РИСУНКА- ТЕСТ

Рисувателните тестове днес

Двата основни рисувателни теста „Рисунка на човек“ за интелектуална и личностна оценка и „Рисунка на семейство“ за изследване на взаимоотношения в група се използват и днес. Двете методики имат множество варианти и подварианти, които се прилагат от психолозите в целия свят както в индивидуалното, така и в груповото тестиране. С годините се разширява диапазона на стимулния материал за интерпретация. Освен рисунка на човек, на група хора, на къща, на дърво, на различни предмети, в последно време се разработват методики на базата на изображение на животни. Известни са тестове като Нарисувай любимо животно, Нарисувай членовете на семейството си като животни, Нарисувай определено животно (слон, прасе, камила или др.), Нарисувай несъществуващо животно. Те се приемат лесно от децата и носят значителна информация за тяхното психическо състояние и за отношенията им с околните. При всички тестове оценката става на базата на анализа на графични, структурни и съдържателни признаци.

Възможности на рисувателните тестове

Рисувателните тестове са добър помощен инструмент в детското диагностициране за изследване на:

Рисувателните тестове са лесен и ефективен начин за обследване на големи групи деца от детската градина и началното училище с цел определяне наличието и локализацията на соматични заболявания. Те се прилагат с успех тогава, когато е затруднена вербалната комуникация, най-често при деца с увреждания в говорния и слуховия апарат и при такива с дисграфия. Тематичните рисунки се използват за оценяване на детски неврологични функции, а също така и при диагностика на лица със суицидна нагласа. Проективните методики, в частност и рисувателните, са удачен начин на психодиагностика при травмирани деца – малтретирани, депривирани, сексуално тормозени. В някои случаи те се явяват много важен диагностичен инструмент и при аутични деца.

Рисувателните тестове –допълнителен елемент в психодиагностиката:

Не бива да се надценяват диагностичните възможности на рисувателните тестове, въпреки че е доказана в практиката тяхната висока надеждност. С една или няколко рисунки не може да се правят категорични заключения, да се квалифицира предполагаемо поведение или да се поставя диагноза на детето. Интерпретаторът може да каже, че агресията е присъща на автора на рисунката, но не може да бъде категоричен дали е имало и дали ще има проявления на тази агресия в отношенията му с околните. С помощта на рисувателните тестове могат само да се предположат кръга от проблеми в изследваното лице и заключението на специалиста да бъде основание за по-нататъшни подробни изследвания с други диагностични психологични методики. Рисувателните тестове са най-ефективни като средство за обследване в предучилищна възраст и в средното училище. С нарастване на възрастта обаче тяхната надеждност спада.

РИСУНКА НА ЧОВЕК

Разполагане на фигурата в рисувателното поле

В спонтанните си рисунки децата обикновено се стремят да запълнят цялото пространство на листа, защото това им създава сигурност. Големите празни полета предизвикват у тях безпокойство. В тематичното детско рисуване, и особено когато се изисква на листа да бъде изобразен един единствен обект, било то човек, животно, дърво, къща или някакъв предмет, част от децата се затрудняват. Рисуването само на една фигура изисква ситуирането и в определена част на рисувателното поле. Рисувателно поле може да бъде целият лист или част от него, ограничена по някакъв начин за целта на изследването. Формата на рисувателното поле може да е различна, като обикновено се използват правоъгълник или квадрат, а много по-рядко кръг, елипса или някаква друга.

Можем да разделим РП условно на:

Разполагане на фигурата изцяло или по-голямата част в долната зона показва конкретност на мисленето, практичност и стремеж към сигурност. В централната зона се проектират егоцентризъм, самоувереност и действеност. Нарисувана фигура изцяло в горната зона е знак за самонядеяност, образно мислене, фантазност, бягство от реалността, повърхностно отношение към живота. Разполагане на фигурата изцяло в лявата колона говори за интровертност, подчиняемост, неконфликтност, женственост. Заемането на централната колона показва егоцентризъм, добро самочувствие, увереност в себе си. Когато фигурата е нарисувана изцяло в дясната колона, това говори за екстравертност, конфликтност, мъжественост. От взаимното пресичане на хоризонталните зони и вертикалните колони се получават девет малки рисувателни полета: ляво-долу (ЛДо), център-долу (ЦДо), дясно-долу (ДяДо), ляво-център (ЛЦ), център-център (ЦЦ), дясно-център (ДяЦ), ляво-горе (ЛГ), център-горе (ЦГ), дясно-горе (ДяГ).

