Търсене:
 
      Начало Статии и интервюта Престижът на учителя 24 11 2017      
 
Оценка: / 27
СлабОтличен 
Престижът на учителя пред учениците –постигане на авторитет

Успехът на преподавателя в неговата работа се изразява както в подготовката и знанията, които има, така и в образа, авторитета, който изгражда в очите на своите възпитаници. Учителят, неговото поведение и нагласа имат основно значение за образованието и възпитанието на учениците. От образът, който преподавателят ще си изгради пред своите ученици, в голяма степен зависи и мотивацията и успеваемостта на вторите. Добрият учител знае, че има „властта” да мотивира възпитаниците сир да ги научи да харесват предмета му, а може би дори да го обичат. Взаимоотношенията между учителя и ученика имат основна роля при желанието за изучаване на определен предмет. В този смисъл поведението и отношението на преподавателя трябва да служат за пример и да будят уважение. Авторитетът трябва да се гради непрекъснато и да се отстоява през учениците. Много е важно учителят да показва защо заслужава да бъде уважаван и със същата сила да уважава и да зачита учениците си, защото престижът се заслужава и не може да бъде наложен над никого.
Педагогическо майсторство на учителя:
Успехът в професионалния труд на учителя изисква педагогическо майсторство. Според А.С. Макаренко, педагогическото майсторство се придобива в ежедневна педагогическа дейност и зависи само от собствените усилия на учителя да се утвърждава в професията.Важна страна на педагогическото майсторство е отличното владеене на предмета от учителя до степен да си играе с материала. Владеенето на предмета означава не само точни, дълбоки и трайни знания, но и умение за творческо комбиниране на преподавания материал, като се допълва с данни от живота, науката, литературата, изкуството. Владеещият предмета си учител може да изрази една и съща мисъл в различни форми, като използва собствени примери и упражнения. Показатели за умелото преподаване са не само културата, ерудицията на учителя, но и живото и изкусно прилагане на педагогически принципи в практиката. Учителят-майстор успява да организира и мобилизира класа и да включи всеки ученик в активна и самостоятелна дейност за съзнателно ускоряване на учебното съдържание, като за целта използва разнообразни похвати на педагогическо въздействие. Той владее до съвършенство методите за преподаване и възпитание. Умее да предвижда ефекта от педагогическите действия и взаимодействия, да прогнозира поведението на учениците. Няма проблеми с дисциплината в класа и учебната работа на учениците си. Съществен компонент в педагогическото майсторство е педагогическата техника. В съдържанието на това понятие се включват различни похвати и практически умения на учителя – погледът, мимиката, жестовете, походката, постановката на гласа. Устната реч на педагога се отличава с яснота, логическа последователност, изразителност, емоционална обагреност.
Съществени елементи в педагогическата техника са жестът, походката, умението на учителя да стои, да бъде винаги стегнат, да излъчва от себе си оптимизъм и бодрост.
Овладяването на педагогическата техника и проявата на творчество дават възможност на учителя да изяви по-цялостно своята личност, да преодолява еднообразието, шаблона, скуката в дейността си и да увеличи възпитателното въздействие върху учениците. Учителят-майстор е своеобразен диригент на цялостния процес на усвояване на знанията. Той управлява дейността на учениците, развивайки умението им самостоятелно да работят и активно да овладяват учебния материал. За него е характерен по-висок темп на речта и изобщо по-стегнат стил на работа, без което е невъзможна истинска интензификация на възпитателно-образователния процес. Има чувство за хумор, по-често е в добро настроение и оценява справедливо учащите се.
-Педагогически такт.
Педагогическият такт е отношението на възпитателя към възпитаника и колектива, при което принципите на научния мироглед и действителен хуманизъм се осъществяват с отчитане на индивидуалните и възрастови особености на учащите се, техните временни психически състояния, жизнени обстоятелства и конкретна ситуация.
Професионалния такт на учителя включва в себе си особености на поведението, свързани със способността маневрено, гъвкаво да се действа според ситуацията и особеностите на възпитателният обект, умело да се подбират и комбинират най-подходящи средства и методи за педагогическо действие. Той е съществена част от педагогическото майсторство и необходима предпоставка за ефективно изпълнение на професионално-педагогическите функции. Изразява се по думите на А.С. Макаренко, в искреността на учителското мнение. Проявява се в балансирано съотношение между твърди изисквания и искрено уважение на учителя към индивидуалните интереси, склонности и способности на ученика, ако са насочени към благородни цели, в правилен подход към възпитаниците и оказване необходимо влияние върху тях чрез активно педагогическо въздействие или пък своевременно и умело сдържане на определено действие.
За да бъде учителят тактичен, са необходими не само знания, опит, но и съответните свойства на характера и умение да се подбират най-подходящи възпитателни средства и мерки спрямо всеки ученик и проява на колектива.В същност педагогическият такт е умение за точно ориентиране в нововъзникала ситуация и най-бързо вземане на правилно решение, т.е. нужна е гъвкавост на ума
Особеността на учителския характер и темперамент, се проявява в различни форми без да може да се помести в определени схеми или шаблони и да се стандартизира.
- Последици от нетактичността
