става на поляната пред Белия дом. Стотици деца пристигат там с кошници, пълни с шарени яйца.
Великден италианците празнуват с приятели. На Велики понеделник те устройват пикник. Дори и да се лее дъжд, той не се отменя. Пекат се кифлички, в които се слагат и яйца. Приготвят се традиционните бисквитки с кашкавал. Празненствата са доста пищни. В Ломбардия пекат хляб във формата на гълъб, наричат го la colomba. Популярна е и баницата, приготвена с 33 пласта тънко тесто - всеки символизира година от живота на Исус.

В Полша на празничната маса може да се видят най-различни блюда с месо. Добре дошли са млечните и тестени продукти. Поставя се и фигурка на агънце, изрязана от масло. За да не се забравят и разочарованията на живота, се слага и хрян. Великденският хляб е богато украсен с птици, цветя и кръст от тесто. Всяко блюдо от празничната трапеза трябва да се освети в църква.

В Гърция на празника се придава особено значение. Приготовленията започват още в началото на Страстната седмица. Домакините почистват домовете си и ги украсяват. Пекат се традиционни бисквити, в четвъртък се боядисват яйцата. В съботата от Страстната седмица гърците носят храната, приготвена за Великден, в църквата, където свещеник я благославя. Всяка вечер от Страстната седмица гърците ходят на църква, съпричастни към страданията на Христос. В полунощ на събота срещу неделя камбаните на храмовете бият, с което известяват възкръсването на Христос. След като се приберат от нощната литургия, хората започват да празнуват.

В Англия на празника се събира цялото семейство Приготвя се специален обяд - агнешко със зеленчуци. В графство Ланкашир също си правят "надбягвания" - пускат яйчица от хълм. Притежателят на това, което стигне първо долу, ще се радва цяла година на крепко здраве.
Във Филипините разпъват мъже и жени на кръст, като Христос. Десетки хора пък изтезават телата си в памет на страданията на Христос. Болезнената процедура се повтаря от векове на Разпети петък. Църквата е против подобни ритуали, но хората тук вярват, че така изкупуват греховете си.

Великден в Русия е най-големият празник през годината. Наричат този ден Воскресение. В Царска Русия той бил посрещан с особена тържественост - пищно украсени църкви и къщи, илюминации, величествени служби. Главно място на великденската маса сега заемат козунакът и боядисаните яйца, поставени върху зелена покривка. В събота те се носят за освещаване в църквата. В първия ден на празника руснаците се поздравяват с "Христос Воскресе!", "Воистину Воскресе!", но за разлика от нас се целуват трикратно по бузите и си подаряват боядисаните яйца. Вторият ден е посветен на благотворителността.

Прието е да се посещават болници и да се дава богата милостиня. Някога руснаците събирали пари и откупвали бедняците, затворени заради дългове. Посещават се и покойниците.
Цялата седмица е посветена на празненства. На мъжете им е позволено, когато искат, да бият камбаните на църквите. Затова и седмицата се оглася от непрестанен звън, който поддържа празничното настроение. В Русия има два вида великденски яйца - боядисани и изписани. Първите са в един цвят - обикновено червен, а вторите са богато украсени и изрисувани. За Пасха в Русия са се правели специални дървени яйца, богато покрити с орнаменти.

През ХIХ в. традицията да се изработват изкуствени великденски символи е превърната в изкуство. Освен от дърво такива празнични яйца са се майсторели и от кост, мрамор, стъкло и камък. Всяко от тях се е състояло от две половини. Отвътре било с матово злато, а външната страна била оцветена с ярка червена боя. Яйцето било леко и полирано като огледало. От едната му страна винаги бил рисуван сюжетът "Слизането на Спасителя в ада". А от другата - изображение на светеца, покровител на човека, на когото ще се подарява яйцето.

Великденска трапеза

Поредният кулинарен празник в домовете ни предстои. Великден, един от най– хубавите християнски празници, събира около трапезата цели родове. Най-големият празник за вярващите християни се чества в продължение на 3 дни. Датата му е подвижна, зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година. Десет седмици преди Възкресение Църквата започва да подготвя вярващия за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта.

Великден бележи края на "Страстната Неделя", или "Великата" седмица - последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след Великден се казва "Светла" седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Насладете се заедно с нас на няколко изпитани рецепти за лека пролетна супа, свежа салата от спанак, хрупкаво агнешко бутче и уханен домашен козунак. Зарадвайте децата си с оригинални шоколадови гнезда.

Рецепти:

-Агнешка супа с магданоз
Продукти:
400 г агнешко месо
3 лъжици краве масло
1 връзка ситно нарязан зелен лук
1 с.л. брашно
3 по-малки връзки нарязан магданоз
1 яйце
3 с.л.кисело мляко
сол
Начин на приготвяне:
Нарязваме на малки късчета месото и го варим в студена вода. След като заври, посоляваме. Когато месото е наполовина сварено, запържваме леко в маслото зеленият лук, брашното и магданозът, разреждаме с част от бульона и изсипваме в супата.
Варим до готовност месото и застройваме супата с яйцето и киселото мляко.

