Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Как да реагираме на истеричните кризи при децата 11 11 2019      
 
Оценка: / 34
СлабОтличен 
Съдържание на статията
Как да реагираме на истеричните кризи при децата
Страница 2

Как да реагираме на истеричните кризи при децата

Настоящата статия е продиктувана от нарастващата нужда на родителите-от конкретни и разбираеми техники за справяне с кризите при децата. „Истеричната криза е върховната проява на негативизъм. Това е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв, вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си.”/Додсън Ф.”Изкуството да си родител”/.Ето няколко техники,които могат да бъдат полезни в подобни ситуации, разбира се,всяко дете е индивидуално и изисква индивидуален подход –родителят сам трябва да намери и да вземе за себе си само онова,което прецени.

1.Техника:
Отразяване на чувствата – Оценката почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на детето. Отразяването на чувствата поставя акцента не върху съдържанието на изказванията, а върху чувствата на говорещия, върху нагласите му и върху обратите в емоционалното му състояние. То позволява по-добре да разберем цялостната му позиция по обсъждания въпрос и по-вярно да схванем смисъла, който е вложил в казаното в момента.
Отразяването на чувствата позволява и на самия говорещ по-пълно и точно да
осъзнае собственото си емоционално състояние.Да държим връзка със собствените си чувства и да опитам де ги споделяме с децата-„Ядосан съм,когато ти...”По този начин помагаме на детето да осъзнае чувстват си,служим като емоционално огледало.Отразяването трябва да е на чувствата,такива каквито са,а не тълкуването им-например-„Изглежда,че си много ядосан”,”Като че ли много ме мразиш”.

2.Различаване на потребности от желания:
Потребностите могат да бъдат-от сигурност,обич,топлота,разбиране,от конфронтиране.Желанието е нещо конкретно-тук и сега.Ако се научим да ги разграничаваме-ще успеем да бъдем съпричастни с желанието,без непременно да го задоволим.Важно е да правим разграничение на наши и потребности на детето.Ако ние наложим нашите потребности като потребности на детето-това създава проблем.Когато искаме дъщеря ни да стане прима балерина или да свири на пиано-нека първо отговорим на въпроса-това потребност на детето ли е-то има ли необходимост и доставя ли му радост,или е моя незадоволена потребност?
Желанието обикновено крие зад себе си незадоволена потребност-ако детето иска много да му купите кукла,а в момента не желаете,нямате възможност-то можете да използвате техника 3-отговаряне на желанието.Защото потребността,която често стои зад такова желание е потребност от общуване,от внимание,от уважение правото на детето да желае.”Няма да получиш куклата,но имаш право да я поискаш”

3.Отговаряне на желанията:
Да удовлетворяваме потребностите и да отговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание
Не става дума за това да не задоволявате желанията на детето,но това не винаги е желателно и възможно.Детето няма нужда от поредната кукла,която прилича на същата у дома-захвърлена в коша с играчки.Но то желае да уважите желанието му,да поговорите за куклата,да проявите внимание и грижа към неговите желания,дори и да не ги удовлетворите.Ф.Долто твърди,че детето често иска да говори за куклата,а не да му я купите.

4.Различаване на чувства и постъпки:
Много от свързаните с дисциплината въпроси се състоят от гневни чувства и гневни постъпки.Ако се научим да ги различаваме,ще съумеем да отреагираме и разбираме чувствата,а да ограничим нежеланите постъпки.Чувствата трябва да бъдат назовавани и изразявани-а не забранявани.Ако заварите детето да драска по стените на стаята-можете да опитате да му кажете,че стените не са за рисуване-за това има блокчета и рисувателна хартия,вместо да го плеснете например.
Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създават „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забраняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват.

5. Подкрепа на позитивното поведение:
Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сами да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.В същото време позитивното поведение остава незабелязано.Когато детето е спокойно по време на пазаруване,играе само в стаята си-то не получава внимание и начинът да го получи е като ви предизвика.Ако се научим да подкрепяме позитивното поведение и да неглижираме негативното,детето няма да се бори за внимание,чрез нежелани от родителя постъпки.Под подкрепа на позитивното поведение имам предвид-да се обръща внимание на моментите,в които обикновено сме свикнали да не обръщаме внимание на детето-да се научим да хвалим детето-за реални постижения и постъпки,да поощряваме –без преувеличение,защото фалшът лесно се усеща.

