Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Как да реагираме на истеричните кризи при децата 12 07 2020      
 
Оценка: / 34
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Как да реагираме на истеричните кризи при децата
Страница 2

Как да реагираме на истеричните кризи при децата

Настоящата статия е продиктувана от нарастващата нужда на родителите-от конкретни и разбираеми техники за справяне с кризите при децата. „Истеричната криза е върховната проява на негативизъм. Това е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв, вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си.”/Додсън Ф.”Изкуството да си родител”/.Ето няколко техники,които могат да бъдат полезни в подобни ситуации, разбира се,всяко дете е индивидуално и изисква индивидуален подход –родителят сам трябва да намери и да вземе за себе си само онова,което прецени.

1.Техника:
Отразяване на чувствата – Оценката почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на детето. Отразяването на чувствата поставя акцента не върху съдържанието на изказванията, а върху чувствата на говорещия, върху нагласите му и върху обратите в емоционалното му състояние. То позволява по-добре да разберем цялостната му позиция по обсъждания въпрос и по-вярно да схванем смисъла, който е вложил в казаното в момента.
Отразяването на чувствата позволява и на самия говорещ по-пълно и точно да
осъзнае собственото си емоционално състояние.Да държим връзка със собствените си чувства и да опитам де ги споделяме с децата-„Ядосан съм,когато ти...”По този начин помагаме на детето да осъзнае чувстват си,служим като емоционално огледало.Отразяването трябва да е на чувствата,такива каквито са,а не тълкуването им-например-„Изглежда,че си много ядосан”,”Като че ли много ме мразиш”.

2.Различаване на потребности от желания:
Потребностите могат да бъдат-от сигурност,обич,топлота,разбиране,от конфронтиране.Желанието е нещо конкретно-тук и сега.Ако се научим да ги разграничаваме-ще успеем да бъдем съпричастни с желанието,без непременно да го задоволим.Важно е да правим разграничение на наши и потребности на детето.Ако ние наложим нашите потребности като потребности на детето-това създава проблем.Когато искаме дъщеря ни да стане прима балерина или да свири на пиано-нека първо отговорим на въпроса-това потребност на детето ли е-то има ли необходимост и доставя ли му радост,или е моя незадоволена потребност?
Желанието обикновено крие зад себе си незадоволена потребност-ако детето иска много да му купите кукла,а в момента не желаете,нямате възможност-то можете да използвате техника 3-отговаряне на желанието.Защото потребността,която често стои зад такова желание е потребност от общуване,от внимание,от уважение правото на детето да желае.”Няма да получиш куклата,но имаш право да я поискаш”

3.Отговаряне на желанията:
Да удовлетворяваме потребностите и да отговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание
Не става дума за това да не задоволявате желанията на детето,но това не винаги е желателно и възможно.Детето няма нужда от поредната кукла,която прилича на същата у дома-захвърлена в коша с играчки.Но то желае да уважите желанието му,да поговорите за куклата,да проявите внимание и грижа към неговите желания,дори и да не ги удовлетворите.Ф.Долто твърди,че детето често иска да говори за куклата,а не да му я купите.

4.Различаване на чувства и постъпки:
Много от свързаните с дисциплината въпроси се състоят от гневни чувства и гневни постъпки.Ако се научим да ги различаваме,ще съумеем да отреагираме и разбираме чувствата,а да ограничим нежеланите постъпки.Чувствата трябва да бъдат назовавани и изразявани-а не забранявани.Ако заварите детето да драска по стените на стаята-можете да опитате да му кажете,че стените не са за рисуване-за това има блокчета и рисувателна хартия,вместо да го плеснете например.
Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създават „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забраняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват.

5. Подкрепа на позитивното поведение:
Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сами да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.В същото време позитивното поведение остава незабелязано.Когато детето е спокойно по време на пазаруване,играе само в стаята си-то не получава внимание и начинът да го получи е като ви предизвика.Ако се научим да подкрепяме позитивното поведение и да неглижираме негативното,детето няма да се бори за внимание,чрез нежелани от родителя постъпки.Под подкрепа на позитивното поведение имам предвид-да се обръща внимание на моментите,в които обикновено сме свикнали да не обръщаме внимание на детето-да се научим да хвалим детето-за реални постижения и постъпки,да поощряваме –без преувеличение,защото фалшът лесно се усеща.

