|
Бронхиалната астма
 Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване. Около 2-3% от населението в повечето страни на Европа боледува от бронхиална астма. Болестта протича с пристъпен задух. Пристъпите се дължат на бронхиален спазъм, увеличен секрет и оток на бронхиалната лигавица. В началото се появява предасматично състояние, без типични пристъпи на задух. В следващия стадий настъпват характерните астматичи пристъпи, но те са редки и в междупристъпния период болните се чувстват добре. По-късно постепенно честотата и тежестта на пристъпите се увеличават и се увреждат други органи и системи.
Бронхиалната астма е алергично заболяване и се предизвиква от въздействие на различни алергени върху бронхиалната лигавица. Тези алергени произхождат от външната среда /екзоалергени/ или от организма /ендоалергии/. Екзоалергените са от битов, растителен, животински и промишлен произход /напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо,риба и други/. Някои лекарства действуват като екзоалергени. Алергичната реакция в организма се изявява в бронхиален спазъм, набъбване и оток на бронхиалната лигавица, усилена секреция на лигавицата и пристъпен задух. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други - към няколко алергена /полиалергия/. При някои болни се установява наследствена или фамилна обремененост. Нерядко бронхиалната астма се предшествува от астматичен бронхит, с лека пристъпна кашлица и слаб задух. Честотата на астматичните пристъпи е най-висока през пролетта.
Най-характерен признак на бронхиалната астма е асматичният пристъп с настъпване на силен задух. Понякога като предвестние на пристъпа се появява кихавица, суха кашлица или неспокойствие. Астматичният пристъп настъпва най-често нощем. Болните се събуждат с чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Те са неспокойни и изплашени. Дишането е забавено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е удължено и свирещо. Астматичният пристъп протича с различна тежест и продължителност. Нерядко пристъпът е продължителен и тогава настъпва т.н. астматичен статус. След преминаване на пристъпа последва период на пълно или частично нормализиране на дишането, като задухът и кашлицата изчезват, като повечето болни отделят по няколко жилави белезникави храчки. Продължителното протичане на бронхиалната астма с чести пристъпи води до развитие на усложнения /хронична обструктивна бронхо-белодробна болест с хроничен бронхит и белодробен емфизем, белодробно сърце,дихателна и сърдечна недостатъчност./
Лечението на бронхиалната астма се състои в отсраняване на причинния алерген /или групи алергени/. Астматичният пристъп се лекува със спазмолетици, инхалации, отхрачващи медикаменти, противо алергични средства, кортикостероиди. Болните с астматичен статус и усложнения се лекуват в болнични и климато-санаториални заведения. Климатолечението/напр. Сандански/ оказва благоприятно въздействие. В спокоен междупристъпен период се пристъпва към отсраняване на инфекциозни огнища с алергично въздействие /тонзилектомия, екстракция на грануломни зъби, лечение на отит, синуит и други/. Болните от бронхиална астма подлежат на диспансерно амбулаторно наблюдение и контрол.
Прогнозата на бронхиалната астма е сериозна. Навременното и продължително лекарствено и климато-лечение подобрява прогнозата. Настъпилите усложнения правят прогнозата неблагоприятна.
Профилактиката се състои в предпазване или ранно отстраняване на алергенни фактори от екзогенен и ендогенен произход, ранно лечение на предразполагащи и предизвикващи състояния и заболявания.
Приет е международен консенсус за лечение на бронхиална астма, който е въведен и в България. Лечението на бронхиална астма е успешно, особено ако се започне веднага след ранно поставена правилна диагноза и се води от специалист по белодробни болести.
Из електронния печат
Детската астма се лекува успешно
Ако се лекува правилно и достатъчно продължително, астмата при децата може да бъде овладяна напълно, подчертаха изтъктнати български лекари специалисти по повод предстоящата утре Национална експертна конференция по детска астма.
Според съвременните разбирания астмата е хронично белодробно възпаление. Това е най-разпространеното и социално значимо заболяване сред неинфекциозните болести. Лечението й е скъпо и продължително, а ако не се лекува правилно с напредването на възрастта на болния и развитието на астмата става все по-скъпо и по-неефективно, като често се стига до постъпване в болница и до инвалидизация.
По данни, изнесени на пресконеференцията, потенциалните и настоящи астматици у нас са 2 милиона, 480 хиляди от тях - диагностицирани. Болните от астма в целия свят са 300 милиона, което е в пъти повече спрямо другите най-разпространение и социалнозначими болести - диабет (150 милиона) и СПИН (40 милиона). Директните и индиректните икономически разходки, свързани с астмата са също огромни - 17.7 милиарда евро годишно в Европа.
При децата в повечето случаи астматата е с алергична природа. Обикновено е провокирана от инфекции, най-често вирусни. Тя протича атипично. Характерните симптоми са свиркащо дишане, кашлица, намалена физическа активност на децата и нощни събуждания. В 80 % от случаите на детска астма първите симптоми настъпват в периода от 0 до 5 години.
По световни епидемиологични данни разпространението на астма при децата е с честота около 10%. В България децата с лека и умерена персистираща астма са около 15 000. От тях едва 2500 получават всеки месец контролираща терапия.
Изключително важно за поставяне на диагнозата бронхиална астма и за контрол на лечението й, е функционалното изследване на дишането. То дава информация за типа дихателна недостатъчност.
Известно е, че противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, до който е достигнала болестта, при спазване на стъпаловидния подход.
Глюкокортикостероидите повлияват един от основните механизми на астматичното възпаление и са златен стандарт при лечението на астма. Инхалаторите не дават системни странични ефекти и в повечето случаи са достатъчни за овладяване на астмата и осигуряване нормален живот на детето.
Понякога, когато лечението с кортикостероди не дава достатъчно добър резултат и дозата се налага да се повиши до вече не толкова безобидни нива се преминава към нов клас медикаменти - левкотриеновите антагонисти. Те блокират един от основните медиатори на възпалението при астма (левкотриени). Така се осигурява по-добър контрол върху заболяването и е възможно намаляването на дозата на кортикостероида.
В България вече има достъпен медикамент от групата на левкотриеновите антагонисти (Singulair), които НЗОК включи в листата си и заплаща 100 % за деца от 1 до 15 г възраст. От септември месец тази година той се изписва без протокол от пулмолози, алерголози и педиатри. Това са европейските стандарти за лечение на астмата, които се прилагат и в България. Българските специалисти имат вече 4-годишен опит с този вид медикаменти и резултатите от първоначалните изследвания са повече от обнадеждаващи. Те показват, че при неадекватно контролирана астма, добавянето на левкотриенов антагонист подобрява вентилаторната функция, намалява нуждата от инхалации, подобрява симптомите не само от страна на астмата, но и от носа. Ефектът е налице и при възрастни, и при деца, без да се регистрират сериозни и изразени странични ефекти.
|
Написано от
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
на 2007-08-27 21:29:43
Ползваме Singulair близо 1 година и мисля, че състоянието на детето ми се подобри. Ползва и Ecobec, но се тревожа дали тези медикаменти имат странични ефекти и колко време ще е нужно да ги приемаме? |
Само регистрирани потребители могат да пишат коментар.
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте. |
