Търсене:
 
      Начало 24 11 2017      
 
Оценка: / 5
СлабОтличен 

Раждане


Обикновено всички родители много ясно си спомнят раждането на своите деца като особено и най-важно събитие в техния живот. Но има още един човек в чиито живот този ден е единствен и също много важен - раждащото се дете.
До своето раждане човек се намира в една топла, тъмна и тясна среда, която е напълно изолирана, но му създава абсолютен комфорт. Тази среда има една и съща температура със самия него. Кожата му е покрита от слой мазнина, а течна обвивка запълва празнините между неговото тяло и стените на матката. При тези условия няма триене, няма промяна в усещанията, няма промени. Очите на детето са добре развити, но в организма на майката е невъзможно да се гледа и затова те бездействат. Не е нужно и да се диша, нито пък да се преработва храна и затова усещания отвън детето не получава освен да възприема някои звуци и движения. Това обаче е доста приглушено, защото течната среда го изолира от обкръжаващия свят.
Идва моментът, когато тялото на детето трябва да започне да функционира самостоятелно и неговите сетивни органи да получат максимална стимулация от външния свят. От матката детето попада в плътния и еластичен родов път. Тук пространството за движение е много ограничено, но мястото е достатъчно за детето. То по-лесно ще премине родовия път, ако го разтваря с тази част на тялото си, която е най-малка.

Диаметърът на главата на плода е по-малък от окръжността на таза и затова е нормално детето да върви с главата напред и надолу и с гръб към корема на майката. При това положение детето се държи спокойно, а майката диша по-леко, защото между диафрагмата и горната част на матката в началото на родовата дейност се появява малко повече място. Обикновено обаче, когато започнат родилните болки и раждали жени се оказват неподготвени. Може би причината за това е, че тялото на жените се оказва във властта на сили, които не се поддават на съзнателно управление. Затова по-добре е да приемем, че с началото на родилните болки детето сигурно ще се появи на този свят, независимо дали майката взема съзнателно участие в това или не. Нейните мускули ще започнат да се съкращават с определена честота и сила, докато родовия канал бъде напълно отворен. Стените на матката ще започнат да изтласкват плода и ще оказват налягане върху него, докато той се роди. През това време майката не може да поспре да отдъхне или да почака, докато дойде лекаря. Може само едно да преживее всичко това. Още повече, че това не е само стресово изживяване за нея, то е още по-стресово за раждащото се дете. В този момент тялото на майката е само едно средство за поява на детето и на този свят.

Родилката не може да види как мускулните и съкращения преобръщат тялото на детето, натискат го и му придават съвършена за раждането форма. Тя не знае боли ли го от това детето, изпитва ли то страх. Но всяка родилка трябва да запомни, че новороденото е център на родилния процес и тя може да му помогне мислейки за него, за неговото добро по времето, когато цялото и тяло прави всякакви усилия за неговата поява на белия свят. В този смисъл специалните занимания до раждането значително помагат да се снеме тайнствеността от процеса на родовата дейност и бъдещата майка да се научи на това как да помага на този процес.

Особено важно е тя да знае, че в мига на появата на детето тя му е много нужна, защото неговите преживявания са били много по-силни при преминаването през родовия път отколкото нейните. Веднага след като излезе от мекия топъл и тъмен свят, в който е живяло дълго през един тесен проход детето попада в света на светлината, шума, различната температура и цялата му нервна система заработва при нови условия. Сега детето трябва само да диша. Започвайки нормално да диша то се нуждае от почивка. То трябва да разбере, че макар и майчиното тяло да го е изкарало на бял свят, то в този свят съществуват места на покой. Идеалната първа люлка на детето е корема на родилката, който в този момент е мек и отпуснат. Лежейки на него детето се чувства почти толкова комфортно, както и вътре в него. Нека майката се успокои и да полежат тихо с детето. Всякакви звуци могат да изплашат младенеца. Ако в стаята е тихо, топло и обстановката е спокойна по-силен дразнител би била ярката светлина. Ето защо тя трябва да е приглушена. В подходяща атмосфера постепенно дишането на младенеца ще стане равномерно, сбръчканото му личице ще се отпусне, очите ще се отворят, главата леко ще се приповдигне, а ръцете и краката ще се движат по кожата на майката. Ако тя внимателно го поднесе към гърдите си не след дълго то ще започне да прави сукателни движения и ще открие първите човешки взаимоотношения в своя живот. Важно е да знаем, че това е първия контакт на детето с новия за него свят и затова нека да направим всичко възможно младенецът да не изпитва при този контакт неприятни усещания и болка.
Какво трябва да знае майката в първите часове след раждането?
Нормално теглото на новороденото е от 3 300 до 3 500 грама. Средният ръст е от 48 до 52 см.

Момчетата превъзхождат момичетата по височина и тегло. Средната обиколка на главата е около 35 см като показателите обикновено са по-ниски при момичетата и по-високи при момчетата.
През първите наколко дни след раждането теглото на детето намалява. Това е естествено явление, което след неговата адаптация към новата среда се възстановява. Важно е да се знае, че теглото се удвоява чак към 4 - 5 месечна възраст През първата година бебето наддава с около 7 кг и пораства с около 25 - 30 см.

Двигателно развитие:
За една година кърмачето претърпява голямо развитие на движенията и действията си. Потребността от движение е присъща на детето от раждането му. Това го доказва връзката между движенията и емоционалните състояния. Стегнатото при повиване кърмаче плаче и се успокоява, когато го развием и му дадем възможност да се движи свободно. Изграждането на двигателни навици на основата на естествената двигателна активност са благоприятен фактор за цялостното развитие на детето.