-Салата със спанак
Продукти:
8 чаши накъсани листа спанак
3/4 ч.чаша нарязани на филийки репички
1/2 чаша нарязан на филийки червен лук
1/2 чаша настърган твърд кашкавал
1/4 чаша олио за готвене
1 с.л.захар
1 с.л.лимонов сок
1 с.л.майонеза
2 ч.л.оцет
1 ч.л.горчица
1/2 ч.л.сол
1 скилидка чесън счукан
6 шайби бекон, запържен до хрупкавост , отцеден от мазнината
Начин на приготвяне:
В голяма купа, смесете спанака, репичките, червения лук и кашкавала.
За заливката, смесете в подходящ съд с капак олиото, захарта, лимоновия сок, майонезата, оцета, горчицата, солта и чесъна. Покрийте и разклатете добре.
Изсипете около 1/2 от заливката върху салатата.
Отгоре натрошете хрупкавия бекон.
Остатъка от соса можете да съхраните в хладилника за около 3 дни.

-Агнешко бутче с хрупкава глазура
Продукти:
1 малко агнешко бутче, с костта
2 - 3 скилидки чесън, нарязани на трески
1 1/2 с.л.зехтин
1/4 ч.л.сол
1/4 ч.л.прясно млян черен пипер
2 скилидки чесън, обелени
3 малки глави лук, обелени
1 1/2 ч.чаши листа от пресен магданоз
4 - 5 филии сух бял хляб, на трохи (необходими са около 2 ч.чаши). За целта можете да използвате кухненски робот.
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната до 200 градуса.
Направете 12 прореза в месото, около 1,5 см., разположени напосоки от двете страни на бутчето. Напъхайте вътре тресчиците чесън.
Натъркайте месото с 1/2 с.л. зехтин. Смесете солта и черния пипер и поръсете месото. Поставете бутчето в тавичка за печене, с горната част надолу. Печете около 20 мин. на 220 градуса.
Междувременно, изсипете обеления чесън, лука и магданоза в купата на кухненския робот и накълцайте на ситно. Добавете трохите и бавно добавете в сместа останалия зехтин, като бъркате само, докато трохите се овлажнят. Сместа не трябва да става на бучки!
След 15 минути печене, обърнете бутчето и го покрийте отгоре с хлебната смес, като потупвате с пръсти.
Намалете температурата до 180 градуса и печете още 30 минути. Оставете месото да престои във все още топлата фурна за 20 мин., преди да го нарежете.

-Домашен козунак
Продукти:
5 яйца
1 и 1/2 ч.чаша прясно мляко
1 ч.чаша захар
1 ч.чаша разтопено масло
1 кг.брашно
мая (колкото кибритена кутийка)
настъргана лимонова кора или 1/2 шишенце лимонова есенция
стафиди
1 жълтък
Начин на приготвяне:
Млякото се затопля и в него се разтваря маята. Добавят се 1 ч.л.захар и 2 с.л. брашно.
Яйцата се разбиват с останалата захар. прибавя се маслото (3/4 чаша) и настърганата кора от лимон.
Брашното се пресява и в него се прави кладенче, в което изсипваме маята и яйчената смес.
Замесва се тесто (за да не полепва по ръцете е добре да ги намажем с масло), намазва се с масло и се оставя да втаса на топло.
Когато тестото стане двойно, намазваме пак с разтопено масло, в което е разтворена ванилията, и го разделяме на 3 - 4 топки. Прибавяме стафидите. Оформяме ленти, които сплитаме на плитка и прехвърляме в кръгла форма, с дупка в средата.
Тестото втасва за втори път.
Преди да сложим в печката, намазваме козунака с жълтъка и го набождаме с вилица.
Фурната се включва на 150 градуса и козунакът веднага се поставя вътре.
След като козунакът е готов, го оставяме десетина минути в печката, преди да го извадим.

-Шоколадови гнезда
Продукти:
1 ч.чаша сладкарски шоколад
6 чаши корнфлейкс или друг вид царевична закуска
малки шоколадови формички – пиленца, яйца, зайчета за украса или желирани бонбони.
Начин на приготвяне:
Разтопете шоколада с малко прясно мляко и го смесете с корнфлекса.
Използвайте формички за малки кексчета. На дъното поставете по една лъжица от шоколадовата смес – не трябва да се заравнява, за да се получи по-неправилна форма, нещо като гнездо.
Поставете формичките в хладилника за около час и после ги украсете с шоколадовите фигурки или желираните бонбони.

Из електронния печат


Светъл Празник!




Коментари
Христос Воскресе!
Написано от Мариана Тодорова на 2009-04-19 00:21:24
Христос Воскресе!
Светъл празник!
Написано от Мариана Тодорова на 2010-04-03 22:52:12
Светъл Великден!

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете