|
|
Кое поражда детската агресия? Консултации при юноши с поведенчески проблеми
Вероника Иванова- психолог
 Вероника Иванова е завършила психология в СУ "Климент Охридски"- гр.София и магистратура по клинична и консултативна психология. Училищен психолог, гр. Варна. Автор на публикации в специализирани издания. Член на Дружеството на психолозите в България. Консултант на НФ "Моето дете".
На фона на всеобщата социална криза, в която се намира нашето общество, юношеската криза представлява сериозно предизвикателство не само за децата, но най-вече за родителите .Известно е, че емоциите в пубертета са изключително интензивни, често негативни и понякога дори разрушителни. Оказва се, че и родителите и юношите не са подготвени за този сблъсък. Липсата на умения за общуване в тази възраст често провокират междуличностни конфликти, разрушителни прояви и неприемливо социално поведение. Рискът от дезинтеграция е различен в зависимост от възрастта, конкретните социални условия и потенциала на личността за справяне. Във всички случаи обаче промените на социално-психологическите условия на живот затрудняват позитивното разрешение на конкретната криза.
Тази криза се преодолява по-лесно, ако родителите партнират на детето си и заедно с него преминат през периода на натрупване на умствена, емоционална и социална компетентност. Доброто родителско поведение предполага не даване на напътствия и съвети, а предлагане на интересни и афективни алтернативи.
Агресията в детска и юношеска възраст има три основни източника. Първият е семейството, то освен “социална утроба” е източник на първите психични травми за детето. Друг източник на агресия е приятелския крьг, социалното обкръжение.Третият източник на агресия са масмедиите, компютърните игри.
В основата на противообществените прояви при малолетни и непълнолетни стои осъзнаването от тяхна страна, че светът е враждебен, което е фактор за отпадането на моралните задръжки. Привичните кражби са част от т.нар.” реактивна враждебност” и са агресивен акт срещу цялото общество. Бягствата от училище и от вкъщи често са реакция към родителското неразбиране, недостатъчното внимание, но и говорят за една дълбока враждебност към авторитети, което изисква дълга и упорита психологическа работа.
Агресията е следствие на модели на взаимодействие между родителите и детето или т .нар.” Принудителни семейни процеси “. Този процес започва, когато детето се държи по неприятен начин и родителят му реагира по също толкова неприятен,отрицателен начин.Родителят и детето попадат в капана на цикъл от принуждаване и отрицателно поведение.Реакциите и поведението и на двамата продължават да ескалират, докато един от тях не прекрати взаимодействието.Това на свой ред отрицателно подкрепя поведението на другия човек. В допълнение детето учи от родителя, че принудата е ефективен начин за справяне с междуличностния конфликт. Девиантното поведение може да се редуцира, като се прекрати този цикъл и се променят моделите на взаимодействие.
Родителите на деца с асоциално поведение, биха могли да бьдат включвани в тренингови програми. Да се обучават да използват положително социално подкрепление /например усмивки, насърчителни коментари/ за подходящото поведение и леки наказания например –“тайм аут “ /изолиране на детето в среда, в която липсва положително подкрепление/, загуба на привилегии –за неподчинение и неподходящо поведение. Родителите биха могли да се научат как да решават проблеми и да се договарят с децата си в областите на несъгласие.
Поведенческите проблеми,възникващи по време на юношеството са основно резултат от взаимодействието на юношата с непосредствено обкръжаващата го среда. Такива деца са недоверчиви към възрастните и терапията с тях може да бъде успешна ако терапевтът успее да спечели доверието им и се изградят отношения на взаимно уважение. Освен работа с детето в такива случаи се налагат и консултации с родителите.
Децата с поведенчески проблеми са склонни да отхвърлят доброжелателното отношение, подозрителни са към всеки,който има желание да им помогне.
Важно при консултацията на юноши с поведенчески проблеми е да се следва принципа на косвеното взаимодействие. Директното въздействие под формата на забрани и нравствени поучения се приема трудно дори от малки деца. Приемането на дадена препоръка или забрана може да стане само като резултат от вземане на самостоятелно решение. В този смисъл на младежите се подсказват решения, които те приемат,доколкото това е направено по начин,който би позволил те да получат усещането, че са взели решението по своя воля.Друг важен принцип е този на толерантността. За да се спечели доверието на юношата,както и да се създаде в него желание доброволно да идва на консултация е необходимо да се установят отношения между равни лица –като се избягва медицинската атмосфера,даването на “предписания”. Поставянето на знак за равенство на човешките преживявания и права е фактор за преодоляване на психичната бариера, свързана с възрастта.
Семействата на деца с противообществени прояви трябва да бъдат обучавани и насърчавани към един симетричен стил на общуване,основан на партньорски взаимоотношения, което ще способства формирането у юношата на собствени критерии за самооценка.
Работата ми с такива деца,основно е насочена към развитие на представата за собствената ценност и ценността на другия човек, развитие на доверие в хората, осъзнаване на различни видове мотиви на общуването,усвояване на способности за разрешаване на собствените проблеми. Резултатите от подобна работа са свързани с формиране на доверие към себе си в юношата,увереност в собствените сили, уважение към връстници и учители, развитие на адекватна самооценка и равнище на претенции.
Вероника Иванова- психолог, педагогически съветник
|
Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2008-02-20 15:59:28
tai statiq e mn xubava i me nakara da se zamislq za nqkoi ne6ta...dano ima pove4e xora kato vas |
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