През първата година усъвършенстването на движенията е тясно свързано с интелектуалния напредък на кърмачето като основа за неговото общо развитие. Детето, което се движи недостатъчно, получава по-малко впечатления, то има по-ограничени възможности да опознава околния свят. По-важните елементи от двигателното развитие на детето през първата година са:

• движенията на главата - месец и половина след раждането повечето от децата добре управляват шийните си мускули, за да държат главата си права. С нарастването на теглото на бебето главата престава да бъде най-тежката част от тялото и към третия си месец то се научава да управлява движенията на главата.

• Позата - с подобряване на движенията на главата се изменя и позата на детето. То постепенно се отпуска и престава да лежи в "поза ембрион". Научава се да лежи на гръб. Ръцете и краката започват да се движат свободно. Лежейки по корем то си изпъва краката и върти главата си в двете посоки. Взето на ръце не прилепва главата към тялото на възрастния, а я държи право.

• Движения на ръцете и краката - към три месечна възраст повечето деца се държат така, сякаш собственото тяло им доставя приятни усещания. Ако детето не спи, то постоянно се движи. Махайки с ръце, които ту се появяват, ту изчезват от неговото полезрение детето ги превръща в най-важните си играчки. Движенията на краката престават да бъдат предишните некоординирани потръпвания и все повече заприличват на каране на колело при лежане на гръб. Лежейки по корем при опора на лактите детето повдига не само главата си, но раменете и гърдите от постелката си.

• Преобръщания - още от двумесечна възраст бебето е толкова активно, че по време на спане може да се преобърне от страни на гръб. Към третия месец то усвоява и много по-сложни движения. Вече може да се преобърне от гръб на едната си страна, за да разглежда ръцете и краката си, може да повдигне глава, за да види нещо, което го е заинтересувало.

• Седене - между три и четири месеца любимата игра на детето е следната: на протегнатите ръце на възрастния, то отговаря със силно хващане за тях и ако възрастният леко го притегли, то заема седяща поза. Постепенно това става и без помощта на възрастния. Към 5-тия месец бебето може само да приповдига глава и рамене. В седяща поза детето е с лице към останалите членове от семейството, така че тази поза е особено важна за неговата социализация. Отначало то може да остане седнало съвсем малко като това е най-добре да става в специално кресло, а не върху мека мебел. Към седмия-осмия месец детето се научава да сяда само и да седи устойчиво. Седенето е свързано с едно друго движение.

• Пълзене - след като се научи да си повдига главата, поставено по корем детето се научава и да поставя краката си под себе си и да повдига дупето си. През 4-5 месец се наблюдава умението на бебето да отблъсне с ръце рамената си. Почти веднага с това то започва да пълзи, но е необходимо още време, за да се закрепи навика едновременно да се повдига на ръце и крака. Важно е да знаем, че децата започват да пълзят различно. Онези, които са се научили до 7 месец да застават на четири крака почват да пълзят веднага, онези които не могат да застанат на четири крака пълзят по корем.

• Ставане и стоене - това движение се появява винаги след сядането и пълзенето. Тренировката за него трябва да започне от рано. От 4-5 месеца бебето постоянно изправя колена и го прави така ритмично, че създава усещането за подскачане. Към 7 месец бебето започва да става, да стои право и отново да сяда, придържайки се с ръце за опора. Към 9 месец опората му е все по-малко нужна. По това време то усоява и други движения: да застава на колене, да седи клекнало като се придържа с ръце за кратко време.

• Първи крачки - скоро след като се научи да се изправя детето започва да пристъпва покрай креватчето държейки се. На 9-10 месеца бебето ходи пързо покрай неподвижни предмети като се държи с ръце за тях. Скоро то се научава да ходи и покрай гладка стена, опирайки се леко с ръце за нея. От нея то се отблъсква и прави по една - две крачки самостоятелно, придвижвайки се към друг предмет. Това е периодът, в който се научава да ходи с помощта на родителите си. То все още продължава да лази, защото с лазене по-лесно достига до по-отдалечени от него предмети и без чужда помощ.

• Движенията на ръката - още в първите си месеци хаотично махайки с ръка детето яко стиска всичко, което попадне в нея. Също опипва едната ръка с другата. Необходимо е да му се създадат стимули за действие с ръката. Обикновено това са ярки, дрънчащи играчки, закачени над кревата, които могат да бъдат достигнати с протегната ръка. С тях 3-4 месечното дете може да се забавлява продължително и съсредоточено. Към 5 месец сигурно стига, хваща и задържа висящата играчка, а към 6 месец прави това и с една ръка. За развитието на по-сложната координация на движенията е добре да се използват по-дребни играчки. През 5-6 месец бебето се учи да насочва ръка към играчка и да достига предмети лежейки на една страна или по корем. На 6 месечна възраст може да хваща и в двете си ръце по една играчка. Към 8 месец детето се научава да доближава ръката си до предмета с целенасочени и последователни движения, а към края на 1-та си година пряко, без отклонения. През 7-8 месец то започва да държи предметите с пръсти, действие, което ще се усъвършенства към края на годината. Тогава ще се наблюдава, че ръката му все повече се нагажда към предмета: то хваща топката с разперени пръсти, въжето с палец, показалец и среден пръст и т.н.

Източник: Институт за подпомагане на интеграцията

БР: Статиите от www.iisupport.org са публикувани с любезното съдействие на г-жа Й. Енева.



Коментари
Написано от bobi_pavel на 2009-06-27 14:25:16
:)

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

 
Google
 
 
Facebook
  Моето Дете