Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Престижът на учителя 19 06 2018      
 
Оценка: / 27
СлабОтличен 
Престижът на учителя пред учениците –постигане на авторитет

Успехът на преподавателя в неговата работа се изразява както в подготовката и знанията, които има, така и в образа, авторитета, който изгражда в очите на своите възпитаници. Учителят, неговото поведение и нагласа имат основно значение за образованието и възпитанието на учениците. От образът, който преподавателят ще си изгради пред своите ученици, в голяма степен зависи и мотивацията и успеваемостта на вторите. Добрият учител знае, че има „властта” да мотивира възпитаниците сир да ги научи да харесват предмета му, а може би дори да го обичат. Взаимоотношенията между учителя и ученика имат основна роля при желанието за изучаване на определен предмет. В този смисъл поведението и отношението на преподавателя трябва да служат за пример и да будят уважение. Авторитетът трябва да се гради непрекъснато и да се отстоява през учениците. Много е важно учителят да показва защо заслужава да бъде уважаван и със същата сила да уважава и да зачита учениците си, защото престижът се заслужава и не може да бъде наложен над никого.
Педагогическо майсторство на учителя:
Успехът в професионалния труд на учителя изисква педагогическо майсторство. Според А.С. Макаренко, педагогическото майсторство се придобива в ежедневна педагогическа дейност и зависи само от собствените усилия на учителя да се утвърждава в професията.Важна страна на педагогическото майсторство е отличното владеене на предмета от учителя до степен да си играе с материала. Владеенето на предмета означава не само точни, дълбоки и трайни знания, но и умение за творческо комбиниране на преподавания материал, като се допълва с данни от живота, науката, литературата, изкуството. Владеещият предмета си учител може да изрази една и съща мисъл в различни форми, като използва собствени примери и упражнения. Показатели за умелото преподаване са не само културата, ерудицията на учителя, но и живото и изкусно прилагане на педагогически принципи в практиката. Учителят-майстор успява да организира и мобилизира класа и да включи всеки ученик в активна и самостоятелна дейност за съзнателно ускоряване на учебното съдържание, като за целта използва разнообразни похвати на педагогическо въздействие. Той владее до съвършенство методите за преподаване и възпитание. Умее да предвижда ефекта от педагогическите действия и взаимодействия, да прогнозира поведението на учениците. Няма проблеми с дисциплината в класа и учебната работа на учениците си. Съществен компонент в педагогическото майсторство е педагогическата техника. В съдържанието на това понятие се включват различни похвати и практически умения на учителя – погледът, мимиката, жестовете, походката, постановката на гласа. Устната реч на педагога се отличава с яснота, логическа последователност, изразителност, емоционална обагреност.
Съществени елементи в педагогическата техника са жестът, походката, умението на учителя да стои, да бъде винаги стегнат, да излъчва от себе си оптимизъм и бодрост.
Овладяването на педагогическата техника и проявата на творчество дават възможност на учителя да изяви по-цялостно своята личност, да преодолява еднообразието, шаблона, скуката в дейността си и да увеличи възпитателното въздействие върху учениците. Учителят-майстор е своеобразен диригент на цялостния процес на усвояване на знанията. Той управлява дейността на учениците, развивайки умението им самостоятелно да работят и активно да овладяват учебния материал. За него е характерен по-висок темп на речта и изобщо по-стегнат стил на работа, без което е невъзможна истинска интензификация на възпитателно-образователния процес. Има чувство за хумор, по-често е в добро настроение и оценява справедливо учащите се.
-Педагогически такт.
Педагогическият такт е отношението на възпитателя към възпитаника и колектива, при което принципите на научния мироглед и действителен хуманизъм се осъществяват с отчитане на индивидуалните и възрастови особености на учащите се, техните временни психически състояния, жизнени обстоятелства и конкретна ситуация.
Професионалния такт на учителя включва в себе си особености на поведението, свързани със способността маневрено, гъвкаво да се действа според ситуацията и особеностите на възпитателният обект, умело да се подбират и комбинират най-подходящи средства и методи за педагогическо действие. Той е съществена част от педагогическото майсторство и необходима предпоставка за ефективно изпълнение на професионално-педагогическите функции. Изразява се по думите на А.С. Макаренко, в искреността на учителското мнение. Проявява се в балансирано съотношение между твърди изисквания и искрено уважение на учителя към индивидуалните интереси, склонности и способности на ученика, ако са насочени към благородни цели, в правилен подход към възпитаниците и оказване необходимо влияние върху тях чрез активно педагогическо въздействие или пък своевременно и умело сдържане на определено действие.
За да бъде учителят тактичен, са необходими не само знания, опит, но и съответните свойства на характера и умение да се подбират най-подходящи възпитателни средства и мерки спрямо всеки ученик и проява на колектива.В същност педагогическият такт е умение за точно ориентиране в нововъзникала ситуация и най-бързо вземане на правилно решение, т.е. нужна е гъвкавост на ума
Особеността на учителския характер и темперамент, се проявява в различни форми без да може да се помести в определени схеми или шаблони и да се стандартизира.
- Последици от нетактичността