Проявите на нетактичност от учителя са съществени негови недостатъци. Те влекат след себе си отрицателни психически последствия за учениците: затвореност, недоверчивост, озлобеност и желание да се прави обратното на това, което иска възпитателят, допуснал реална или мнима, въображаема несправедливост спрямо ученика ; хитрост, подмазване, лицемерие, стремеж на ученика да се покаже не такъв какъвто е, но да угоди на учителя и развитие на злокачествен конформизъм : отслабване вярата в собствените възможности и неувереност на ученика в себе си, в собствените сили, в резултат на което се убива желанието му за учене, отчужденост от колектива най-често поради осмиване на ученика или отделни негови недостатъци от учителя пред съучениците му.
Неврозите, от които страдат над 10% учащи се, възникват поради нетактичност и неправилни възпитателни отношения. Информационната претовареност също играе в това отношение съществена роля, но дидаскогенните неврози по правило преобладават над дидактогенните.
-Ефективност на учителя.
Ефективността на учителя най-често се оценява по крайните резултати от
неговата работа. Ученическият прогрес е сърцевина на ефективността на обучението, при това, учителите могат да използват методики и техники на преподаване и обучение, които намират за продуктивни, и да пренебрегват други, които не одобряват.
В процеса на своята работа учителите неминуемо си имат любимци. Но както учителите имат предпочитани класове или любимци, така и учениците изпитват нееднакви чувства към своите преподаватели. Има случаи, когато децата учат и се стремят да постигнат добри резултати, защото ценят своите учители, уважават ги, привързани са към тях. Учениците са мотивирани от желанието да получат одобрение от учителя си и това обикновено рефлектира върху изучавания предмет, който става „любим”. При подобен тип мотивация „уча, защото уважавам ( обичам ) своя учител, респективно предмет”, учениците могат да постигнат големи резултати и главният стимул е учителят ; при смяна на учителя обаче предметът просто престава да бъде ценен. Едно дете може да приема безрезервно определен свой преподавател само при условие, че той го обгради с внимание, че прояви разбиране и повярва в способностите му. Не е необходимо ученикът да бъде толериран, но ако към него се изяви по-топло отношение, ученическите достижения стават по-високи.. И така ефективността на учителя зависи от неговото поведение, което е в състояние да предизвика определени ученически реакции. В зависимост от подхода на преподавателя в клас може да се установи атмосфера, която да благоприятства активното включване на всички деца в работата, привличане и предразполагане към участие, или пък обратното – „затваряне пътя” към учениците.
За добрата преподавателска работа са важни някои чисто личностни качества и моменти. Психологическите качества са много необходими, надеждни са и дават добър резултат, внушават голямо доверие на учениците, според интервюираните лица. Учителят разчита на своите чисто психологически качества, защото именно търпението, чувството за хумор и спокойствието могат да го „спасят” в една или друга ситуация, когато, за да запази своя авторитет, той трябва да реагира бързо. Не случайно в най – ранния кодекс на българския учител, какъвто представлява „Рибния буквар” е написано: „ Ще се трудя да съм и от вътре и отвън добър, смирен, кротък, целомъдрен, благочестив...” .
Потвърждение на необходимостта от психологически качества с оглед постигане на добри резултати и ефективни контакти с учениците представлява следния експеримент проведен с учители. Помолени да опишат каква репутация биха искали да имат пред своите ученици, учителите използват няколко ключови сюжета. От една страна, стоят конотациите, свързани с работата, например „учениците научават урока още в час”. Другата пределно обща тема е „експресивната”, включваща следните описания на добрия учител – „справедлив”, „проявява топлина и разбиране”, „уважава учениците”, „учениците са доволни, че са в клас”, „учителят е харесван”.
Оказва се, че учителите споменават много повече ключови думи, свързани с темата за желаната от тях репутация. Това означава, че учителите биха искали да бъдат харесвани от своите ученици, защото са „справедливи”, „добри”, „с чувство за хумор”, че е „приятно в часовете им”, че учениците „обичат да разговарят с тях”; учителите искат да получават одобрение. Този образ е твърде важен за учителите и това е разбираемо, тъй като самите преподаватели имат съзнанието, че висотата на техния професионализъм едва ли може да бъде оценен от учениците в термините „познава добре материала, който преподава”, „владее нещата” и т.н.
-Заключение:
Престижът, който учителят има пред своите ученици е много важен за неговата работа. Отношението към учениците и авторитетът който изгражда с него има силата да мотивира или съответно да демотивира възпитаниците към ученето. Именно поради това постигането на добра репутация е от изключителна важност за учителя със стратегия, който иска да види на лице резултатите от своя труд и едновременно с това да уважаван, ценен и търсен. И ако тази цел е постигната всички ще бъдат удовлетворени: учителят от своя труд; родителите от постиженията на децата си и от компетентността на учителя; учениците от своя учител и т.н.

Стела Йорданова
ШУ, Педагогически факултет


Коментари

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
Advertisement
ТЕМИ ОТ СТАТИИТЕ
Статии
8 факта за храненето на децата
8 факта за храненето на децата По отношение на храненето на децата си, родителите често по...
Още  ]
Детските страхове и кошмари
Детските страхове и кошмари Силвия Кръстева- психолог и психотерапевт Детството е е...
Още  ]
Как да активизираме речта у детето?
Как да активизираме речта у детето? Съвместно разглеждане на предмети Възраст...
Още  ]
Първата детска четка влиза в употреба, к...
Първата детска четка влиза в употреба, когато поникнат 6- 8 млечни зъба Родителите трябва да ...
Още  ]
Какво става в детските глави?
Какво става в детските глави? Всяко дете може да получи удоволствие от обучението в училище....
Още  ]
  Моето Дете