|
|
|
Страница 2 от 2
Използвайте правилен модел на говор в семейството!
Интервю с гл.ас. Йорданка Енева, преподавател в СУ, магистър по логопедия и психология
 Гл. ас. Йорданка Енева е преподавател в СУ «Св. Климент Охридски», Катедра «Специална педагогика» . Магистър по логопедия (1988-1993). Магистър по психология (1990-1995).
Един от основните въпроси, който изучавате е детският говор. Кои са най-често срещаните говорни проблеми при децата според наблюденията Ви?
Говор, глас, реч, език, артикулация, комуникация са различни понятия. Поставянето на диагнози при нарушение на някое от тях се извършва само от квалифициран специалист, обикновено това е логопедът. В своята практика по отношение на диагностичния процес той бива подпомаган още от лекари и психолози.
В кабинета случаите са различни като най-често преобладават:
- нарушенията на артикулацията (фонологични нарушения, изразяващи се в непрецизно възприемане и/или произнасяне на един или повече говорни звукове, при наличие на съхранен интелект и анализаторни системи);
- забавено или специфично развитие на езиковата система («детето ми е на 2 или 3 години и (почти) не говори» или «детето ми говори странно, неразбираемо, не може да подрежда думите в изречения, пропуска звукове, срички»…);
- трудности в овладяването на процесите писане, четене (дисграфия, дислексия), поради различни причини;
- заекване.
Идват и деца със структурни увреди на периферния говорен апарат, деца с аутизъм и други. (Повече подробности за различните комуникативни нарушения в резултат на патология на говора и езиковата система може да видите на www.iisupport.org).
Често се случва, например на 2- 3 години детето без видима причина изведнъж да започне да заеква, как си обясявате това?
Малките деца в процеса на ученето си да говорят правят нарушения в различна степен. Вмъкват звукове или срички в думата, повтарят част от думата или цялата дума, част от фразата или цялата фраза. Налице е дисритмична фонация (озвучаване) и необосновани паузи между частите на речта, като тези паузи могат да бъдат както в началото на изказването, така и след като то вече е започнало. Това нарушава плавността на говорния поток.
Родителите често съобщават, че детето им среща трудности при оформяне на думите. Описват, че то продължително се спира на даден звук като не може да премине към следващия, повтаря го или повтаря цели срички, прави паузи, избягва трудни за произнасяне думи, става мълчаливо, тревожно.
Обяснението крие в себе си различна етиология – от незрялост на централната нервна система през факторите на средата, от възможност за откриване на органична патология до функционална предразположеност на лицето под влияние на стресогенни фактори. Тук обаче искам да подчертая, че нарушаването на плавността на говора може да бъде нормален етап от овладяването на езиковата система и да зависи от лингвистичната зрялост на детето. С това се свързва и фактът, че проблемът най-често се проявява в периода от 2 – 3,6 годишна възраст (може и по-късно), когато детето започне да сглобява думите в многословни изказвания. Често пъти се получава езиков (лингвистичен) стрес, който се отразява върху изказването на детето.
Ето защо избягвам да употребявам думата заекване като диагностична единица, докато не се установи причината за нарушението. Може да става въпрос за проблем, който се приема за нормален в етапа на ранното усвояване на езика.
Как да се справят родителите със заекващи деца?
Когато родителите забележат подобна проява и когато не могат да открият видима причина за нея (нямат данни за органични нарушения - те задължително ще бъдат придружени и от друга симптоматика, ще се проявяват като комплекс от симптоми (не би била излишна консултацията с детски невролог) или когато не е установена травмираща психиката ситуация от ежедневието) да осигурят най-напред спокойна обстановка за своето дете, като продължат да наблюдават и дори записват проявите в неговото поведение.
Добре е да се започне с облекчаване на езиковите изисквания и езиковото обкръжение на детето. Подходящо е вниманието да бъде насочено вместо към активното говорене към:
- активното слушане - слушане на музика, на ритми, на приказки, на думи;
- физически дейности - разходки, спорт, танци, игра с топки, въжета, използване на катерушки, пързалки и др.;
- към рисуване, оцветяване, конструиране, вгнездяване на фигури и най-общо различни видове невербални игри;
- често препоръчваме и смяна на обстановката, предимно почивка в планината, т. е спокойно ежедневие и релаксиращи упражнения.
От значение в този период е възрастните да говорят по между си и с детето отчетливо, ясно, бавно, плавно и спокойно.
Крайно неуместни са отправените към него упреци и забележки от типа – «Говори по- бавно, не бързай», «Внимавай като говориш», «Не повтаряй», «Не заеквай», «Ама ти тази дума я знаеше, а сега какво ти става, забрави ли я, кажи я правилно» и други. Чрез подобни изрази вместо редукция на очевидно психическо напрежение може да се получи фиксация – популярен пример за това е «ефектът на червените бузи». Така вместо спонтанно преодоляване на проблема може наистина да се установи говорна патология засягаща ритъма, темпа и плавността на речта, известна като заекване.