Според едно мое изследване половината от децата на възраст между 6 и 14 години предпочитат зона център и също толкова централната колона. Около 80% рисуват фигурата в някое от четирите полета ЦЦ, ЦДо, ЛДо и ЛЦ. Момичетата показват по-голямо предпочитание ( 41%) към поле ЦЦ, отколкото момчетата (24%). Най-нежелано е поле ДяГ – около 3% от изследваните деца. Нарисувана фигура, която изцяло е разположена в поле ЛГ, показва тревожност, потиснатост, страх от нови преживявания. Когато рисунката е основно върху поле ЦЦ и част от съседните полета, това показва добра себеоценка, праволинейност, вътрешен себеконтрол, инициативност. Нарисувана фигура изцяло в поле ДяДо показва индивидуализъм, твърдост, прагматичност и настойчивост в следване на целите. Когато фигурата заема изцяло поле ЦДо, това говори за егоцентризъм, упоритост, консерватизъм, недостиг на гъвкавост и на въображение. Разполагане на фигурата изцяло в поле ЦГ показва демонстративен, самонадеян, мечтателен, воъдушевен и непрактичен индивид. Ако нарисуваната фигура е върху поле ЛЦ и част от съседните полета, това говори за добра себеоценка, умение да се контролират емоциите, сработване с околните, стремеж за търсене на път за разбирателство. Разполагането на фигурата изцяло в поле ДяГ показва фантазьорство, неадекватност в поведението, себичност и показност. Когато фигурата е нарисувана върху поле ЛД, това говори за стремеж към сигурност и удобство, за конформизъм, предпазливост и за страх от изява. Разполагане на фигурата върху поле ДяЦ и част от съседните полета е знак за индивидуализъм, способност да се влага много енергия в дейности, ориентирани към бъдещето, лидерски амбиции и предприемчив дух.

РИСУНКА НА СЕМЕЙСТВО

Особености на Аз-фигурата. Разполагане на Аз-фигурата

фиг. 30

фиг. 31

Разполагането на Аз-фигурата както в рисувателното поле, така и в композцията от изобразени членове на семейството показва как детето се чувства в обкръжението на своите близки. Близост между членовете на семейството и комфорт в семейните взаимоотношения се демонстрират тогава, когато детето разполага себе си в центъра, между майката и бащата (фиг. 31) или неговата фигура е водач на групата, както е на фиг. 30.

Размер на Аз-фигурата

фиг. 37

фиг. 33

Големината на Аз-фигурата е показател за себеоценката на рисуващия. Когато Аз-фигурата е най-голяма в композицията, то това говори за висока себеоценка и егоцентризъм. На фиг. 37 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като огромен динозавър, под когото са разположени останалите членове на семейството. Бащата като съперник на момчето за любовта на майката е изтласкан в края на рисунката в образа на петел, най-малката фигура. Фигурата на динозавъра демонстрира стремеж за доминиране и покровителство над останалите. Подобно желание за протекция и защита има в рисунката на семейство змии на фиг. 33. Аз-фигурата под формата на най-голямата змия е обрамчила останалите членове на семейството. Майката е в центъра на композицията и тя е източник на тревога за детето, тъй като е със сериозен здравословен проблем.

фиг. 36

Когато Аз-фигурата е значително по-малка от останалите персонажи, това говори за усещането за собствена незначителност и малоценност на автора в семейната му среда. На фиг. 36 от тест „Омагьосаното семейство“ детето се е нарисувало като мъничка мравка, която е много по-малка в сравнение с фигурите на майката и на бащата. Изборът на вида животно за себе си също е указание за ниска себеоценка. Много малката фигура в някои случаи показва неудовлетворена потребност от обгрижване и защита от страна на родителите. Детето силно желае да привлече вниманието им върху себе си.

