|
|
Въображаемият приятел
 Според изследвания на психолози, около 2/3 от децата си създават въображаем приятел в определен етап от ранното си детство. Обикновено това става между 2- и 3-годишна възраст. Въображаемото приятелство трае около две години и отшумява към края на 5-ата - 6-ата година.Понякога този измислен приятел постоянно присъства в ежедневието на детето, в други случаи се появява от време на време, в определени ситуации - в играта или по време на разходка, или когато детето е само в стаята си. Въображаемият приятел може да бъде много различен и като визия, и като поведение. Детето е “кръстникът” и създателят му - то му дава име, то определя неговите специфични характеристики, то си избира дали това ще е по-голям батко, дали ще е животно или дори супергерой. Освен тези външни белези, които може и да се променят (според настроението на детето), измисленият приятел може да има и различни навици и привички: “Додо обича да пие само студено мляко”, “Това е столът на Коко и той не разрешава ти да сядаш на него” и т.н.
Понякога Додо е покровителят, в компанията на който малчуганът става безстрашен, в друг случай Додо ще послужи на детето да “тества” родителите си, проверявайки чрез него докъде стига търпението и позволението им, в следващия момент хитрото дребосъче ще се опита да ви манипулира с помощта на въображаемия си приятел: “Додо ми каза да направя така - карайте се на него!”, “Не съм счупил играчката аз, Додо беше!” и т.н. На всеки умерено строг родител подобно положение може да се стори почти нетърпимо, но всъщност въображаемото приятелство има изключително полезен и дълготраен ефект върху създателя си. Направените проучвания показват, че децата, които имат въображаеми другарчета, си създават и много реални приятели впоследствие, т.е. те се учат да общуват, използват по-богат речник и проявяват повече творчество. Детето, което може да подложи на изпитание търпението ви с помощта на измисления си приятел, се научава на нещо наистина важно - да съпреживява, да се интересува от чувствата и реакциите на околните (т.нар. емпатия). Малкият фантазьор развива умения за общуване, сътрудничество, партньорство. Много успели възрастни, предимно творци, са споделяли, че са имали такъв въображаем приятел в ранното си детство.
Какво се случва всъщност?
В ежедневието си детето постоянно е заобиколено от възрастни, които му казват какво да прави и доминират над него. Възрастните задават правила, а детето е в ролята на изпълнителя. В същото време малчуганът “понася” и обкръжението на своите връстници, които понякога са агресивни и нападателни- общо взето, несговорчиви. Възрастните и връстниците са реалните хора. Ето в тази ситуация на детето му се приисква да си има приятелче, което безусловно да споделя всичките му желания, очаквания и чувства, никога да не му отговаря или да се противопоставя, да не го заплашва. Детето има нужда да контролира, да казва правилата, а друг да ги следва. И идеалният отговор на тази потребност е въображаемият приятел. Появата на един въображаем другар при всички случаи говори за някакви потребности на детето - от нещо материално или емоционално или дори от закрила (“Внимавай, защото ще кажа на моя приятел, който е голям и силен, и ще видиш тогава!”).
Megy
|
Написано от vasilisa77 на 2009-02-26 13:55:07
Моето дете е на 3г. и 8м. от година има въобръжаеми приятели не 1 ами много. Започна с баба Яга, с нея я плашеха в детската ясла беше стигнала да писъци нощно време по време на сън, говорих със сестрите ,но нямаше ефект, ъогава минах към план Б онясних и ,че баба Яга ене е страшна, че е приятелка и си играе с децата само е бабичка ,но е добра. От този момент на татък баба Яга е на всякъде, а снея се появиха Марти, Стефка ,Калинчо, Марийка и пр. повечето от които не са от групичката в градината.Говори им постоянно и ако и се скарам за някоя беля в началото се опавдаваше ,че те са виновни, но и казах да им обяснио както аз на нея, че така не се прави. Сега е на фаза като иска да направи беля започва да си говори с тях и дава отговор по начина по който аз бих и казала, " Не Стефка не трябва да правиш така, защото ще счупиш чашата". Това е добре, защото така се възпира сама от изкушението за беля. Но мен взе да ме притеснява,до кога ще продължи, тези приятели се увеличават, дали няма да навреди по-нататък в общуването и с децата. | Здравейте!
Написано от Мариана Тодорова на 2009-02-26 17:06:47
Ще си позволя да поставя въпроса ви в нашия форум, за да получите повече отговори от специалисти и потребители. Не веднъж съм казвала, че съм против детските ясли, не на последно място и заради прийомите им на приспиване и др.п. Не бива децата да се плашат и да се създава страх у тях, който трудно се преодолява във времето. Нормално е децата в тази възраст да си имат въображаеми приятели, стига това да не води до обсебване. Ако нещо ви тревожи, потърсете съвет от детски психолог. | Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2009-02-27 10:44:11
Марияна , Благодаря ви предварително за това и ще посетя задължително форума за да проследя развитието на темата. Надявам се да открия отговор на моя проблем.
А що се касае за детските ясли това е като нож с две остриета, има много недостатъци, но и някакви предимства. Например сега като сме на детска градина ходи с голямо удоволствие, желание и най-важното вече не боледува, а и преобщаването и с другите е по-лесно, за разлика от др. деца които сега за първи път ги пускат в такъв вид заведение това съдя от разговорите с другите майки от групичката.
За мен проблема е в педагозите т.е. сестрите и лелките от тяхното поведение и отношение към децата. | Написано от Мариана Тодорова на 2009-02-27 11:05:37
Да Детските Градини имат предимство, но не и яслите. Педагозите са едно, а сестрите и лелките друго. Ще се радвам, ако можем да помогнем, темата ви е тук: http://moetodete.com/forum/viewtopic.php?t=1969 |
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