Със споменатото до тук не искам да кажа, че родителите не трябва да търсят професионална помощ, а по-скоро да дам варианти какво могат да направят в семейна среда, особено когато детето е малко. Въпреки всичко, когато е налице притеснение по конкретен повод, най-разумно е да се обърнем към квалифициран специалист. Той е човекът, който може да обясни случващото се, да даде съвет, напътствия, да предложи добре структурирана програма за изпълнение у дома или в неговия кабинет и да подпомогне цялостното психофизическо развитие на детето.
След консултация и поставена диагноза - заекване се очаква, че терапията ще бъде продължителна до изграждането и автоматизирането на правилен говорен модел. В кабинетни условия това означава от две до три посещения седмично с времетраене зависещо от възрастта и индивидуалните особености на пациента (от 30 минути, 45 минути до 60 минути). Логопедът има ангажимент да обясни кое е и най-подходящото за изпълнение в домашни условия.
Обикновено терапевтичната програма при заекване зависи от неговата етиология, от неговия вид, от тежестта на спазмите, от личностовите и възрастови особености на пациента. Най-общо тя преминава през:
- психотерапия (за деца) – музикотерапия, игротерапия, арттерапия, в по-късните етапи групова терапия;
- логопедично въздействие изразяващо се в овладяване на дихателни техники (с внимателен подбор в зависимост от вида на заекването и възрастта на детето!), отработване на елементи от гласовата и артикулационната терапия, логоритмични занимания, акцентиращи върху нормализацията на ритъма и темпа на речта, всички те съпътствани от езиков материал, целящ изграждане, автоматизиране и усъвършенстване на езиковите единици. Това са специално разработени програми, съдържащи думи, комбинация от думи с различна сложност и различна сричкова структура, изречения, текстове (стихотворения, приказки и др.), предлагани в различен контекст, зависещи от целта на терапията и подбрани от гледна точка на индивидуалния стил на работа на специалиста.
- моделиране на езиковата среда в семейството и близкото обкръжение на детето (приятели, роднини, възпитатели, учители) чрез подаване на специални изисквания, отнасящи се до общуването им с детето.
- Отработване на специфични техники и програми, улесняващи комуникацията на лицето с околните, например – теми за разговор с познат, по-малко познат, непознат; упражняване в разговор по телефон, упражняване на изпълнение (стихотворение, сценка, реч и др.) пред публика, пазаруване, включване на драма методи и др.
Кога е подходящата възраст да се потърси консултация с логопед?
Такава норма няма. Когато е налице притеснение, тревожност, страх, недостиг на информация относно дадена проява е нормално да се потърси компетентна помощ. Тук не важи правилото «детето е прекалено малко или прекалено голямо». Съществуват програми за ранна интервенция, специфични за различните нарушения - индиректна терапия, което означава работа със семейството и частично или изцяло изпълнение у дома и други, специално разработени за конкретната възраст и конкретното нарушение – директна терапия, извършваща се в кабинетни условия. Добър вариант е родителите да бъдат обучени как да прилагат и дозират описаното в тях. Както с педиатъра се консултираме, когато носа на детето е запушен (понякога дори по телефона), нищо не пречи по същия начин да потърсим мнението на професионалист, работещ в областта на говорната и езиковата патология. Тук е уместно да подчертая, че материалите публикувани на различни web страници не винаги отговарят и са уместни за конкретния случай. Ето защо те, а и други четива или съвети от познати, е добре да бъдат дискутирани по време на записан час за консултация.
В заключение смятам, че родителите трябва да задават въпросите си винаги, когато ги имат.
Вашите съвети към младите родители, как детето им да проговори правилно?
Говорът и езиковото развитие на детето зависят от много фактори – функционалната зрялост на нервната система, състоянието на централната и периферната нервна система, състоянието на периферния говорен апарат, състоянието на анализаторните системи, психофизичното развитие на детето, факторите на средата, начина на взаимодействие с него и др. Затова общувайте с детето. Общуването бива два вида – невербално и вербално. Невербалното общуване се изразява в ласката, допира, целувката, прегръдката, нюансите и нежността в гласа, интонирането, заеманите пози в пространството, изражението на лицето, зрителния контакт. Всяка от изброените форми съдейства не само за укрепване на емоционалния контакт с детето, но и за развитието на различните сетива. Вербалното общуване се изразява в предаването на информация чрез говорене като се използват лексиката и граматическите правила на родния език. Следователно:
1. Играйте с детето – гушкайте го, люшкайте го, гъделичкайте го, пляскайте с ръце. Използвайте различни играчки (подходящи за възрастта), опознавайте заедно света. По този начин ще укрепите общата моторика и ще развиете психичните процеси – възприятие, внимание, памет, мислене, а по-късно и език.
