|
|
При нов абонамент! Отворете е-мейла си за потвърждение
|
|
|
 Стилиана - Дете на месеците Април и Май 2007г. |
|
|
|
|
Страница 2 от 2
Писмото на една майка
Аз съм една майка, която има огромна мъка. Синът ми Добри Стефанов Николов е на 11 години. През март 2006 г. се разболя от най-тежката и коварна болест - остра нелимфобластна миеломоноцитна левкемия. От тогава животът се превърна в ад за мен и моето семейство. Бяхме съкрушени - аз и моят съпруг - от това, че нашето голямо съкровище, слънцето на нашия живот е болно от най-лошата, най-жестока болест на човечеството. Никога няма да забравя денят, в който лекуващата лекарка на Добри - д-р Белчева от III ДК по онко-хематология в гр. Варна - ми съобщи страшната новина. УЖАС! Изпитах непосилна болка, чувство на огромна празнина се загнезди в мен. Боже, защо?! Защо моето слънчице, защо моето единствено детенце, защо... Защо не бях аз на негово място, аз да изтърпя многото тежки курсове химиотерапия, които в последствие се оказаха почти непосилни за неговото крехко телце. Няма да забравя първия курс химиотерапия. Дозите Алексан бяха много високи (бластите бяха над 85%) и Доби загуби 15 кг от теглото си за 1 месец. Спря да се храни , спря да говори с мен, не искаше никого да вижда – дори баща си, нищо не искаше- освен да спре огромната физическа болка. От рязкото отслабване нямаше сили да става от леглото, мускулите му атрофираха. Искаше само да спи през цялото време и когато се събуди този кошмар да е свършил вече. Уви! Това не се случваше. При всяка негова силна болка в корема сестрите му поставяха болкоуспокояващи, които действаха само около половин час. И така – денонощие след денонощие... От болкоуспокояващите Добчо получи страшни халюцинации – страх и кошмари наяве и насън. Неописуем е ужасът да гледаш как детето ти страда и ти казва: ”Мамо, искам да умра за да спре да ме боли. Помогни ми!”. Морфинът също не му помагаше особено. Показателите се сринаха, червата му спряха да функционират, коремчето започна да се надува – имаше опасност да направи перитонит. Нямаше какво друго да се направи освен да бъде покрит с най-силни антибиотици и да се чака подобрение. И то дойде. С помощта на Господ и прекрасния екип на III ДК, които денонощно бяха при него. Но всичко не свърши дотук – от многото биопродукти, които му бяха преляти се Добри се разболя и от Хепатит С, което допълнително усложнява състоянието му. И така – 9 месеца мъки, болки, безндеждност и отчаяние. От 21.12.2006 г. сме на поддържащ курс с Алексан (малки дози) и Ланвис. В този момент болестта е в ремисия и спасението и шансът на Добри са в КМТ – за съжаление в чужбина, тъй като нямаме съвместим фамилен донор и в България няма кой да извърши трансплантацията. Разказвам ви тази история, защото в този тежък период от живота ни се нуждая от вашата помощ.
Една майка и един баща търсят подкрепа и помощ от своите сънародници за извършване на животоспасяваща костно-мозъчна трансплантация на сина си. Помогнете ми да върна живота на моето дете! Помогнете ми да върна Доби в училище- при неговите съученици и приятели! Помогнете ми да му дам лудориите и мечтите , които ще има.. Вярвам в добрината на всички вас! Благодаря ви!
С много вяра и надежда: Ваши Дияна и Стефан
|
"Обадете се другата седмица"
Написано от
\n Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
'>Мариана Тодорова на 2007-07-04 20:55:03
Ако си мислите, че случаят със „забравения” от чиновниците в Министерство на здравеопазването Добри е инцидентен, ще трябва да ви разочароваме.Молбата за подпомагане на закупуването на шини за Данко Атанасов-другото дете от Спаси, дари на... е подадена на 21.02.2007 год.Преди повече от четири месеца.Бащата на Дани вече не може да изброи колко пъти се е обаждал в МЗ да пита какво става с тяхната молба. Редовните отговори, които получава са: „Обадете се другата седмица”, „Колежката я няма”, „Колежката е заета”, „Засега нямаме резултат по вашата молба”, „Очаквайте отговор по пощата”. Сигурно вече се досещате, че до днес такъв „отговор по пощата” не е получен. Нито положителен, нито отрицателен. Молбата, подадена с вх.№ 95-00-13/21.02.07, е за подпомагане закупуването на шини за Данко. Всяка смяна струва 7000 евро и задължително трябва да бъде извършвана на около 6 месеца в следващите 5 години, докато Дани расте. Немислимо е да бъде спряна подмяната – крачетата му биха се върнали необратимо към състоянието си отпреди операцията.Такива шини в България не се изработват.Приблизителната сума, необходима на Дани, за да ходи изправен и без болки, е 40 000 евро. Това е втората молба на семейство Атанасови.
www.save-darina.org | Край на кампанията в помощ на Данко!
Написано от Мариана Тодорова на 2007-07-21 10:30:59
Край на кампанията в помощ на Данко!
Скъпи приятели, с това дарение на Дора и Росен-родителите на Дари, средствата в сметката на Данко достигнаха 42 000 евро и кампанията се прекратява.Изразяваме огромното си уважение към Дора и Росен, които въпреки болката и страданието си, намират сили да продължат да подкрепят децата в нужда! Благородният им жест е още едно доказателство, че за любовта няма граници и че усмивката на Дари никога няма да угасне!Благодарим на всички дарители, които се включиха в кампанията и дадоха възможност на Данко да ходи изправен и без болки!След няколко години, с помощта на всички вас, той ще бъде здрав и пълноценен мъж.
Данко: http://www.help-dani.info/index.html
save-darina.org | Добри новини за Добри!
Написано от Мариана Тодорова на 2008-01-25 21:45:50
На 14 януари 2008г. е направена контролна миелограма и пълни изследвания , които показват отлични показатели на кръвната картина с леко завишени чернодробни стойности (?). При Добри на този етап е постигната пълна ремисия на болестта. |
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 |
Хасково
19°C |
|
|
|
|