Проявите на нетактичност от учителя са съществени негови недостатъци. Те влекат след себе си отрицателни психически последствия за учениците: затвореност, недоверчивост, озлобеност и желание да се прави обратното на това, което иска възпитателят, допуснал реална или мнима, въображаема несправедливост спрямо ученика ; хитрост, подмазване, лицемерие, стремеж на ученика да се покаже не такъв какъвто е, но да угоди на учителя и развитие на злокачествен конформизъм : отслабване вярата в собствените възможности и неувереност на ученика в себе си, в собствените сили, в резултат на което се убива желанието му за учене, отчужденост от колектива най-често поради осмиване на ученика или отделни негови недостатъци от учителя пред съучениците му.
Неврозите, от които страдат над 10% учащи се, възникват поради нетактичност и неправилни възпитателни отношения. Информационната претовареност също играе в това отношение съществена роля, но дидаскогенните неврози по правило преобладават над дидактогенните.
-Ефективност на учителя.
Ефективността на учителя най-често се оценява по крайните резултати от
неговата работа. Ученическият прогрес е сърцевина на ефективността на обучението, при това, учителите могат да използват методики и техники на преподаване и обучение, които намират за продуктивни, и да пренебрегват други, които не одобряват.
В процеса на своята работа учителите неминуемо си имат любимци. Но както учителите имат предпочитани класове или любимци, така и учениците изпитват нееднакви чувства към своите преподаватели. Има случаи, когато децата учат и се стремят да постигнат добри резултати, защото ценят своите учители, уважават ги, привързани са към тях. Учениците са мотивирани от желанието да получат одобрение от учителя си и това обикновено рефлектира върху изучавания предмет, който става „любим”. При подобен тип мотивация „уча, защото уважавам ( обичам ) своя учител, респективно предмет”, учениците могат да постигнат големи резултати и главният стимул е учителят ; при смяна на учителя обаче предметът просто престава да бъде ценен. Едно дете може да приема безрезервно определен свой преподавател само при условие, че той го обгради с внимание, че прояви разбиране и повярва в способностите му. Не е необходимо ученикът да бъде толериран, но ако към него се изяви по-топло отношение, ученическите достижения стават по-високи.. И така ефективността на учителя зависи от неговото поведение, което е в състояние да предизвика определени ученически реакции. В зависимост от подхода на преподавателя в клас може да се установи атмосфера, която да благоприятства активното включване на всички деца в работата, привличане и предразполагане към участие, или пък обратното – „затваряне пътя” към учениците.
За добрата преподавателска работа са важни някои чисто личностни качества и моменти. Психологическите качества са много необходими, надеждни са и дават добър резултат, внушават голямо доверие на учениците, според интервюираните лица. Учителят разчита на своите чисто психологически качества, защото именно търпението, чувството за хумор и спокойствието могат да го „спасят” в една или друга ситуация, когато, за да запази своя авторитет, той трябва да реагира бързо. Не случайно в най – ранния кодекс на българския учител, какъвто представлява „Рибния буквар” е написано: „ Ще се трудя да съм и от вътре и отвън добър, смирен, кротък, целомъдрен, благочестив...” .
Потвърждение на необходимостта от психологически качества с оглед постигане на добри резултати и ефективни контакти с учениците представлява следния експеримент проведен с учители. Помолени да опишат каква репутация биха искали да имат пред своите ученици, учителите използват няколко ключови сюжета. От една страна, стоят конотациите, свързани с работата, например „учениците научават урока още в час”. Другата пределно обща тема е „експресивната”, включваща следните описания на добрия учител – „справедлив”, „проявява топлина и разбиране”, „уважава учениците”, „учениците са доволни, че са в клас”, „учителят е харесван”.
Оказва се, че учителите споменават много повече ключови думи, свързани с темата за желаната от тях репутация. Това означава, че учителите биха искали да бъдат харесвани от своите ученици, защото са „справедливи”, „добри”, „с чувство за хумор”, че е „приятно в часовете им”, че учениците „обичат да разговарят с тях”; учителите искат да получават одобрение. Този образ е твърде важен за учителите и това е разбираемо, тъй като самите преподаватели имат съзнанието, че висотата на техния професионализъм едва ли може да бъде оценен от учениците в термините „познава добре материала, който преподава”, „владее нещата” и т.н.
-Заключение:
Престижът, който учителят има пред своите ученици е много важен за неговата работа. Отношението към учениците и авторитетът който изгражда с него има силата да мотивира или съответно да демотивира възпитаниците към ученето. Именно поради това постигането на добра репутация е от изключителна важност за учителя със стратегия, който иска да види на лице резултатите от своя труд и едновременно с това да уважаван, ценен и търсен. И ако тази цел е постигната всички ще бъдат удовлетворени: учителят от своя труд; родителите от постиженията на децата си и от компетентността на учителя; учениците от своя учител и т.н.

Стела Йорданова
ШУ, Педагогически факултет


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
Подобряване плавността на говорния поток...
Подобряване плавността на говорния поток по метода на цветните асоциации върху музикални мотиви ...
Още  ]
Детето от 3 до 6 години
Детето от 3 до 6 години Афективно развитие На 3 години Слав е конформист. Той непрекъ...
Още  ]
Сменете подхода с вашия тийнейджър
Сменете подхода с вашия тийнейджър Ако използвате същите възпитателни методи от времето, кога...
Още  ]
Д-р Антония Кишева: Здравето и качествот...
Д-р Антония Кишева: Здравето и качеството на живот на пациента е приоритетна грижа! Разгово...
Още  ]
Детето - без баща или между двама
Детето - без баща или между двама Доста по-често от преди в наши дни детето се отглежда ...
Още  ]
  Моето Дете