|
|
|
Страница 1 от 2
Биберон–залъгалка - не е невинна привичка!
Всичко започва с незадоволения инстинкт на кърмачето за нахранване.
Биберон - залъгалка или пръстите си смучат тези деца, които не са си дояли.
Кърмачетата, които за 15-20 минути изсукват достатъчно кърма, заспиват често още на гърдата на майка си и спят спокойно до следващото кърмене. Те изплакват само понякога -при колики. Има обаче деца, които плачат и когато са добре нахранени - било от силни колики, било от това, че са невропатични.
Майката им дава биберон-залъгалка, за да ги успокои, а ако не направи това, те така силно и настойчиво започват да пищят, че в края на краищата получават биберона.
Други кърмачета започват да смучат палеца си, по-рядко показалеца, средния и четвъртия пръст, дори в отделни случаи и цялото юмруче. Тази привичка ги успокоява и те прибягват към нея главно при заспиване. Някои бебета обаче смучат пръстите си и в будно състояние, особено ако никой не се занимава с тях, когато са преуморени, когато скучаят или се чувствуват изоставени, и по-големи деца също смучат пръстите си.
Смученето на биберон-залъгалка или пръстите не само запълва „психичния глад" за нежност и внимание, но доставя и удоволствие, поради което става не само навик, но безусловният рефлекс за сукане се превръща в условен - вредна привичка.
Все пак по-разумно е да се даде биберон-залъгалка, отколкото да се допусне кърмачето да си смуче пръстите.
Защо?
По много причини.
Пръстите не винаги са чисти. При смучене те не само могат да предизвикат заболявания на устната кухина (напр. .млечница") и на храносмилателния канал, но от постоянното овлажняване кожата им става податлива на всякакви инфекции.
Биберонът-залъгалка може да се извари и да бъде стерилен.
Ако падне от устата на детето, може да се попари с вряла и изплакне със студена вода, преди да му се даде отново. Биберонът-залъгалка има и друго преимущество: по-рядко води до деформация на зъбите и челюстите. Затова обаче той трябва да бъде по-специален!
Биберонът-залъгалка трябва да има форма, която да съответствува на анатомичните особености на устната кухина: предният край на каучуковата му част трябва да е изпъкнал нагоре към небцето, а долната му повърхност, която се опира до езика, трябва да е плоска.
В горната си половина полиамидният щит трябва да е дъгообразно изрязан, за да не притиска горната челюст и да пречи на нейното развитие каучуковата част да е еластична и да издържа продължително време на изваряване.
За съжаление, на българският пазар има залъгалки, които не отговарят на тези изисквания.
Второ условие биберонът-залъгалка да довежда по-рядко и до по-слаби зъбно-челюстни деформации е да се дава за възможно най-кратко време и да се отнема веднага, когато кърмачето се успокои и заспи.
Детето никога не бива да спи с биберон в устата си.
На трето място е важно кърмачето да отвикне от биберон колкото е възможно по-рано. Това става най-често между третия и шестия месец и най-късно до двегодишна възраст. Смученето на пръсти е много по-лош и продължителен навик.
Той започва обикновено по време на никненето на зъбите и има „връхна точка" между 18-ия и 21-месец. Понякога продължава чак до училищна възраст.
Приблизително четири от всеки пет деца до 14 години, които са смукали биберон-залъгалка или пръстите си, получават зъбно-челюстни деформации. Повечето от тях се нуждаят от ортодонтска помощ - шини и др. Тези апаратчета се поставят най-рано след две и половина годишна възраст. Ако зъбночелюстната деформация е слабо изразена, може да не се слага ортодонтски апарат.
Накрая биберон-залъгалка да се дава само след като детето се е нахранило, когато заспива и то само ако е много плачливо и нервно. Стремежът на всички родители трябва да бъде да отвикнат детето от този вреден навик колкото е възможно по-рано.
|
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