Примери:
Сцената се развива в магазин-детето ви пита коя играчка ще му купите.Първата реакция обикновено е да се ядосате и да му креснете,че има достатъчно играчки и няма да му купите друга.Истеричната криза ви е почти гарантирана.Ако сте прочели техниките по-горе бихте могли да решите,че щом не можете да купите играчката-можете да позволите на детето да изпитва такова желание,да уважите правото му да изпитва желание.”Зная,че искаш да имаш много играчки,показваш ми колко много искаш тази кукла като плачеш и се сърдиш, но днес няма да има играчки”.
Този пример е как бихме могли да предотвратим детето да стигне до ситуация да се тръшка на земята.Ако това вече се е случило,тоест не сме предотвратили такава ситуация е ясно,че детето няма да ни чуе докато е бясно-то е буря от емоции.Не го заплашвайте с бой и още по-малко изпълнявайте тази заплаха-това налива още масло в огъня и има негативно действие върху детето.Опитайте да не губите самообладание. Ако се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето.Това,което можете да направите е да приемете гнева му-той е реалност,неизбежен е-но му покажете,че с него няма да постигне нищо. „Знам, че си недоволна и бясна,но днес не можем да купим тази кукла”.Преди всичко е важно да помогнете на детето да излезе от ситуацията с достойнство,а не унижено,защото такава ситуация е задънена улица и за него.Не мислете какво ще си помислят хората-тяхното мнение по-важно ли е от доброто на детето ви?

Пример от Ф. Додсън ”Изкуството да бъдеш родител”:
„Когато синът ми стана на две години и половина, често се случваше следното. Водех го в градината и той, много щастлив, си играеше на пясъка. Накрая идваше часът за тръгване. Предупреждавах го малко преди това, за да се подготви.
- Ранди - съобщавах му, - след десет минути потегляме. След десет минути му казвах:
- Ранди, време е да си тръгваме. -Не, не искам.
Как всъщност съм могъл и за миг да допусна, че ще иска да си тръгне? Нали добре се забавляваше? Тогава започвах да „отразявам" чувствата му.
- Знам, че не искаш да си ходим, защото добре се забавляваш на пясъка.
- Няма да си ходим!
- Толкова ти е хубаво, че не ти се ще да мръднеш оттук! Продължавах така няколко минути, накрая го грабвах и насила го отнасях до колата. Той крещеше и ме риташе, а аз все така „отразявах" чувствата му през целия път: „Яд те е на татко, защото искаш да играеш, а той те води вкъщи!"
Ако се бях поддал и бяхме останали в градината, когато наистина бе време да си тръгваме, щях да го науча да се държи като малък тиранин и да отказва да се подчинява на умерени ограничения. И нямаше да му помогна да възприеме разумните обществени норми.
От друга страна, ако не му бях позволил да изрази недоволството си, щях да нараня неговата оформяща се индивидуалност и чувството му за самоуважение.
А аз действах така, сякаш му казвах: „Имаш право да се ядосваш. И аз бих се разгневил, ако някой ми попречи да се забавлявам. Като човек, ти си в правото си да изпитваш такива чувства и да ги изразяваш."
В моментите на истерични кризи детето има нужда от съюзник-звучи парадоксално,но то попада в собствения си капан и има нужда от партньор, който да му помогне да излезе от ситуацията като запази достойнството си. Всеки родител намира своите начини-в конкретната ситуация,с конкретното дете.