2. Акцентирайте върху слуховото възприятие, внимание и памет. Запознавайте детето с различните шумове и звуци от околната среда, не му пазете тишина. Пускайте пред него душа, чешмата, пералня, прахосмукачката, разгръщайте, мачкайте шумно листа. Покажете му как звъни будилника, телефона, звънеца на вратата, какви звуци издават животните, птиците, превозните средства. Слушайте заедно музика. Отмервайте ритми. Танцувайте. Всичко това цели изостряне на слуховите впечатления и води към по-ясно и отчетливо диференциране на говорните звукове. По този начин се развива «улавянето», разпознаването и различаването на сходни по звучене фонеми.
3. Говорете на детето си. Ценен е зрителният контакт. Позволете му да наблюдава лицето ви. Нека вижда движението на долната челюст, устните, езика. Позволете му да бръкне с пръст в устата ви. То трябва да има познание за органите, които образуват говорните звукове. Научете го и как се движат – правете различни физиономии с устните - «усмивка», «целувка», бузите –надуйте ги и свъсете вежди, отваряйте и затваряйте устата, правете упражнения с езика. По този начин поставяте основата за доброто движение на артикулационните органи, укрепвате тяхната мускулатура, засилвате наблюдателността на детето, полезни и забавни неща, подходящи за образуването и продукцията на говорните звукове.
4. Развийте нюх към езика – говорете, но започнете с по-простите неща. Многократно викайте детето по име, използвайте думи с висока честота на употреба, едносрични, двусрични, трисрични думи, прости изречения. Обяснявайте всичко. Насочвайте вниманието на детето към имената на предмети, действия, определения.
5. Развивайте разбирането на езика като използвате кратки инструкции – «дай», «вземи», «покажи», «сложи», «прибери». С времето може да ги усложните, може да искате отговори на въпроси с постепенно навлизане в детайли, описания.
6. Предизвиквайте вербална продукция – насърчете детското бърборене, задавайте въпроси, показвайте и назовавайте предмети (първо вие, после заедно, а накрая детето само). Бъдете търпеливи и изчаквайте ответната реакция. Използвайте въпросителното интониране.
7. Активно слушайте детето си – комуникацията е двустранен процес. Когато искате то да усвои нова дума я кажете вие, повторете я отново и му дайте време. Услушайте се. Същото важи за изречения и текстове, за случки от ежедневието. Слушайте, слушайте, слушайте детето си. Желателно е да използвате и зрителен контакт, но не настоятелен и дълъг, за да не го притесните.
8. Използвайте правилен модел на говор в семейството. Бебешкият език и речник, умалителните на думите са неуместни, например «кученце» вместо куче, «шишенце» вместо шише. Думата става по-дълга, с по-тежка сричкова структура, а измислените бебешки слова утежняват общата разбираемост на изказването. Използвайте само граматически правилни изречения и се стремете към постепенно развитие на видовете изречения (просто, просто разширено, сложно, сложно-съставно и т.н).
9. Уверете се, че темпът ви на говор не е прекалено бърз и насечен, нито прекалено бавен. Придържайте се към нормална скорост на говорене, която най-често се получава, когато сме спокойни. Не прехвърляйте вашите страхове и тревоги върху детето, те влияят на говора и на общото му психично състояние. Говорете ясно, бавно, плавно и спокойно.
10. Разглеждайте книжки с прости илюстрации в ярки цветове. Обсъждайте видяното, разказвайте. Подсилвайте любопитството на детето. Фантазирайте. Позволявайте му да задава въпроси. Описвайте предметите и действията подробно, дори ги свържете с познати неща от ежедневието.
11. Четете, четете на детето. Дори малко то обожава да чува гласа ви, то желае да ви слуша. С възрастта подберете подходящи книжки и насърчете самостоятелното четене.
12. Задавайте въпроси. Провокирайте детето да мисли, нека търси причинно-следствените. Запознавайте го с понятия. Помогнете му с абстрактно-логическото мислене.
13. И не забравяйте, че повторението и упражнението са важни за детето.
Благодаря Ви!
Интервю за НФМД
За контакти с г-жа. Й. Енева:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Институт за подпомагане на интеграцията
www.iisupport.org
2010г.
|
Въпрос
Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2009-03-24 12:54:46
Зравейте, статията е много полезно, но аз бих искала да попитам конкретно за моя случай. Сиът ми е на 3г. и 5м, проговори по късно и проблема които имаме е ,че не говори добре \"малките думички\" ( да, за ,от, до и т.н.)въобщв не ги казва или много рядко, сричкува си някои думи.Аз от своя страна обеснявам, повтарям и игра дайе измислих за тези малки думи и... резултат почти никакъв. Смятам да го водя на логопед , но се питам дали мога аз да направя нещо преди да стигнем до специализираната помощ? |
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