Примери:
Сцената се развива в магазин-детето ви пита коя играчка ще му купите.Първата реакция обикновено е да се ядосате и да му креснете,че има достатъчно играчки и няма да му купите друга.Истеричната криза ви е почти гарантирана.Ако сте прочели техниките по-горе бихте могли да решите,че щом не можете да купите играчката-можете да позволите на детето да изпитва такова желание,да уважите правото му да изпитва желание.”Зная,че искаш да имаш много играчки,показваш ми колко много искаш тази кукла като плачеш и се сърдиш, но днес няма да има играчки”.
Този пример е как бихме могли да предотвратим детето да стигне до ситуация да се тръшка на земята.Ако това вече се е случило,тоест не сме предотвратили такава ситуация е ясно,че детето няма да ни чуе докато е бясно-то е буря от емоции.Не го заплашвайте с бой и още по-малко изпълнявайте тази заплаха-това налива още масло в огъня и има негативно действие върху детето.Опитайте да не губите самообладание. Ако се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето.Това,което можете да направите е да приемете гнева му-той е реалност,неизбежен е-но му покажете,че с него няма да постигне нищо. „Знам, че си недоволна и бясна,но днес не можем да купим тази кукла”.Преди всичко е важно да помогнете на детето да излезе от ситуацията с достойнство,а не унижено,защото такава ситуация е задънена улица и за него.Не мислете какво ще си помислят хората-тяхното мнение по-важно ли е от доброто на детето ви?

Пример от Ф. Додсън ”Изкуството да бъдеш родител”:
„Когато синът ми стана на две години и половина, често се случваше следното. Водех го в градината и той, много щастлив, си играеше на пясъка. Накрая идваше часът за тръгване. Предупреждавах го малко преди това, за да се подготви.
- Ранди - съобщавах му, - след десет минути потегляме. След десет минути му казвах:
- Ранди, време е да си тръгваме. -Не, не искам.
Как всъщност съм могъл и за миг да допусна, че ще иска да си тръгне? Нали добре се забавляваше? Тогава започвах да „отразявам" чувствата му.
- Знам, че не искаш да си ходим, защото добре се забавляваш на пясъка.
- Няма да си ходим!
- Толкова ти е хубаво, че не ти се ще да мръднеш оттук! Продължавах така няколко минути, накрая го грабвах и насила го отнасях до колата. Той крещеше и ме риташе, а аз все така „отразявах" чувствата му през целия път: „Яд те е на татко, защото искаш да играеш, а той те води вкъщи!"
Ако се бях поддал и бяхме останали в градината, когато наистина бе време да си тръгваме, щях да го науча да се държи като малък тиранин и да отказва да се подчинява на умерени ограничения. И нямаше да му помогна да възприеме разумните обществени норми.
От друга страна, ако не му бях позволил да изрази недоволството си, щях да нараня неговата оформяща се индивидуалност и чувството му за самоуважение.
А аз действах така, сякаш му казвах: „Имаш право да се ядосваш. И аз бих се разгневил, ако някой ми попречи да се забавлявам. Като човек, ти си в правото си да изпитваш такива чувства и да ги изразяваш."
В моментите на истерични кризи детето има нужда от съюзник-звучи парадоксално,но то попада в собствения си капан и има нужда от партньор, който да му помогне да излезе от ситуацията като запази достойнството си. Всеки родител намира своите начини-в конкретната ситуация,с конкретното дете.

Вероника Иванова- магистър по клинична психология



Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.



 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
За майчината обич,топлина, ласка и закри...
За майчината обич,топлина, ласка и закрила… Децата- дар на любовта Няма по свята и с...
Още  ]
Нощното напикаване – стрес за майките
Нощното напикаване – стрес за майките Нощното напикаване може да притесни и най-с...
Още  ]
Безплодието. Има ли виновен?
Безплодието. Има ли виновен? Мъжки стерилитет Вътрематочна инсеминация Новото ...
Още  ]
За вас, татковци !
За вас, татковци! Страховете на новите бащи Наръчник за татко- приготвяне на мляко Професия &qu...
Още  ]
Топлината на майчините обятия
Топлината на майчините обятия или за ползата от прегръдката Майчината милувка Помня и...
Още  ]
  Моето Дете