Вероника Иванова- магистър по клинична психология



Коментари
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-02-21 16:42:36
Страхотна тема.Точно от нея имах нужда.Моето съкровище често получава такива изблици на гняв.И аз го оставям да си изрази негативизма.Но със сигурност информацията дето току-що прочетох ще ми помогне.Ще опитам тези методи.Хареса ми много темичката.Поздравления!!!
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-03-11 13:46:26
Моят син има изключително тежък характер, но определево всички изброени по-горе методи имат страхотно положително въздействие и със сигурност са ми помогнали в много голяма степен. Поздравления за страхотната статия и припоръчвам на всеки родител да прочете подробно книгата на великия автор Фицхю Додсън. Това е една много малка част от нещата и насоките, които дава. :)
?
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-03-12 10:39:41
statiata e super, no koe e zaglavieto na knigata i moje li da se nameri niakade - v neta?
Написано от \n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите '>лилиум на 2008-03-13 15:13:55
Много полезна статия,дано ми помогне да се разбера със сина ми.Той е на 4,6г. и воденето на детска градина е някакъв кошмар-винаги иска нещо,отлага тръгването до последно,изпада в истерия.Понякога се чувствам в направо в безизходица.
книгата-"Изкуството да бъдем родители"
Написано от \n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите '>Вероника Иванова на 2008-03-18 16:03:15
Здравейте,благодаря на всички за отзивите за статията.Книгата се казва"Изкуството да бъдем родители"
Написано от ele на 2008-03-30 11:17:50
Много полезна статия! Определено ще се възползвам от съветите! Поздравления!
Написано от mami7 на 2008-04-18 20:21:58
tova koeto pro4etoh 6te mi e mnogo polezno za6toto da6terq mi postonno pla4i za vsi4ko kato ne i se ispalni jelqnieto ili ne stane na neinoo
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-04-18 21:06:05
Точно такова е и моето отношение към изблиците на дъщеря ми,но вече съм сигурна в правотата на подхода си.Разликата е,че дъщеря ми е с леко изоставане след епилепсия,от нея се очаква повече отговорност и ми е нужно повече информация.Благодаря за информацията,даваща ми увереност и възможност да отстоявам възгледите си.
Написано от pupi86 на 2008-04-21 22:06:08
Moiata da6teria sa6to proiaviava tvard harakter. Imalo e situacii v koito sam izlizala izvan kontrol i az, no tova niama efekt, naprotiv to4no obratnoto. Stava po-lo6o. Na men mi pomaga druga hitrinka - kogato deteto mi e gnevno, iadosano, kre6ti i se tra6ka prosto pravia i az to4no tova koeto i tia. Povtariam neinite dvijenia i tra6kania. Poviarvaite mi ima efekt. No probvaite tov v ka6ti za6toto v parka niama da e mnogo uda4no. Pozdravlenia za statiati mnogo e dobra.
Написано от Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите на 2008-05-30 14:14:20
Много е ефикасно също,по предписание на психолог,да се игнорира изблика.Сякаш не се случва нищо,дава резултат като продължителността мисля зависи от характера на детето,но е нужно да не се предаваме.Щом няма причина естествено е този подход само,тръшкане за играчка,за нещо опасно,нещо,което не е редно според вас,но почнете ли не се предавайте дори при продължително тръшкане иначе няма смисъл,по-добре дайте веднага исканото вместо да учите съзнателно детето,че ако е упорито и се тръшка достатъчно дълго ще успее.Изпитала съм го с дъщеря си и наистина е ужасно, ако е навън особено,колко съжалителни погледи съм отнесла,сигурно и обсъждане,но няма значение щом е за детето.Помислете си колко пъти сте виждали майка отчаяно опитваща се да укроти истеричното дете,да му обяснява,а дали ще я чуе някой,по-скоро още повече да се вбеси и да реши,че щом хленчи получава така желаното внимание на мама.Ако се замисли човек ще си даде сметка,че е правилно,трудно изпълнимо,но ефикасно.
Написано от Цв.Петрова на 2008-06-12 01:24:43
Напълно съм съгласна с Вас.Децата нямат характер/в смисъла,който възрадтните им придават/Децата реагиран по силата на принципа СТИМУЛ-РЕАКЦИЯ.Ако детето се инати,това означава просто,че в определен момент някой възрастен е допуснал компромисно отношение спрямо него.Децата като малки"професори"много бързо разбират,че с крясъци и крокодилски сълзи могат да постигнат всичко.Това им е простено-те са деца !Но е непростимо възрастни хора да смятат,че задоволяването на всеки каприз е проява на любов към детето.Искам да попълня цитатите с един: "Не можеш да правиш каквото си искаш,но винаги трябва да искаш това,което правиш"



 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Детски вирусни инфекции
Детски вирусни инфекции Детски вирусни инфекции Варицелата, дребната шарка (морбили), зауш...
Още  ]
Аргументирано искане до Президента за ве...
Аргументирано искане до Президента за вето по отношение на чл 8 от ПЗПУО Г-н Президент, ...
Още  ]
Бронхиалната астма
Бронхиалната астма Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване. Около 2-3% от насе...
Още  ]
От биберона до лъжичката
От биберона до лъжичката Как лъжичката измества биберона? <a href='/ads/adclick.php?n=a7ee...
Още  ]
Да изучим емоциите си и да знаем как да ...
Да изучим емоциите си и да знаем как да се справяме с тях! Интервю с Мадлен Алгафари ...
Още  ]
  Моето Дете