фиг. 32

фиг. 39

В голяма част от рисунките децата изобразяват себе си равни по големина на някой от родителите (фиг. 32 и фиг. 39). Реализъм в изображението на съотношението между размерите на фигурите на членовете на семейството има когато детето рисува себе си в 1/3 от височината на родителя.

Уподобяване на Аз-фигурата

За най-малките деца е характерно стереотипното рисуване, когато хората се изобразяват по един и същи начин и само изричното указание на автора може да различи фигурата на родител от тази на детето. При децата в предучилищна и начална училищна възраст рисувателните умения са вече добре развити и в рисунките на група от хора се наблюдават различия както в големината на фигурите, така и в начина на изобразяване на присъщите детайли. Затова, когато две фигури от семейството са нарисувани по един и същи начин, това има важно символно значение. Уподобяването на Аз-фигурата с фигура от същия пол показва добра полова идентификация. Освен това когато фигурата на сина и на бащата или на дъщерята и на майката са нарисувани така, че изглеждат почти еднакви, то това говори за близки емоционални отношения между рисуващото дете и родителя от същия пол.

Само Аз-фигура

Понякога, въпреки ясно поставеното задание, детето рисува единствено себе си без други фигури на листа. Изобразява в подробности пейзаж, обстановка в дома или домашни любимци. Присъствието само на една фигура, с която детето се идентифицира, е ясен знак за липса на чувство за принадлежност към семейството. В зависимост от това как е изобразена Аз-фигурата може да се прецени дали себеусещането е в позитивна или в негативна посока. В случай, че Аз-фигурата е разположена в центъра на рисувателното поле, голяма по размер, оцветена в ярки цветове, изпъстрена с много детайли, очевидно не става дума за отхвърляне и изоставяне от страна на родителите. Такава рисунка показва силен егоцентризъм, съсредоточено внимание върху собствените желания и претенции, личност, клоняща към хистеричност. Когато самотната Аз-фигурата е малка, в тъмни цветове, разположена в някой от ъглите на рисувателното поле, с много изтривания и задрасквания, схематична без нужните детайли, това показва силни чувства на изоставеност и отхвърленост, дори в някои случай показва аутистични тенденции.

Без Аз-фигура

Когато детето рисува всички членове на семейството, но ”забравя“ да изобрази себе си, по символичен начин то показва чувството си на непълноценност и дистанциране от близките. Детето се чувства самотно, непотребно и отхвърлено и отделя себе си от другите, т.е. от семейството като общност. Такива рисунки се срещат повече при изоставени емоционално или физически деца, но не са изключение и при деца в на пръв поглед нормални семейства. В детската природа е заложена изключително силна потребност от обич и привързаност и стремеж за сигурност. Липсата на чувство за приобщеност към близките, ниската себеоценка и потиснатост в някои случаи може да е породена от прекалената взискателност и критичност на родителите към детето, от вечното им недоволство и сравнение с други деца в семейството или извън него. Начинът на изобразяване на семейството, без Аз-фигурата, е показателен за посоката и характера на детските емоционални стремежи. Ако рисунката на семейството излъчва позитивизъм, с характерните за това едри фигури, в ярки цветове, с достатъчно подробности, желанието на детето да принадлежи към групата на най-близките хора е възпирано по някакъв начин от временна пречка, наказание или забрана. В такъв случай липсата на Аз-фигурата е демонстрация на протест или отмъщение. Ако семейството е нарисувано в тъмни цветове, замазано, задрасквано с малки, неясни и непълни фигурки, липсата на Аз-фигура е показател за страх от конфликт, който вероятно там тлее или пък вече се разгаря и от който детето иска макар и символно да избяга. Силно тягостно усещане за изолация и самота показва рисунка, в която детето въпреки ясно зададената тема не рисува нито себе си, нито някой друг от членовете на семейството, а запълва пространството с изображения на пейзаж или домашен интериор.

Автор: Муси Дачева-магистър психолог, училищен психолог и астролог.
Откъс от книгата на Муси Дачева “Рисунка-тест,тест-рисунка”.

Източник: www.temura.net

БР: Статията е поместена с разрешението на автора.

Коментари

Написано от bluebetty на 2009-03-16 14:33:38 Браво статията е супер. Жалко само, че книгата не може да се намери по книжарниците.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.